Решение № 260343 от 22.02.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№

……….. гр. София, 22.02.2023 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на четиринадесети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

СЪДИЯ:

АЛБЕНА БОТЕВА при секретаря Екатерина Тодорова, като разгледа гр. дело № 10778/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 09.01.2020 г. (л. 15), и с молба от 04.11.2021 г. (л. 94), предявена от А.-Д.Б.В., с ЕГН: **********, с обявен постоянен адрес: ***, и Н.Б.Б. - В., с ЕГН: **********, с обявен постоянен адрес: ***, партер, против Б.Р.Б., с ЕГН: **********, с обявен постоянен адрес: ***.

С определение № 265960/07.12.2020 г. (л. 35), като ответник по делото е конституиран А.Е.З., с ЕГН: **********, с адрес: ***.

Ищците

А.-Д.Б.В. и Н.Б.Б.

– В. твърдят, че са единствени наследници по закон на М.Н.Б. –М.(неини деца), починала на 26.11.2012 г., а първият ответник - Б.Р.Б., бил неин внук.

След смъртта на своята майка, ищците разбрали, че на 13.06.2017 г., съдия по вписванията при Софийски районен съд, е обявил саморъчно завещание, в което било посочено, че е съставено на 12.06.1997 г. и че М.Н.Б. –М.завещава на Б.Р.Б. единствения си недвижим имот, представляващ:

АПАРТАМЕНТ № 3, находящ се в гр.

София, СО-район **********, на партерния етаж, с площ от 100.50 кв.м., състоящ се от: две стаи, дневна, кухня, баня, клозет, дрешник и две антрета, два балкона, при съседи на апартамента: от североизнок – двор, от югоизток – двор, от югозапад – двор, от североизток – стълбище, ведно със ЗИМНИЧНО ПОМЕЩЕНИЕ № 1, с площ от 6.80 кв.м. и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 10, с площ от 5.50 кв.м., заедно с 2.122 % ид.ч. от общите части на сградата и съответната идеална част от портиерското помещение, находящо се в бл. 29, който апартамент представлява самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на изп.директор на АГКК, който самостоятелен обект се намира в сграда 4, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта – ***.

Правото на собственост върху описания апартамент М.Н.Б. –М.придобила по силата на договор за издръжка и гледане, сключен със съпруга й Д.П.М.с нотариален акт от 15.09.1994 г. - № 118, том LL на нотариус Д.Г..

Описаният апартамент изчерпвал имуществото, оставеното в наследство от М.Н.Б. – М..

Ищците твърдят, че завещанието е нищожно на основание чл. 42, б. „б“, пр. 2 ЗН – поради неспазване на изискването на чл.

25, ал. 1 ЗН, тъй като от една страна, датата не била поставена преди подписа, освен това, те били дописани допълнително. Сочат, че датата „12.VІ.1997 г. “ и подписът били изписани с различен химикал от този, с който било написано само завещание. Това означавало, че завещанието е било съставено преди 12.06.1997 г., на която дата завещанието било прието за пазене от нотариуса при СРС. Заедно с подписа, тази дата била нанесена върху предварително изготвеното завещание. Т.е. 12.06.1997 г. не била датата на която било съставено завещанието.

Освен това, завещанието било нищожно и поради това, че вменява задължение за осигуряване на гледане и издръжка от страна на лицето, в чиято полза е направено.

Ищците твърдят и че въпросното завещание не отразява действителната воля на завещателката. Сочат, че с договор от 29.02.2000 г., М.Н.Б. –М.и нейния съпруг прехвърлили на Б.Р.Б. процесния апартамент срещу поето задължение за гледане и издръжка, докато са живи. Б. не изпълнявал задълженията си по този договор, поради което и М.Н.Б. –М.два пъти предявявала иск за развалянето му, като делата били прекратявани поради оттегляне на иска. В хода на третото дело, М.Н.Б. –М.починала, ищците били конституирани като страни по делото и с влязло в сила съдебно решение, договорът бил развален.

На 15.10.2018 г., Б.Р.Б. сключил договор за продажба на недвижим имот с А.Е.З., по силата на който му прехвърлил правото на собственост върху процесния апартамент.

Ищците твърдят, че този договор няма вещно-транслативен ефект, тъй като прехвърлителят не е бил собственик на имота, поради което и вторият ответник го ползва без правно основание.

Ищците били единствени собственици на процесния апартамент, като правото на собственост придобили по силата на настъпилото наследствено правоприемство след смъртта на М.Н.Б. – М., която била собственик по силата на договора за издръжка и гледане от 15.09.1994 г.

Предвид изложеното ищците молят да бъде постановено решение, с което:

1.

Да бъде признато за установено по отношение на Б.Р.Б., че процесното завещание е нищожно,

2.

Да бъде признато за установено по отношение на А.Е.З., че ищците са собственици на процесния недвижим имот и А.Е.З., да бъде осъден да им предаде владението върху него,

3.

Евентуално, в случай, че първият иск бъде отхвърлен – да бъде намалено завещанието на процесния апартамент до размера на запазените части на ищците от по 1/3 ид.ч. за всяка ищца.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Б.Р.Б. е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът оспорва исковете с възражението, че са недопустими, евентуално – неоснователни. Твърди, че по силата на посоченото в исковата молба завещание е станал изключителен собственик на процесния недвижим имот. Оспорва твърденията на ищците, че завещанието е нищощно на посочените в исковата молба основания и излага съображения, че твърденията на ищците са неверни.

