Решение № 80 от 09.04.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Бургас, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Марков

Членове:

Цвета Ж. Попова

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря Лена Р. Димитрова в присъствието на прокурора Христо Кр. Колев като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно частно наказателно дело № 20252100601629 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 436, ал. 2, вр. чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба от осъдения С. В. К., чрез неговия защитник – адв. Ивайло Найденов от АК-Бургас, срещу определение №2738 от 17.11.2025г. , постановено по НЧД № 2322/2025г. по описа на Районен съдБургас, с което е оставено без уважение искането на С. К. за постановяване на съдебна реабилитация по реда на чл. 87 от НК.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното определението, тъй като направената преценка за отсъствие на предпоставките по на чл. 87, ал. 1 , т. 1 от НК е неправилна. Иска се отмяна на определението и допускане на съдебна реабилитация, поради наличието на основания за това.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата, защото в молбата за реабилитация не са включени осъжданията на молителя в чужбина, с оглед на което определението на БсРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Защитникът адв. Найденов от Адвокатска колегия-Бургас поддържа жалбата по изложените в нея съображения, моли молбата да бъде уважена.

1

Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и съобрази закона, прие следното:

1.

С Присъда № 29/03.09.2013 г. по НОХД № 218/2013 г. на РСПоморие, влязла в сила на 18.09.2013 г. С. К. е осъден за извършено на 30.04.2012г. престъпление по чл. 194, ал.3, вр.ал. 1 НК на глоба в размер на 250 лева;

2.

С Присъда № 209/29.09.2014 г. по НОХД № 1722/2014 г. на РСБургас, влязла в сила на 15.10.2014 г. за извършено на 18.07.2013г. престпъление по чл.343в, ал.2, вр.ал.1 К. е осъден на лишаване от свобода за срок от 3 месеца, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години;

3.

С определение за одобряване на спорязумение от 23.02.2016г. по НОХД № 216/2016 г. на РС- Несебър, влязло в сила на 23.02.2016 г. на С. К. е наложено накаазние - лишаване от свобода за срок от 6 месеца, чието изпъленние е отложено с изпитателен срок от три години за извършено на 18.06.2013г. престъпление по чл.342, ал.1 от НК

4.

С определение за одобряване на спорязумение по НОХД № 1271/2020 г. на Районен съд - Бургас, влязло в сила на 05.06.2020 г. , С. К. е осъден на лишаване от свобода” за срок от 3 месеца и кумулативно наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца, за извършено от него на 19.07.2018г. престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.

С определение от 08.07.2020 г. по същото дело влязло в сила на 24.07.2020 г., районният съд на основание чл. 68, ал. 1 НК е привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от 6 месеца, наложено на К. по НОХД № 216/2016 г. на РС- Несебър и определил на основание чл. 57, ал. 1, т.

3 от ЗИНЗС първоначален общ режим за изтърпяването му.

На 18.12.2020г. С. К. е изтърпял наложеното му по НОХД № 216/2016 г. на РС- Несебър наказание шест месец лишаване от свобода, а на 18.03.2021г. – наказанието лишаване от свобода по НОХД№1271/20г. на БсРС. Наказанието 10 месеца лишаване от право да управлява МПС по последното осъждане е изтърпяно от 04.07.2019г. до 04.05.2020г.

За да остави молбата за съдебна реабилитация без уважение, районният съд е приел, че не са налице предпоставките по чл. 87, ал. 1, т. 1 НК като е посочил липсващи данни за заплащане на наложените глоби и кога са изтърпени наказанията в чужбина и тъй като част от осъжданията в чужбина били след осъжданията в България, е направен извод, че молителят не е имал добро поведение.

На първо място, неизясняването от районния съд на обстоятелства от значение за правилното решаване на предмета на делото, независимо че производството по чл.435 от НПК е инициирано по молба на осъдено лице , съставлява нарушение на задълженията му по чл.13 и чл.107, ал.2 от НПК – 2 вж. мотивите т. 5 от Тълкувателно решение 2/2018 г. на ОСНК на ВКС. На следващо място, фактическата констатация за извършени от осъдения в чужбина престъпления, след осъжданията му в страната, е в пълно противоречие на съдържанието на справката за съдимост, приложена на л.40л.45 от първоиностанционното производство.

Видно от справката ЦАИС „Съдебен статус“ С. К. е осъден с решение 04.09.2014г., влязло в сила на 25.09.2014г. на наказателния съд в гр.Тулуза (TRIBUNAL CORRECTIFNNE DE TOULOUSE) по дело №1429300121 6 месеца лишаване от свобода и забрана за влизане на територията на страната, като дата на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е посочена 15.01.2015г.

С решение от 19.12011г., влязло в сила на 10.10.2011г. по дело № DUR0000154/2011г. на JDO. INSTRUCCION №3 DE MARBELA С. К. е осъден за извършени на 08.10.2011г. престъпления, квалифицирани като управление на МПС без свидетелство за правоуправление и подправяне на официален документ на 4 месеца лишаване от свобода, което е отложено с изпитателен срок от 2 години и на глоба с определен дневен размер. Посочената дата на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е 10.10.2013г., а за глобата 20.06.2017г.

