Определение № 260207 от 09.12.2020, Апелативен съд - Варна

О П

Р Е Д Е Л Е Н И Е

№260207/09.12.2020

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 09 .12.2020г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

МАРИЯ МАРИНОВА като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№507/20г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени две въззивни жалби, както следва.Въззивна жалба, подадена от П.М.В. чрез процесуалния й представител адв.Ц.И., против решение №38/ 29.06.2020г., постановено по т.д.№63/19г. по описа на ШОС/в решението е допус -ната поправка на очевидна фактическа грешка с влязло в сила решение №260007/ 30.09.2020г./, в частите му, с които: 1/ е отхвърлен предявеният от П.М.В. против „ОЗК-Застраховане“АД иск в частта му за разликата над уважения размер от 1 887, 40лв. до претендирания размер от 2 359, 25лв., представ- ляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие получените от нея травматични увреждания, в резултат на ПТП, станало на 27.12.2017г., причинено от Васил Антонов Кирилов, който е нарушил правилата за движение при управление на л.а.„Рено 19“ с рег.№В0867АТ, на основание застрахователна полица № BG/23/ 117003256793 за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосо -чения лек автомобил; 2/ е отхвърлен предявеният от П.М.В. против „ОЗК-Застраховане“АД иск в частта му за разликата над уважения размер на главницата от 44 000лв. до претендираните 55 000лв., представляваща обезщете -ние за неимуществени вреди в резултат на преживените болки и страдания, причи -нени вследствие получените от нея травматични увреждания, в резултат на ПТП, станало на 27.12.2017г., причинено от Васил Антонов Кирилов, който е нарушил правилата за движение при управление на л.а.„Рено 19“ с рег.№В0867АТ, на основание застрахователна полица № BG/23/117003256793 за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил; 3/ П.М.В. е осъдена да заплати на „ОЗК-Застраховане“АД сумата от 619, 71 лв., представляваща направените от дружеството съдебно-деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковите претенции бъдат уважени, съответно за разликата над 1 887, 40лв. до 2 792, 25лв. за имуществените вреди, както и за разликата над 44 000лв. до 55 000лв. за неимуществените вреди, ведно с присъждане на законната лихва върху тази главница /разликата над 44 000лв. до 55 000лв./, считано от 26.10.2018г. до окончателното изплащане, като се присъдят и сторените съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна „ОЗК-Застраховане“АД, гр.София в депозирания отговор по въззивна жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.И.Илиев поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ШОС в обжалваните му от П.В. части да бъде потвърдено.

Въззивна жалба, подадена от

„ОЗК-Застраховане“АД, гр.София чрез процесуал -ния му представител адв.Т.Т. против решение №38/29.06.2020г., постановено по т.д.№63/19г. по описа на ШОС/в решението е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с влязло в сила решение №260007/ 30.09.2020г./, в частите му, с които: 1/

„ОЗК-Застраховане“АД е осъдено да заплати на П.М. Васи -лева сумата от 1 887, 40лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие получените от нея травматични увреждания, в резултат на ПТП, станало на 27.12.2017г., причинено от В А К., който е нарушил правилата за движение при управление на л.а. „Рено 19“ с рег.№В0867АТ, на основание застрахователна полица № BG/23/117003256793 за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил; 2/ „ОЗК-Застраховане“АД е осъдено да заплати на П.М.В. сумата от 46 860лв., от които: а/ главница 44 000лв., представляваща обезщетение за неиму -ществени вреди, в резултат на преживените болки и страдания, причинени вследствие получените от нея травматични увреждания, в резултат на ПТП, станало на 27.12.2017г., причинено от Васил Антонов Кирилов, който е нарушил правилата за движение при управление на л.а. „Рено 19“ с рег.№В0867АТ, на основание застрахо- вателна полица № BG/23/117003256793 за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил; б/ 2 860лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 27.10.2018г. до 17.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 18.06.2019г. до окончателното й заплащане; 3/ ОЗК-Застраховане“АД е осъ -дено да заплати по сметка на Шуменския окръжен съд държавна такса в размер на 1 949, 90лв. и заплатените от бюджетните средства на съда разноски в размер на 400лв.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени.Евентуално се претендира да бъде намален размерът на присъдените обезщетения.Претендират се разноски.

Въззиваемата П.М.В. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.Ц.И. поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ШОС в обжалваните му от дружеството части да бъде потвърдено.Претендира разноски.

