Решение № 130 от 04.11.2024, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Наказателно дело за възобновяване 266/2024
- Вид
- Решение № 130
- Подписан
- 04.11.2024
- В сила
- 04.11.2024
- Състав
- ПЕТЯ СТОЯНОВА, АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ, СЛАВКА ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.57, ал.1, т.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 10 ал. 1 т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 9 ал. 1 т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 28 · Наказателен кодекс
- чл. 354а · Наказателен кодекс
- чл. 354а ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 354а ал.5 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл. 57 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 68 · Наказателен кодекс
- чл.68, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.93, т.7 · Наказателен кодекс
- чл. 93 т.9 · Наказателен кодекс
- чл. 9 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 118 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 118 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 128 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 129 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 131 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 136, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24 ал.1 т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.305 ал.3 изр. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 347 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 356 ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 356 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.419 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 420, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.421, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1, т. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 55 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 55 ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 130 гр. Велико Търново, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:
АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
СЛАВКА Д.А при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора А. Г. Ч. като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ Наказателно дело за възобновяване № 20244000600266 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на осъдения Ц. А. Г., чрез процесуалния му представител адв.Л. П.-АК-Русе и адв.С. С.- АК-Русе, за възобновяване на НОХД № 2221/2023 г. по описа на Русенски районен съд, отмяна на присъдата от 28.03.2024г. по НОХД № 2221/2023г. и прекратяване наказателното производство на основание чл. 24 ал.1 т. 1 НПК вр. чл. 9 ал.2 НК; отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство или първата инстанция или да се измени присъдата, като бъде преквалифицирано деянието като престъпление по чл. 354а ал.5 от НК и да се наложи наказание глоба; Да бъде отменено приложението на чл. 68 от НК.
В съдебно заседание прокурорът от Великотърновската апелативна прокуратура излага съображения, че молбата на Ц. Г. подадена е неоснователна. Отсъстват предпоставки за възобновяване на наказателното производство. Към присъдата са изложени аргументи. Делото е разглеждано и в Окръжен съд Русе по жалба на осъденото лице. С развитите мотиви в решението на Окръжен съд - Русе са обсъдени доводите изложени в молбата 1 на осъденото лице и същите са намерени за неоснователни, поради което не са налице предпоставки за възобновяване на наказателното производство.
Осъденото лице Ц. А. Г. изразява становище, че молбата е основателна и следва да се уважи един от трита варианта, предложени от защитниците.
Процесуалния представител на осъдения Ц. А. Г. адв.Л. П.-АК-Русе, излага съображения, че правната квалификация не е правилно определена от решаващия съд независимо дали става въпрос за първа или втора инстанция.
При разглеждане на делото в първоинстанционния съд, са направени сериозни възражения за разпита на въпросните полицаи, тъй като не са налице предпоставките на чл. 118 от НПК. Този текст има и промяна, и нито един от доводите не са чути и в крайна сметка се стига до този резултат.
Процесуалния представител на осъдения Ц. А. Г. адв.С. С.- АК-Русе, излага съображения, че влязлата в сила присъда е постановена при особено съществено нарушение на процесуалните правила, постановена е въз основа на доказателства, които не са събрани по реда на НПК, както и на доказателства, които изобщо не са били събирани в първоинстанционното производство. Материалният закон е нарушен и не е приложен правилно, защото с оглед малкото количество наркотично вещество, неговата ниска стойност и данните за личността на осъденото лице правилната квалификация следва да бъде по чл. 354а ал. 5 от НК.
Иска се възобновяване на наказателното дело, отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане или алтернативно, преквалифициране деянието като престъпление по чл. 354а ал. 5 от НК, налагане на наказание „глоба“ и отмяна приложението на чл. 68 от НК.
Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за наличие на претендираните в искането основания за възобновяване на делото, в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери за установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, непроверен по касационен ред по жалба на страната в чийто интерес се предлага отмяната.
Направено е от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 от НПК, като от съдържанието на искането се извежда оплакване за наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, във връзка с допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 от НПК. Искането е направено в законоустановения шестмесечен срок по чл.421, ал. 3 от НПК.
Разгледано по съществото искането за възобновяване неоснователно, като съображенията за това са следните: е
С присъда №49/28.03.24г. по НОХД №2221/23г. РРС е постановил:
Признава подсъдимия Ц. А. Г. за виновен в това, че на 14.11.2023г. в гр.Русе, 2 без надлежно разрешително, издадено по реда на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал високорискови наркотични вещества — марихуана, с нето тегло 3,113 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол — ТХК 16,2 тегловни процента, на стойност 62,26 лева., поради което и на основание чл.354а, ал.3, пр.2, т.пр.1от НК и чл.54 от НК, го осъжда на една година лишаване от свобода и глоба от 2000.00 лева, което на осн.чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да се изтърпи при общ режим в затвор. На осн.чл.68, ал.1 от НК привежда в изпълнение наказанието наложено по НОХД № 1017/2023г. по описа на РСР, в размер на една година лишаване от свобода, което на осн.чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да се изтърпи при общ режим в затвор, отделно от наказанието наложено по тази присъда. Съдът се е произнесъл и по разноските.
С Решение №79/21.06.2024 г., постановено по ВНОХД №404/2024 г. на Окръжен съд – Русе, е потвърдена изцяло присъда №49 от 28.03.2024 г. по НОХД №2221/2023 г. по описа на РРС, 1 н. с-в.
Оплакванията в искането за възобновяване се свеждат до следното:
Нарушен е материалния закон, тъй като правилната квалификация следва да бъде по чл. 354а ал.5 от НК , а не по чл. 354а ал.3 от НК. В чл. 93 т.9 от НК е дадена легална дефиниция за понятието „маловажен случай“. В тази разпоредба законодателят е въвел два критерия за оценката на едно деяние като маловажен случай и те са : липса или незначителност на вредните последици или наличието на други смекчаващи отговорността обстоятелства.
В конкретния случай освен липсата на каквито и да са вредни последици, са налице множество смекчаващи обстоятелства, които определят случая като маловажен и те са: незначителното количество наркотично вещество с ниска стойност, характеристичните данни за личността на подсъдимия, които го определят като лице с ниска обществена опасност и те са: подсъдимият е с виеше образование, работи, семеен, отглежда две малолетни деца - едното на 6 месеца, другото на 7 години. Ако се приеме и категоричното становище на съда, че лично той доброволно е предал на органите на реда наркотичното вещество се прибавя и още едно смекчаващо обстоятелство - съдействие за установяване на обективната истина.
Посоченото от съда като отегчаващо отговорността обстоятелство високата обществена опасност на деянието не е такова, тъй като обществената опасност на едно деяние се определя от неговата наказуемост. Въпреки, че се касае за държане на наркотични вещества все пак законодателят е предвидил възможност за налагане на наказание без лишаване от свобода в маловажни 3 случай на ал.3 и 4 на чл. 354а от НК.,респ. значително по -ниска обществена опасност в сравнение с деяния от същия вид. В този смисъл са Решение № 103/21.06.2021г. по н.д. № 396/2021г. на ВКС ,Решение № 79/03.06.2021г. по н.д. № 131/2021г. на ВКС. В случаите по чл. 354а ал.3 от НК законодателят не е предвидил завишена наказателна отговорност в случаите на чл. 28 от НК повторност, поради което няма никаква законова пречка деянието да се преквалифицира като маловажен случай.
За деяния от този вид и при това количество марихуана в редица държави от ЕС се налага само административно наказание, а отглеждането на коноп със съдържание на ТНС под 0.3 тегловни процента се субсидира.
В хода на съдебното следствие съдът е установил противоречия в показанията на св.К. З. и П. С., които са били преодолени чрез провеждането на очна ставка между тях. Това не може да се твърди за противоречията между св.З. и подс.Г. въпреки очната ставка между двамата. Съгласно чл.305 ал.3 изр.
2 от НПК при противоречие между доказателствените материали съдът трябва да изложи съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.
Съдът се е задоволил декларативно да посочи, че дава вяра на показанията на св.З. без да посочи с кои доказателства те кореспондират. Същевременно обясненията на подсъдимия, че кутийката с надпис „Ментос“, съдържаща наркотичното вещество е останала неоткрита при претърсване на автомобила, извършено по предходно наказателно производство, по което е осъден са приети само като защитна теза. Мотивът за това е, че от приложените материали по НОХД № 1017/2023г. не се установява посочената кутийка да е откривана и изземвана. Това обаче не означава, че не е била там, тъй като при огледа на автомобила не са описани всички намиращи се в него вещи, разхвърляни навсякъде.
Липсва всякакъв коментар за пълното съвпадение между показанията на св.С. дадени в съд. заседание на 06.02.2024г. и обясненията на подс.Г., дадени в съд. заседание на 05.03.2024г. по отношение твърденията на двамата, че кутийката с наркотичното вещество е открита и иззета от св.С., а не предадена лично от подс.Г..