Описаните по-горе осъждания на С. К. в чужбина, са за деяния, предхождащи значително по време началото на 3-годишния срок от изтърпяване на последното наложено му наказание лишаване от свобода по НОХД№1271/20г. на БсРС, изтърпяно през 2021г., поради което и преценката за отсъствие на добро поведение по чл.87 от НК е неправилна, а и необоснована, с оглед и останалите представени към молбата, но необсъдени в обжалваното определение писмени доказателства.

На последно място, съдът от първата инстанция неправилно е възприел приложението на чл. 78а от НК като осъждане, което очевидно е причината за сочени в мотивите на обжалваното определение неплатени глоби.

Разрешението в т.8 от цитираното тълкувателно решение на ВКС касае хипотези на повторно прилагане на чл. 78а от НК. В случая с решение № 367/29.10.2012 г. по НАХД № 524/2012 г. на РС- Несебър, влязло в сила на 17.12.2012 г., на К. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лв.

Съдебната реабилитация е с аксесорен характер и е възможна доколкото не е настъпила реабилитация ex lege и доколкото са налични допълнителните предпоставки, изрично посочени в наказателния кодекс. Реабилитация по съдебен ред може да иска само осъждано лице, поради което в настоящото производство по чл. 434, ал. 1 от НПК, съдът на първо място, следва да прецени допустимостта на молбата за съдебна реабилитация, тъй като ако е реабилитиран по право молителят няма процесуална легитимация, което прави молбата недопустима. Само когато не са налице законовите предпоставки за реабилитация по право, съдът дължи произнасяне относно 3 наличието на основанията за съдебна реабилитация по реда на чл. 87 от НК.

Пълната или още абсолютна реабилитация по чл. 88а ал. 4 от НК настъпва, ако са изтекли предвидените в чл. 82 от НК срокове за всички осъждания, които срокове текат паралелно и самостоятелно. Началният момент, от който тече срокът за всяко едно от осъжданията е деня, в който съответното наказание е било изтърпяно или е изтекла давността за неговото изпълнение. При няколко осъждания, сроковете за всяко едно от тях текат едновременно и самостоятелно като пълната реабилитация настъпва след като изтекат сроковете за всички осъждания, но не е необходимо да изтече първия срок, за да започне друг. По този начин абсолютната реабилитация настъпва, когато изтече най-дългия от всички течащи срокове предвидени в чл. 88а ал. 1 и 2 от НК.

Наказанието глоба в размер на 250 лв., наложено на С. К. по НОХД № 218/2013 г. на РС-Поморие, не е изпълнено, но вземането е погасено по давност, въпреки образуваното изпълнително производство за събирането му.

Видно от справката на ТД на НАП-Бургас, публичният изпълнител със свое разпореждане от 10.07.2018г. по повод подадено възражение, е констатирал погасяването по давност на вземането. В настоящия случай към дата на подаване на молбата са изтекли и двата срока - и давностният двугодишен срок по чл. 82, ал. 1, т. 5 НК и този за реабилитация по чл.88а, ал.1 от НК.

Всички наложени на осъдения наказания по следващите осъждания за на лишаване от свобода за срок по –малък от една година, поради което и срока по чл.82, ал.1,т.4 от НК е 5 години.

Тригодишния изпитателен срок за осъждането по НОХД № 1722/2014 г. на РС-Бургас е изтекъл на 15.10.2014 г., а предвиденият по чл.88а, ал.1 от НК срок е изтекъл на 15.10.2019г. Видно от справката за съдимост до 18.12.2020г.

С. К. е изтърпял наложеното му по НОХД № 216/2016 г. на РС- Несебър наказание шест месец лишаване от свобода, а на 18.03.2021г. – наказанието лишаване от свобода по НОХД№1271/20г. на БсРС. Наказанието 10 месеца лишаване от право да управлява МПС по последното осъждане е изтърпяно от 04.07.2019г. до 04.05.2020г. Съответните срокове по чл.88а, ал.1, вр.чл.82,ал.1, т.4 от НК са изтекли на 18.12.2025г. и на 18.03.2026г.

По отношение на описаните по-горе осъждания на С. К. е настъпила реабилитация по право по чл. 88а от НК.

Мотивиран така и на основание чл. 436, ал. 3 от НПК, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ определение №2738 от 17.11.2025г. , постановено по НЧД № 2322/2025г. по описа на Районен съд-Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на С. В. К., ЕГН **********, подадена чрез адв. Ивайло Найденов от АК - Бургас, за постановяване на 4 съдебна реабилитация по реда на чл. 87 от НК.

КОНСТАТИРА настъпила на основание чл.88а от НК реабилитация по право на С. В. К., ЕГН **********, която да бъде отразена в бюлетина за съдимост на молителя.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Бургас, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Марков

Членове: