Определение № 695 от 16.11.2023, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 695 гр. Шумен, 15.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Йордан В. Димов като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Въззивно частно гражданско дело № 20233600500465 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба депозирана от Т. Д. Д., ЕГН ....., гр. Шумен, ул. „.....“ №1а, ет. 1 против разпореждане №2845/02.10.2023 г., с което е оставена без разглеждане молба с вх. №12300/11.09.2023 г. на ШРС. В молбата не е посочен номер на разпореждането, но е написано, че се обжалва последно връчен акт в производството по гр.д. №20213630101931 по описа на ШРС. В молбата не се съдържат адекватно формулирани правни аргументи. Изложението съдържа разказ на взаимоотношение на жалбоподателката с нейните починали брат и сестра и обстоятелствата свързани с продажба на съсобствен между жалбоподателката и последните имот, описван в жалбата като „къщата“, без да е изрично посочено конкретното местонахождение на имота и други белези, с които да може да бъде индивидуализиран същия. Излагат се твърдения, че къщата е продадена от нейните брат и сестра, описани в жалбата с личните си имена – А. и И., които в крайна сметка не й дали парите равни на полагащия й се дял. Като конкретно отправено до въззивния съд искане е: „Г-н Председател замолвам Ви с цялата си изстрадала душа да решите този проблем и да приключим с тези дела. Това дело да бъде последно.“

Както може да се установи първоинстанционното дело, по което е постановен обжалвания акт се е развило едностранно – с участие само на ищцата и жалбоподателка в настоящото въззивно производство – Т. Д., която се явява и единстдвената с правен интерес да жали и за първоинстанционния съд не е имал задължение да уведомява друга страна за така подадената жалба.

Съдът приема, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срок.

При запознаването си с делото съдът прие следното от фактическа страна: Както може да се установи от приложеното производство по първоинстанционното гражданско 1 дело №1931/2021 г. по описа на ШРС, последното е заведено по искова молба на жалбоподателката Т. Д.. Последната в ИМ пред ШРС е поискала да бъдат осъдени ответниците И. Д. Й. и Н. Г. А. да заплатят на ищцата, всяка една от тях, сумата от 1 666.66 лв., както и лихва в размер на по 500 лв., за времето от продажбата – 23.05.2006 г. до предявяване на ИМ. Първоинстанционният съд след като е установил от Решение №260264/11.12.2020 г., постановено по гр.д. №3461/2019 г. по описа на ШРС, че между същите страни е воден правен спор със същия предмет, като с посоченото влязло в сила решение претенциите на ищцата са били отхвърлени е постановил свое Определение №908/03.08.2021 г. по гр.д. №1931/2021 г. по описа на ШРС, с което производството по делото е било прекратено на основание чл.299, ал.2 от ГПК. Прекратителното определение на първоинстанционния съд е било обжалвано от ищцата, но с Определение №378/24.09.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. №373/2021 г. по описа на ШОС е било потвърдено. Тъй като въззивното определение е било необжалваемо същото е влязло в законна сила на 24.09.2021 г.

Близо две години след прекратяване на така посоченото производство – на 11.09.2023 г. ищцата Т. Д. е подала по прекратеното гр.д. №1931/2021 г. по описа на ШРС молба с вх.

№12300 на ШРС. В обстоятелствената част на посочената молба се съдържат изявленията: „ … искам да се отнемат тия ниви от лицето купувач И.Я.П. и да станат моя собственост.“ „Няма да описвам местонахождението на нивите.“ Като петитум следва да се третират изявленията в молбата: „Да се отнемат тия 41 декара ниви от купувача И.Я.П. и да станат моя собственост.“ „Да ми изплати и рентата за тия изминали 15 години от продажбата от 2005 година до последната.“

Във връзка с гореописаната молба с вх. №12300/11.09.2023 г. първоинстанционният съд издава Разпореждане №2845/02.10.2023 г. на ШРС, с което отново на основание чл.299, ал.2 от ГПК е оставил без разглеждане молбата като недопустима. Именно посоченото Разпореждане №2845/02.10.2023 г. на ШРС, с което молбата е оставена без разглеждане е предмет на обжалване в настоящото въззивно производство.

Подадената жалба с вх. №5201/07.11.2023 г. на ШОС съдът намира за неясна и неотговаряща на изискванията на процесуалния закон, като констатираните нередовности обхващат неяснота на изложението, но и на искането отправено до съда, което е обстоятелство, за което следи първоинстанционния съд – чл.279 от ГПК, във вр. с чл.275, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.262, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.260, ал.1, т.4 от ГПК.

Въпреки изложената нередовност, касаеща правомощията на първоинстанционния съд по администриране на жалбата съдът намира, че последния е допуснал по-значимо нарушение на процесуалните правила. Не е съобразено обстоятелството, че с молба с вх.

№12300/11.09.2023 г. жалбоподателката Т. Д. въвежда пред съда друг правен спор, а не заявения с ИМ по гр.д. №1931/2021 г. по описа на ШРС. Спорът, за който е водено първоинстанционното дело е свързан с претенция за сума пари, която не е заплатена на ищцата след продажбата на съсобствена къща. Въведения с молба с вх. №12300/11.09.2023 г. предмет касае по-скоро иск по чл.109 от ЗС – връщане на владението върху земеделска земя 2 и съединен с него иск за осъждане на сума пари, касаеща неполучена от ищцата рента за същата земеделска земя. Налице е друг различен спорен предмет, имащ различно основание и насочен срещу друго лице. Това не е спорът, с който е бил сезиран първоначално първоинстанционния съд по гр.д. №1931/2021 г. по описа на ШРС. Това е отделен спор.

Като е приел молбата по делото и се е произнесъл по нея първоинстанционния съд е нарушил нормата на чл.2 от ГПК – „Съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права.“ Съдът неправилно е приел, че във връзка с така наведените факти и претенции може да се приложи нормата на чл.299, ал.2 от ГПК. В производството няма приложен или посочен съдебен акт, с който е решен нововъведения от жалбоподателката с молба с вх. №12300/11.09.2023 г. спор. Такъв тип процедиране е лишило страната от правосъдие по нововъведения спор. С оглед обстоятелството, че се касае за нов иск, различен от този по разглежданото производство първоинстанционния съд е следвало да адресира така подадената молба до председателя на ШРС за образуване на ново дело по нов правен спор. В подобен симсъл има и съдебна практика, която задължава съдът да приеме всяка молба и да се произнесе по нея, включително и по недопустимите – Определение №29/08.12.2008 г. по ч.т.д. №379/2008 г. на ВКС.

Предвид изложеното следва да бъде отменено обжалваното Разпореждане №2845/02.10.2023 г. по гр.д. №1931/2021 г. по описа на ШРС, като неправилно и незаконосъобразно. Следва да се върне делото с указания молба с вх. №12300/11.09.2023 г. по гр.д. №1931/2021 г. по описа на ШРС да бъде докладвана на Председателя на ШРС за образуването й в отделно дело.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане №2845/02.10.2023 г. по гр.д. №1931/2021 г. по описа на ШРС по жалба на Т. Д. Д., ЕГН ....., гр. Шумен, ул. „.....“ №1а, ет. 1 , като неправилно и незаконосъобразно.

УКАЗВА на първоинстанционния съд да докладва молба с вх. №12300/11.09.2023 г. по гр.д. №1931/2021 г. по описа на ШРС на Председателя на Районен съд Шумен за образуването й в отделно дело.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4