Решение № 13 от 25.01.2024, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Севлиево, 25.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА Р. ХУБЕНОВА при участието на секретаря Виктория М. Стойчева като разгледа докладваното от ДИАНА Р. ХУБЕНОВА Гражданско дело № 20224230101354 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена от В. В. Р., с ЕГН **********, искова молба, насочена против „ЗД „БУЛ ИНС” АД, с ЕИК 831830482, с която е предявена искова претенция с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), за сумата от 5000 лева – неимуществени вреди, претърпени от ищцата от настъпило на 19.02.2022 г., около 10:20 часа, ПТП на път II – 44, км. 7+516.

Ищцата извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на 19.02.2022 г. около 10:20 часа на път II-44, км. 7+516, водачът И.П.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***********, при управление на л.а. „Опел Корса”, с рег. № ***********, при наличие на пътен знак В-2 в зоната на кръстовище не пропуснала движещият се по път с предимство л.а.

„Рено Лагуна”, с рег. № ***********, управляван от И.М.Р., с ЕГН **********, при което МПС-та се сблъскали. Настъпило ПТП. Вследствие на настъпилото ПТП-то били причинени телесни повреди на ищцата.

Пътнотранспортното произшествие било документирано с констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 60 от 19.02.2022 г.

Ищцата била прегледана в Център за спешна медицинска помощ, филиал Севлиево, и е предложена за хоспитализация в хирургично отделение към МБАЛ „Д-р Стойчо Х.”, гр. Севлиево. Същата била приета за наблюдение в МБАЛ „Д-р Стойчо Х.” ЕООД - гр. Севлиево, за времето от 19.02.2022 г. до 23.02.2022 г. Проведено било лечение с инжекция на лечебно вещество, инфузия на електролити, инжекция на антибиотик и поставяне на НГС.

1

Ищцата била изписана с окончателна диагноза: Паралитичен илеус. Контузио регио абдоминис.

В исковата молба се поддържа, че описаните травматични увреждания причинили на ищцата разстройство на здравето, неопасно за живота, съпроводено с болка и страдание по време на възстановително оздравителния процес. И към момента на подаване на исковата молба ищцата не била възстановен напълно.

Поддържа се, че наред с физическите травми В. В. Р. преживяла и душевни такива. Почувствала е основателен страх за живота си. От ужаса, който била изпитала не можела да се отърве и до днес. Често сънувала кошмари и до момента избягвала да се вози в лек автомобил, за да не бъде ударена отново. Не можела да спи, често си припомняла за случилото се и изпитвала постоянна тревога.

Въз основа на изложеното ищцата депозирала до ответника претенция за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди с посочване на банкова сметка. Ответното дружество завело щета № 2210020133.

Към датата на завеждане на исковата претенция ответното дружество не било изплатило обезщетение, въпреки че били изминали повече от три месеца от момента на депозирането на.

Искането към съда е да уважи предявения иск и да присъди разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор, с който заявената искова претенция се оспорва. Сочи се, че се оспорва да е причинен деликт от страна на водача на л.а. „Опел“, с рег. № ***********, оспорва се механизма на настъпване на ПТП. Излагат се съображения, че предявения иск за неимуществени вреди не отговаря на икономическата конюнктура в страната и е прекомерен. Излагат се съображения, че няма данни за настъпили усложнения, като ако искът бъде приет за основателен, адекватната сума за обезщетение била 1000 лева. В писмения отговор е направено възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищцата по делото, обосновавано с твърдение, че е била без поставен предпазен колан, при наличие на който би могла да избегне или ограничи травмите. Излагат се аргументи, че претенцията за лихва е неоснователна. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата от 5000 лв. – неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие настъпило на 19.02.2022 г. ПТП, причинено виновно от И.П.Н., управлявала лек автомобил „Опел Корса“, с ДКН № ***********, застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва от датата на предявяване на претенцията - 14.05.2022 г. до 2 окончателно изплащане на сумата.

Фактическият състав на правната норма на чл. 432, ал. 1 от КЗ урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените имуществени и неимуществени вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи предпоставки: 1/ застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2/ наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и застрахователя – ответник.

По делото не е спорно между страните, че към момента на настъпване на процесното ПТП между ответното дружество и собственика на лек автомобил „Опел Корса“, с ДКН № *********** е бил налице договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

От заключението на САТЕ, съдът изведе следния механизъм на процесното ПТП, а именно: на 19.02.2022 г. около 10:20 часа на път N-44, км.

