Решение № 304 от 01.10.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. Перник, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500444 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното :

С решение рег. № 112/ 12. 02. 2026г., постановено по гр. д. № 1920/2025г. по описа на Пернишкия районен съд е :

Осъдено „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 5254, да заплати на К. Б. К., с ЕГН **********, с адрес: ***, на осн.чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата 647,90 (шестстотин четиридесет и седем евро и 90 евроцента) евро, равностойна на 1267,18лв., представляваща недължимо платени без основание суми по недействителен Договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 21.05.2025 г. до окончателното изплащане.

Осъдено на осн.чл.78, ал.1 ГПК „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131134023, да заплати на К. Б. К., с ЕГН **********, сумата 230,43 (двеста и тридесет евро и 43 евроцента) евро, равностойна на 450,69 лв., представляваща сторени разноски по делото.

1

Осъдено на осн.чл.78, ал.1 ГПК вр.чл.38 ЗАДв, „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131134023, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „М.“, ЕИК 180814656, сумата 245,42 (двеста четиридесет и пет евро и 42 евроцента) евро, равностойна на 480,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв (с ДДС).

Недоволно от решението е останало „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, което го е обжалвало в срок, чрез юрисконсулт К. З.. Моли решението да бъде отменено като неправилно и предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Моли да му бъдат присъдени държавната такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200евро.

Насрещната страна К. Б. К., чрез адвокат М. М., в срок са депозирали писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно, обосновано и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :

Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно – същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Съдебното решение се явява допустимо.

Налице е правен спор между дееспособни и правоспособни правни субекти, който е бил подведомствен на Пернишкия районен съд. Налице са положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и не са налице отрицателни процесуални, водещи до неговото погасяване.

Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявения иск.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от 2 изложеното в жалбата. Изхождайки от изложеното във въззивната жалба, от доводите на насрещната страна и от събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното :

От приложение по делото Договор за потребителски кредит № ***, сключен между страните, е видно, че същият е за сумата от 3000 лв., ГЛП 40,91 %, ГПР 47,95 %, срок 12 месечни вноски, като общата дължима сума по договора е посочена като 4178,17лв. По него е предвидено заплащане на застрахователна премия 382,68лв., разбита по видове застраховки.

Видно от заключението на съдебно - счетоводнана експертиза, на вещото лице В. В. - неоспорена от страните, която съдът кредитира като компетентно и обективно дадена се установява, че в счетоводството на ответника към 01.03.2024г. е осчетоводено усвояване по кредита в размер на 3382,68лв., като 3000,00лв. представляват предоставения кредитен ресурс, а 382,68 лв. са свързани със застрахователната премия. Установява се, че ищецът е извършил плащания по кредита в общ размер 4267,18лв., с които са погасени: 3382,68лв. главница, 795,49 лв. договорна лихва за периода 01.03.2024 г. - 05.03.2025 г., както и 89,01лв. наказателна лихва.

При изчисляване на ГПР по договора в размер 47,95 %, в експертизата е посочено, че е използвана база 3382,68лв. В случай, че при изчисляване на ГПР „размер на кредита“ е 3000,00 лв. и застрахователната премия 382,68лв. се включи като разход по кредита, то ГПР би бил 81,97 %.

Предявен е осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на недължимо платени суми, като твърдението за липса на основание ищецът извежда от недействителност на договора за потребителски кредит поради нарушения на ЗПК, вкл. твърдяно неправилно посочен ГПР и невключване на всички разходи.

От доказателствата по делото се установява, а и не се спори по този въпрос между страните, че спорното правоотношение е потребителски кредит по смисъла на ЗПК, поради което към договора се прилагат императивните изисквания на закона, включително относно информацията за ГПР и общата дължима сума, както и за общите разходи по кредита.

Съгласно ЗПК годишният процент на разходите следва да изразява общите разходи по кредита за потребителя и в договора да бъде посочен ясно и коректно, така че потребителят да може да сравнява оферти и да прецени 3 реалното оскъпяване. В тази насока е и константната съдебна практика на ВКС, цитирана в исковата молба.

От експертизата се установява, че по договора е включена застрахователна премия 382,68лв., която по счетоводното отчитане е свързана с усвояването и погасяването по кредита, а реално предоставеният кредитен ресурс е 3000лв. Когато потребителят реално разполага с 3000лв., а допълнителна сума 382,68 лв. се начислява и се изплаща по погасителния план, тя влияе на реалното оскъпяване на кредита. При това положение посочването на ГПР 47,95 %, формирано при база 3382,68лв., не отразява реалната икономическа тежест за потребителя, доколкото потребителят не получава за свободно разпореждане 3382,68лв., а 3000 лв., и то при наличие на допълнителни разходи, свързани с кредита.

Експертизата установява именно това разминаване, че при включване на премията като разход и главница от 3000лв., ГПР би бил 81,97 %, т.е. значително по - висок от посочения в договора 47,95 %.

Това несъответствие е съществено, тъй като засяга основен елемент на информирания избор на потребителя и изискването за коректност на данните за ГПР и общите разходи по кредита. Следователно са налице основания да се приеме, че договорът не отговаря на императивните изисквания на ЗПК относно коректното посочване на ГПР, като релевираното от ищеца основание за недействителност е основателно.

Настоящият съдебен състав следва да отбележи, че цитирана от жалбоподателя съдебна практика по дела с банката, обхващаща най – вече дела на РС – Сливен и РС –Пазаджик, не е задължителна по смисъла на чл.290а от ГПК .

При недействителност на договора потребителят дължи връщане само на чистата главница, а всички плащания над нея са извършени без основание и подлежат на връщане по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

От експертизата се установява, че ищецът е заплатил общо 4267,18лв., при реално предоставен кредит от 3000,00лв. Следователно надвнесената сума е 1267,18лв. Тези плащания са извършени без валидно правно основание, поради което искът за 1267,18лв. се явява основателен.

Ищецът претендира и законна лихва за забава върху главницата, считано 4 от датата на депозиране на исковата молба, поради което такава следва да бъде присъдена от датата на предявяване на исковата молба в съда – с п.к. от 21.05.2025г. до окончателното изплащане.

След като искът се явява основателен, то въззивната жалба се явява неоснователна. При това положение обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора, дружеството жалбоподател следва да заплати на адвокат М., в качеството му на процесуален представител на въззиваемия ответник, адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА.

Предвид изхода от спора, материалния интерес по делото - 647,90 евро /1267,18лв./ положенишя от адвокат М. труд – изготвяне на отговор на въззивната жалба и на молба, депозирана, преди съдебното заседание, във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. с чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на адвокат М.

В. М., предоставил безплатна правна помощ на въззивния ответник, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 245,42 евро с ДДС – колкото и той претендира.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

РЕШИ:

Потвърждава решение № 112/ 12. 02. 2026г., постановено по гр. д. № 1920/2025г. по описа на Пернишкия районен съд.

Осъжда на основание чл. 38, ал. 2, във вр. ал. 1 от ЗА, вр. с чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-34, представлявано от изпълнителните директори, да заплати на Еднолично адвокатско дружество М., с ЕИК в регистър Булстат: 180814656, представлявано от адвокат М. В. М., сумата 245,42 евро с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ на въззиваемия ответник К. Б. К., с ЕГН **********.

Решението не подлежи на обжалване.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6