Евентуално, ответникът релевира възражение, че е придобил имота по силата на изтекла в негова полза придобивна давност.

Ответникът релевира и възражение, че искът за намаляване на завещанието е погасен по давност.

С молбата от 20.09.2021 г., ответникът заявява, че оспорва исковете и излага съображения, че оспореното завещание е валидно, а изложените доводи за противното са изцяло неоснователни.

Ответникът уточнява, че е владял процесния недвижим имот, считано от 26.11.2012 г., на две валидни основания: процесното завещание, което макар и да не е било обявено е действало от моментта на смърта, както и нотариален акт за издръжка и гледане от 29.02.2000 г., което основание е отпаднало с обратна сила поради разваляне на договора по съдебен ред.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът А.Е.З. е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът оспорва исковете с възражението, че са нередовни, недопустими, евентуално – неоснователни. Оспорва твърденията на ищците, че процесното завещание е нищожно и излага съображения, че то е действително. Сочи, че датата и подписът са положени по същото време, по което е написано самото завещание, а Законът за наследството не предвижда завещанието да е написано с един и същ химикал.

Оспорва и твърденията на ищците, че завещанието вменява задължение на бенефициера по него за гледане и издръжка, като сочи, че завещателката е починала като вдовица, поради което и вмененото със завещанието задължение не нарушавало безвъзмездния му характер. Освен това, водещите мотиви за съставяне на завещанието били благодарността на завещателката към бенефициера. Излага и съображения, че никъде не е предвидено мълчалива отмяна на завещанието, поради което и изложените в тази връзка от ищците съображения били неоснователни.

В условията на евентуалност, ответникът А.Е.З. е релевирал възражение за заплащане на подобрения (увеличената стойност на имота) и възражението за право на задържане. Ответникът твърди, че е добросъвестен владелец на процесния апартамент, в който е направил редица подобрения. С молба от 20.12.2021 г. (л.

103) и с молба от 29.09.2022 г. (л. 185) уточнява, че за периода от 15.10.2018 г. до 01.03.2021 г., е направил следните подобрения в имота: изцяло нови баня и тоалетни (поставено ново казанче за вграждане, тоалетна чиния, душ, смесител, италиански гранитогрес), сменена електрическа инсталация в целия апартамент, изцяло сменена ВиК инсталация, поставена вътрешна изолация с гипсокартон, нови настилки, италиански грес, нова ПВЦ дограма, външни ролетни щори, частична външна изолация ведно с драскана мазилка (около 50 кв.м.), СОТ - инсталация , такса за ремонт на общи части и покрив, щпакловане и латекс на целия апартамент – 400 кв.м. (вкл. и таваните).

Заявява, че стойността на подобренията, извършени в процесния апартамент възлиза на 38 284 лева, а увеличената стойност на процесния имот, вследствие на извършените в същия подобрения, възлиза на 49 730 лева, която сума претендира от ищците, в случай че бъде уважен иска по чл. 108 ЗС.

Моли да му бъде признато право на задържане.

Б.Р.Б. е конституиран като третото лице помагач на страната на ответника А.Е.З. по иска по чл. 108 ЗС, и като такъв оспорва иска.

Съдът приема от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, че на 15.09.1994 г., М.Н.Б. –М.е придобила правото на собственост върху процесния апартамет № 3 - по силата на договор за издръжка и гледане, сключен със съпруга й Д.П.М.във формата на нотариален акт от 15.09.1994 г. - № 118, том LL на нотариус Д.Г. (това е посочено и в обстоятелствената част на решението на СГС от 17.0.2015 г., л. 14 от делото на СРС).

По делото е представено завещание, в което е посочено, че е съставено на 12.06.1997 г. от М.Н.Б.-М.. В завещанието е посочено, че М.Н.Б.-М. завещава на внука си Б.Р.Б., син на Н.Б.Б.-В.,***. Посочено е и следното:

„… без право същият да бъде успорван от дъщеря ми А. Б.Б. поради това, че съм прехвърлила с дарение апартамента си на ул. **********гр. София, на дъщеря й А.Г.Б., по мъж Р.. Най-вече поради факта, че нито тя, нито дъщеря й никога не се заинтересуваха и погрижиха за нас – дали имаме нужда от матер. помощ.

От деня, откакто ми е прехвърлен горепосочени апартамент от съпруга ми Д.П.М., само внук ми Б. и дъщеря ми Н. са се грижили за нас и са ни помагали материално, включително и за ремонт и обзавеждане на апартамента.

Ако почина преди съпруга ми, внук ми

Б. се задължава да поеме уговореното м/у нас двамата, а именно:

1.

Да продължава издръжката и гледането на съпруга ми Д.П.М.до края на живота му.

2.

Съпругът ми да си запази правото да ползва безплатно целия прехвърлен от него на мен имот до края на живота си. Б. може да отиде да живее при него само с негово съгласие и докато той пожелае в смисъл, че не е доволен от отношенията им.

Вярвам в честността на внук си Б. и дъщеря си Н. Н.) и знам, че поетите ангажименти ще бъдат изпълнени с човещина и разбиране.“

На