Съдът констатира, че първата въззивна жалба страда от нередовност, а именно не е уточнена конкретната обжалвана част от решението, както и искането към въззивния съд касателно претенцията за мораторна лихва.В жалбата страната е посочила, че претендира присъждането на законна лихва върху главницата, пред -ставляваща разликата над 44 000лв. до претендираните 55 000лв./т.е. 11 000лв./, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, считано от 26.10.2018г. до окончателното изплащане.В исковата молба претенцията за законна лихва върху главницата от 55 000лв. до датата на предявяване на иска е самостоятелна предявена, а именно претендира се сумата от 3 911, 11лв., представляваща законна лихва върху главницата от 55 000лв., считано от 05.10.2018г./датата на заявяване на претенцията пред застрахователя/ до датата на подаване на исковата молба 17.06.2019г.В решението си първоинстанционният съд е приел, че претенцията за лихва е основателна, но считано от 27.10.2018г. до датата на исковата молба, поради което върху присъдената главница от 44 000лв. е присъдил лихва в размер 2 860лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 44 000лв. за периода от 27.10.2018г. до 17.06.2019г.С решението си съответно и е отхвърлил претенцията за разликата над уважения размер от 2 860лв. до претендираните 3 911, 11лв.В тази разлика /1 051, 11лв./ се включват както отхвърлената претенция за мораторна лихва върху главницата от 44 000лв., считано от 05.10.2018г. до 27.10.2018г., така и отхвърлената претенция за мораторна лихва върху частта, за която главният иск е отхвърлен/11 000лв./, считано от 05.10.2018г. до 17.06.2019г. Както се посочи, във въззивната жалба се претендира присъждане на законна лихва върху главницата от 11 000лв. считано от 26.10.2018г. до датата на исковата молба и от тази дата до окончателното изплащане.Не е посочено обаче в коя конкретно част/за каква сума/ се обжалва решението на първоинстанционния съд в частта му, с която претенцията за мораторна лихва за разликата над 2 860лв. до 3 911, 11лв. е отхвърлена, предвид което на страната следва да се дадат съответни указания.

Съдът констатира, че втората въззивна жалба също страда от нередовност, а именно не е внесена в пълен размер дължимата държавна такса, конкретно д.т. касателно сумата от 2 860лв., която дружеството е осъдено да заплати като мораторни лихви, която е в размер на 57, 20лв., предвид което на страната следва да се дадат съответни указания.

Във втората въззивна жалба е направено доказателствено искане за допускане на повторна КСМАТЕ със задачи: има ли данни пострадалата да е била с поставен предпазен колан; възможно ли е при поставен предпазен колан пътникът да изпадне от седалката си, възможно ли е долен крайник на пътник, возещ се на задната седалка с поставен предпазен колан, вследствие на страничен удар да се придвижи отпред на седалката пред него, както описва ищцата; възможно ли е при поставен предпазен колан ръката на пътник да се приклещи под гърба му; биха ли настъпили описаните в исковата молба вреди при поставен предпазен колан.Сочи се, че дока -зателствено искане е било направено своевременно при оспорване заключението на КСМАТЕ, но не е било уважено от първоинстанционния съд.

Въззивният съд приема, че искането е неоснователно предвид следното.Дейст -вително след изслушване заключението на КСМАТЕ от 18.05.2020г. на в.л. д-р В. Владов и в.л. В.Борисов пред първоинстанционния съд в о.с.з. на 28.05.2020г. ответното дружество чрез процесуалния си представител го е оспорило в частта му, отговаряща на поставените от тази страна въпроси, и е поискало назначаването на нова експертиза със същите задачи, което искане е оставено без уважение от ШОС.

Изслушаното заключение на

КСМАТЕ от 18.05.2020г./вкл. с дадените от в.л. под -робни обяснения при изслушването им в посоченото о.с.з. по така посочените във въззивната жалба въпроси, вкл. след изслушване преди това обясненията на ищца -та на поставените от ответника по реда на чл.176, от ГПК въпроси/, е в достатъчна степен пълно, ясно и обосновано, като не възникват съмнения за неговата правил - ност, поради което и не са налице предвидените в чл.201 от ГПК предпоставки за допускане на повторно или допълнително заключение.С оглед горното и следва да бъде прието, че при неуважаване на доказателственото искане на дружеството от първоинстанционния съд не е било допуснато процесуално нарушение, съответно не са налице условията на чл.266, ал.3 от ГПК за уважаване на същото искане от въззивния съд.Самостоятелно, с оглед останалия събран по делото доказателствен материал, не се налага допускане на експертиза и по почин на съда.

Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з.

Водим от горното, съдът

О П

Р Е Д Е Л И:

УКАЗВА на въззивницата П.М.В., че следва в едносед -мичен срок от съобщението в писмена молба с препис за насрещната страна да уточни въззивната си жалба като посочи в коя конкретно част /за каква сума/ се обжалва решението на първоинстанциония съд в частта му, с която претенцията за мораторни лихви е отхвърлена за разликата над 2 860лв. до 3 911, 11лв. /във връзка с претенцията й за присъждане на законна лихва върху главницата, представляваща разликата над 44 000лв. до 55 000лв., считано от 26.10.2018г. до датата на подаване на исковата молба/, като се формулира и съответно искане към въззивния съд.

При неизпълнение на дадените указания в срок производството по въззивната жалба на П.М.В. в тази й част ще бъде прекратено.

УКАЗВА на въззивника „ОЗК-Застраховане“АД, че следва в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за довнесена д.т. в размер на 57, 20лв. по см. на ВАпС.

При неизпълнение на дадените указания в срок производството по въззивната жалба на „ОЗК-Застраховане“АД в частта й, с която се обжалва решението на ШОС за сумата от 2 860лв. ще бъде прекратено.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника

„ОЗК-Застраховане“АД за допускане на КСМАТЕ със задачи така, както са посочени във въззивната му жалба.

НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№507/20г. по описа на ВАпС, гр.о. в открито съдебно заседание на 31.03.2021г. от 09, 00ч.Да се призоват страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: