Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 407 от 15.03.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 5213/2022
Вид
Решение № 407
Подписан
15.03.2023
В сила
08.06.2023
Състав
Радостина Методиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 103 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 137е · Закон за движението по пътищата
  • чл. 170, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал.1 т.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37, ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 407 гр. Варна, 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Величка М. Велчева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20223110205213 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на И. И. П. ЕГН ********** от гр.Варна, подадена чрез адв. С. Б. от ВАК, против НП № 22-0819-003710 от 17.08.2022год. на началник група в ОДМВР Варна, сектор „ПП“ Варна, с което са му били наложени следните административни наказания: на основание чл. 175, ал.1 т.4 от ЗДП - глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушаване нормата на чл. 103 от ЗДП и на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДП – глоба в размер на 50лв. за нарушаване нормата на чл. 137е от ЗДП.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целите на закона. Сочи, че НП не било издадено от компетентен орган, че било немотивирано съобразно изискванията на ЗАНН, а въззивника не бил запознат с извършената проверка по повод възражението му срещу АУАН, което нарушавало правото му на защита. Заявява също така, че АУАН и НП не съдържали изискуемите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, че не били изложени съображения досежно размера на наложеното наказание глоба в размер на 200лв., както и че не била извършена преценка досежно приложението на чл.28 от ЗАНН. Оспорва изцяло фактическите констатации изложени в АУАН и НП. Моли НП да бъде отменено (евентуално да бъде намален размера на наказанието до минималния размер) като отправя искане 1 за присъждане и на направените по делото разноски.

В съдебна заседание въззивникът се явява лично и с упълномощен защитник в лицето на адв. С. Бъчварова. Последната заявява, че поддържа жалбата, а във фазата по същество пледира за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно издадено на основанията изложени в жалбата. Отправя искане за присъждане на направените по делото разноски.

За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното заседание, представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Л. – А. в които същата изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че в хода на адм.наказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процес. правила, че нарушението било доказано и не били налице предпоставките за прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Моли НП да бъде потвърдено като отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на алтернативност, в случай, че жалбата бъде уважена и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение отправя искане за присъждане на такова в минимален размер.

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 22.06.2022год. вечерта свидетелите К. Д. и Р. К., и двамата мл. автоконтрольори в сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна, изпълнявали служебните си задължения. Същите се били позиционирали на бул. „Христо Смирненски“ в гр.Варна, до пътния възел с бул. „Осми приморски полк“ в посока към ул. „Мир“, УМБАЛ „Св.Марина“ – Варна, и основно извършвали проверки за употреба на алкохол. Двамата били със служебен полицейски автомобил и били облечени с униформено светоотразително облекло. Около 21:00ч. св. К. видял въззивника, който управлявайки мотоциклет с рег.№ В3886В, с невисока скорост се движел по бул. „Хр.Смирненски“ в посока към военна болница. Въззивникът бил поставена на главата каска. При приближаване на въззивника св. К. му подал сигнал със стоп палка по образец да спре за извършване на проверка. Въззивникът възприел сигнала същият кимнал с глава, но спрял, а продължил движението си напред. Свидетелите Д. и К. веднага се качили в служебния полицейски автомобил и тръгнали след него с включен светлинен сигнал на автомобила. На кръстовището на УМБЛАЛ „Св.Марина“ въззивникът спрял на червен сигнал и полицаите се приближи до него като му подали и звуков сигнал да отбие и да спре. При смяната на сигнала с разрешен такъв обаче въззивникът потеглил без да спре.

Свидетелите Д. и К. продължили да го следват, но въззивникът ускорил скоростта. На следващия светофар на Военна болница минал на червен сигнал и полицаите го изгубили от полезрението си. След направена справка по рег.

2 номер на мотоциклета полицаите установили че въззивника е негов собственик и около половин час по-късно посетели дома му. Въззивникът не бил там. Полицаите разговаряли с жена, която заявила, че живее него на семейни начала. На нея те оставили призовка адресирана до въззивника да се яви на следващия ден в сектор ПП. На 23.06.2022год. въззивникът се явил и св. К. Й. му съставил АУАН № 712402/23.06.2022год. за това, че на 22.6.2022год. в 21:00ч. в гр.Варна по бул. „Христо Смирненски“ посока ул.“Мир, на пътен възел с бул. „Оси приморски полк“ управлява собственият си мотоциклет „Пиаджо Джилера“ с рег. № В3886В като не спира на подаден сигнал със стоп палка по образец, по ясен и разбираем начин за него, от униформен служител на МВР. Водача не използва защитна каска. Като нарушени норми в АУАН били посочени нормите на чл. 103 от ЗДП и чл.

137е от ЗДП.

Актът бил надлежно предявен и подписан от въззивника, който вписал в него, че има възражения. На въззивника бил връчен и препис от акта.

В срока по чл. 44 от ЗАНН въззивника подал писмено възражение срещу АУАН в което единствено посочил, че оспорва в срок фактическите констатации в АУАН № 712402/23.06.2022год. съставен от К. Й. Д. и счита, че не извършено административно нарушение и не са налице предпоставки за налагане на административна санкция.