7+516 в светлата част на денонощието при ясно слънчево време лек автомобил „Рено Лагуна”, с рег.№ ***********, управляван от И.М.Р., с ЕГН **********, се движи в посока от гр. Габрово към гр. Севлиево. На предната дясна седалка в л.а. „Рено” пътува В. В. Р., с ЕГН **********. Пътната настилка е суха асфалтова. Пътния участък е кръстовище за гр. Троян, находящо се западно от второстепенния път гр. Габрово - гр. Севлиево, оформено с разделителни острови и регулирано с пътни знаци. Лек автомобил „Опел Корса”, с рег. № ***********, с водач И.П.Н., с ЕГН **********, се движи от гр. Троян /с. Шумата/ към гр. Севлиево. За л.а. „Опел” в зоната на кръстовището се намира пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство”. Л.а. „Опел” извършва ляв завой навлизайки изцяло в лентата за гр. Севлиево с ниска скорост пред л.а. „Рено”. Л.а. „Рено” застигайки л.а. „Опел” с предната си дясна част го удря в средата на задната му част. В резултат на удара се деформира предната част на л.а. „Рено” при което детайли от автомобила отлагат следи от отриване и задиране по асфалтовата настилка след които започва и следа от маслени капки. След тях от ляво се намира следа от автомобилна гума, която може да се посочи, че е от предна лява гума на л.а. „Рено”. В зоната на началото на находките е мястото на първоначалния удар между автомобилите. От този удар се увеличава постъпателната скорост на л.а. „Опел” и се получава момент в резултат на който се завърта на дясно спрямо вертикалната си ос продължавайки движението си напред и надясно. При това движение настъпва удар между предната дясна част на л.а. „Опел” с металната 3 крайпътна мантинела, находяща се в дясно на пътя. При този удар се деформира предна дясна част и дясна ходова част на л.а. „Опел”. След този удар л.а. „Опел” се отклонява на ляво извършвайки движение по дъга надясно, което завършва с предна част в дясната металната крайпътна мантинела. След първия удар л.а. „Рено” намалява скоростта си на движение като първоначално продължава движението си праволинейно, след което започва да се отклонява на дясно, преустановявайки движението си подпрян в дясната странична част на л.а. „Опел” и металната крайпътна мантинела, находяща се в дясно на пътя.

В о.с.з вещото лице посочва, че основната причина за настъпване на ПТП може да се посочи навлизане на лек автомобил „Опел Корса“ на главен път и отнемане на предимстовото на лек автомобил „Рено“.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно, обективно и компетентно изготвено и съответстващо на приложените по делото писмени доказателства.

С оглед изложеното, съдът намира, че действията на водача на МПС „Опел Корса“ с ДК № *********** съставляват граждански деликт.

Съгласно заключението на допусната и изготвена по делото съдебномедицинска експертиза, вследствие на произшествието ищцата В. В. Р. е получила следните травматични увреждания: контузия на гръдния кош и корема, с охлузвания, синини и отоци (неуточнени по форма и размери) в коремната област, настъпило усложнение - паралитичен илеус на тънките черва – временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Лечението в болница е продължило 5 дни, след което още 20 дни в домашно-амбулаторен режим, с изписани медикаменти. Вещото лице е посочило, че по механизъм травмите съответстват да са причинени от възникналото ПТП, при челен сблъсък, при което тялото на пострадалата по инерция се придвижва напред, като е спряно от предпазния колан е областта на гърдите и корема. Съдът кредитира заключението на вещото лице по допуснатата съебно-медицинска експертиза като пълно и компетентно изготвено, същото съответства и на събраните гласни доказателства.

Вината на водача се предполага по силата на оборима законова презумпция / чл. 45, ал. 2 от ЗЗД /, която поради липсата на проведено обратно доказване от страна на ответника, е необорена и следва да бъде приложена.

Следва да се отбележи, че направеното възражение от страна на ответника е неоснователно, доколкото не се доказа съпричиняване от страна на ищцата. Вещото лице в представената съдебно-медицинска експертиза изрично е посочило, че ищцата е била с предпазен колан, съобразно причинените наранявания.

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на размера му са вида и обема на причинените неимуществени вреди, интензивността и 4 продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението – така т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Зоя И.а Г.а и Пламен Григоров Пенчев, се установява, че вследствие на процесното ПТП, ищцата е претърпяла болки и страдания, както при настъпване на произшествието, така и след него. Установява се от свидетелските показания, че ищцата продължава да изпитва страх и притеснение да се вози в автомобил, преживял е стрес от инцидентна, който е променил начина й на живот. Съдът кредитира показанията на свидетелите, при преценката им по реда на чл. 172 ГПК, като последователни хронологично издържани и кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал.

При определяне размера на дължимото се обезщетение настоящият съдебен състав съобрази констатациите на вещото лице по СМЕ, досежно причинените на ищцата травматични увреждания, а именно: контузия на гръдния кош и корема, с охлузвания, синини и отоци (неуточнени по форма и размери) в коремната област, настъпило усложнение - паралитичен илеус на тънките черва (спиране на перисталтиката на червата, водещо до задържане на чревно съдържимо и газове, с риск за перитонит в тежки случаи без лечение) – довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Съобразявайки установения в чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливостта, и посочените в ППВС N 4/68 г. като релевантни за размера на обезщетението и за прилагането на критерия „справедливост” обективни обстоятелства, а именно - характера и интензитета на претърпените болки и страдания, наличието на остатъчни последствия от получените травми, момента на настъпване на непозволеното увреждане, и възрастта на ищеца към момента на събитието /83 г./, съдът намира, че ответното дружество следва да заплати на ищцата обезщетение в пълния претендиран размер от 5000 лева, който размер съответства и на социално- икономическите условия в страната, съществуващи към датата на настъпване на произшествието.