Не са обсъдени възраженията на защитата, направени в съд. заседание на 06.02.2024г. за наличието на процесуални пречки за разпит на св. П. С. в качеството на свидетел на основание чл. 118 от НПК. В мотивите съдът е 4 посочил, че описаната фактическа обстановка се подкрепя от следните гласни доказателствени средства: обясненията на подс. Г., показанията на свидетелите П. С. и К. З., очните ставки, както и от приетото и не оспорено от страните експертно заключение по назначената в съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза. Установената от съда фактическа обстановка изобщо не се подкрепя нито от показанията на св. С., нито от обясненията на подс. Г. най-вече по въпроса извършвано ли е претърсване на автомобила на 14.11.2023г. или не и въобще как вещественото доказателство е приобщено към доказателствата по делото. Напротив - тези гласни доказателства опровергават установеното. В съдебното производство не е била назначавана, респ. не е приемана съдебно-счетоводна експертиза.
В мотивите съдът е посочил, че описаната фактическа обстановка се подкрепя и от писмени доказателствени средства, между които и двата протокола за доброволно предаване, вкл. този, съставен на 14.11.2023г. от св.
П. С.. Ако съдът приема протокола за доброволно предаване, съставен от св.
С. като годно доказателствено средство, изготвено по реда на НПК и се позовава на него, тогава не става ясно на какво основание е разпитан като свидетел П. С., действал като разследващ орган, предвид изричната забрана за това по чл. 118 от НПК. Разпитът на св. С. е недопустим, а така също е недопустима и проведената на 28.03.2024г. очна ставка между него и св. К. З., защото С. не може да бъде свидетел по делото.
Разпитът на К. З. като свидетел на 05.03.2024г., както и проведената на 28.03.2024г. очна ставка с подс. Г. също са недопустими. Със Закон за изменение и допълнение на НПК, обн. ДВ бр. 18/2024г. , в сила от 01.03.2024г. е допълнена разпоредбата на чл. 118 ал.2 от НПК. Въведена е забрана за разпит в качеството на свидетели на полицейски служители, извършили разузнавателна беседа по смисъла на ЗМВР, включително и когато протоколите за извършените от тях действия не са изготвени при условията и по реда на НПК.
Разузнавателната беседа представлява по своята същност „разговор“ с разузнавателен характер, с който се цели да се събере първоначална оперативна информация за определено престъпление, извършено от установено или неустановено лице. Тя има своята правна регламентация в разпоредбата на чл. 10 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, съгласно която разузнавателната 5 беседа е един от способите за извършване на оперативно- издирвателната дейност, а основание за извършване на ОИД са данни за подготвяни, извършващи се или довършени престъпления - чл. 9 ал. 1 т. 1 от ЗМВР.
Съгласно описаната от съда фактическа обстановка на 14.11.2023г.на територията на гр. Русе се провела специализирана полицейска операция по линия на конвенционалната престъпност. В района на комплекс „Левента“ полицейските служители С. и З. установили л.а. „ Мазда“ с peг. № Р 68-**** / такъв peг. № не съществува/, в който бил подс. Г.. На полицейските служители било служебно известно, че подсъдиия е осъждан за притежание на наркотици. Решили да му извършат проверка. След проверка на документите го попитали дали има забранени вещества и оръжие. Подсъдимият първоначално отричал. Впоследствие след проведен разговор с него се установило, че имал в автомобила наркотични вещества, които подс. предал на служителите на ОД-МВР. Следва да се обърне внимание на въпроса по какъв начин наркотичното вещество е транспортирано до Първо РУ-МВР, при положение, че е доброволно предадено/според полицейските служители/ от осъденото лице още в местността „Левента“. Към този момент не е имало наказателно производство и наркотичното вещество не е било веществено доказателство. Ако полицейските служители са позволили на осъденото лице да държи незаконно наркотичното вещество от местността „Левента“ до Първо РУ-МВР-Русе и след това вече в сградата на РУ да го предаде „доброволно“ , то трябва да приемем със сигурност, че осъденият е извършил престъпление. Ако наркотичното вещество е било вече във владение на полицейските служители и при положение, че още няма наказателно производство и няма веществено доказателство, то очевидно е, че трябва да се зададе въпроса на какво правно основание полицейските служители са държали наркотично вещество без надлежно разрешително.
Разпечатката съдържа 40 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0d15149d-09ff-48b9-8e82-645c9840f5ad