Във връзка с възражението била извършена проверка от комисия която излязла със становище, че АУАН е правомерен и законосъобразен.

На 17.08.2022год., въз основа на акта, началник група „АНД“ в ОДМВР Варна, сектор „ПП“ издала атакуваното НП като е приел изцяло констатации изложени в акта, приел е че въззивника е нарушил разпоредбите на чл. 103 и чл. 137е от ЗДП и му наложил следващите му се наказания – глоба в размер на 200лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от един месец за първото нарушение на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДП и глоба в размер на 50лв. на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДП за второто нарушение.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: основно показанията на свидетелите К. Д. и Р. К., както и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите Д. и К. съдът кредитира като последователни, непротиворечиви и логични. Същите не извличат полза от твърденията си и не се намират в някакви особени отношения с въззивника като по делото липсват данни изобщо да са го познавали, поради което и за съда не съществуват основания за съмнение в достоверността на техните показания. Двамата са възприели лично действията на въззивника и заявяват, че той е управлявал мотоциклет без поставена каска на главата, че му е бил подаден ясен сигнал със стоп палка да спре, че той демонстрирал, че е разбрал сигнала (кимнал с глава), но продължил. И двамата свидетели сочат, че веднага са последвали въззивника със служебен автомобил с включен специален режим, който на светофара на военна болница преминал на червен 3 сигнал.

По делото като свидетел по искане на защитата като свидетел е разпитан и Пламен Пенев. Същият сочи, че е бивш колега на въззивника и в края на месец юни миналата година вечерта около 20:00ч. двамата се били срещнали пред магазин „Кауфланд“ – по пътя за кв. „Виница“. Завява, че говорили около половин час и после се разделили. Въззивникът тръгнал с мотор (ярко червен) като имал поставена на главата си каска, а след него с автомобила си тръгнал и той. В момента в който Пенев направил завоя към бул. „Хр. Смирненски“ видял как полицай излиза на пътя, прави няколко крачки, но точно в този момент се разминавали с въззивника и не успял да вдигне палката. Помислил, че дори иска него (свидетеля) да спре.

Съдът не кредитира показанията на показанията на св. Пенев на първо място предвид близките отношения в които се намира този свидетел с въззивника, при което по начало е налице съмнение в достоверността на неговите показания. На следващо място, предвид противоречията с останалите достоверни доказателства, се налага извод за липса на обективност и недостатъчна достоверност на изявленията му. Свидетелите Д. и К. сочат, че въззивникът е бил без каска на главата, както и че на същият е бил подаден ясен сигнал със стоп палка да спре. Сочат че веднага са тръгнали след него със служебния автомобил. Нещо повече св. К. сочи, че точно той е подал сигнала, на въззивника да спре пред полицейския автомобил защото е бил без каска, както и че не е имало никакви автомобили нито след въззивника нито след полицейския автомобил. Предвид липсата на основания за съмнение в обективността на свидетелите Д. и К. и с оглед на факта, че двамата са изложили аналогични твърдения в изготвените от тях докладни записки, като последователността и непротиворечивостта на изявленията им е индиция за достоверност, съдът счете, че именно показанията на свидетелите Д. и К. следва да бъдат кредитирани, което позволява изложената фактическа обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин.

Съдът в изпълнение на императивно вмененото му задължение за цялостен контрол на НП относно законосъобразността му, обосноваността и справедливостта на наложеното наказание прие за установено от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване поради което и се явява допустима и е приета от съда за разглеждане по същество.

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Допуснати нарушения на процес. правила свързани с описание на нарушенията съдът не констатира. Макар и твърде лаконична фактическата обстановка изложена в АУАН и НП съдържа обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вменените на въззивника нарушения от обективна и субективна страна. Посочени са датата и място на извършване на нарушенията както и нарушените законови норми 4 като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.

Допуснати съществени нарушения на процес. правила в хода на адм.наказателното производство съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведените в жалбата възражения в тази насока.

Видно от приложеното към преписката НП същото е издадено от Силвия Съботинова - началник група в сектор ПП, която е била надлежно оправомощена да издава НП от министъра на вътрешните работи съобразно разпоредбата на чл. 189, ал.12 от ЗДП. В тази насока е приложената към АНП Заповед № 81213-1632/02.12.2021год. на министъра на вътрешните работи.

Не представлява нарушение на процес. правила и незапознаване на въззивника с извършената проверка по повод на подаденото от него възражение срещу АУАН, още по-малко пък съществено нарушение на процес. правила и това е така защото защитата се осъществява срещу фактите. Отделен е въпроса, че в случая в подаденото от въззивника възражение същият е посочил, само че оспорва фактическите констатации в акта, но не е изложил друга различна фактическа обстановка, която да подлежи на установяване и проверка, нито е ангажирал някакви доказателства в тази насока.

Действително в НП липсва посочване на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, но този пропуск на АНО не води до нарушаване правото на защита на въззивника, което както бе посочено по-горе в мотивите се реализира срещу фактите.