Решение № 4421 от 26.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4421 гр. София, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20251100513054 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от В. Г. В. срещу решение № 14688/29.07.2025г. постановено по гр.д. № 182/2023г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 144 състав, в частта, с което са уважени предявените по реда на чл.422 от ГПК срещу нея от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД искове, както следва:

-с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 992,16 лв., представляващи цена на незаплатена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за периода от 01.05.2019г. – 30.04.2021г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. ********, вх.

********, ведно със законната лихва считано от 12.06.2023г. до окончателното изплащане -с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 177,35 лева мораторна лихва върху горепосочената главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 07.12.2022г;

- с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 22,53 лева главница дялово разпределение за периода от 01.11.2019г. до 01.04.2021г., ведно със законната лихва считано от 12.06.2023г. до окончателното изплащане; с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от2,37 лева мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.12.2019г. – 07.12.2022г., и е осъдена да заплати направени по делото разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за недопустимост, незаконосъобразност и неправилност на решението. Твърди се, че първоинстанционният съд е постановил решението си въпреки допуснати съществени процесуални нарушения като липса на надлежно предявен иск срещу ответниците от ищеца, нередовно призоваване на един от ответниците и насрочване на делото, даване на ход на делото и разглеждането му въпреки наличието на пречки за 1 пълномощника на ответника – въззивник да се яви в съдебно заседание, превратно тълкуване на доказателствата по делото. Счита, че са необосновани и произволни изводите на първоинстанционният съд както за наличието на облигационно правоотношение между възвивника - ответник и ищцовото дружество, доставяне на определено количество топлонеергия, което е измерено въз основа на технически годни уреди и съответно изчислено законосъобразно.

Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и постановено друго, с което исковете срещу В. В. се отхвърлят. Претендира разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД, в която изразява становище за правилност и обоснованост на съдебния акт, в обжалваната му част. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК , намира следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно.

Във връзка с направените във въззивната жалба оплаквания за недопустост на обжалваното решение, поради допуснати от първоинстанционният съд съществени процесуални нарушения, настоящият състав счита следното:

Видът порок на едно съдебно решение се определя от вида и тежестта на нарушената правна норма при постановяването му, от причините довели до нарушението, както и от възможностите за отстраняването му в хода на съдебния контрол. Недопустимостта е порок, при който съдебното решение е валидно, но е постановено при липса на условия материалноправният спор да бъде разгледан по същество. Касае се за порок в процесуалноправната основа на исковото производство - за липса на положителна, или за наличие на отрицателна процесуална предпоставка, свързана с възникването, съществуването и упражняването на правото на иск.

Недопустимостта на съдебния акт е свързан с пречки за надлежно развитие и разрешаване на правния спор, поради което е невъзможно, при подобен порок, произнасяне по съществото на спора. Ето защо и въззивната инстанция, след обезсилване на недопустимото решение, също не може да разгледа материалноправния спор, а с оглед порока - дължи връщане на делото на същия съд, изпращане на делото на компетентен съд или прекратяване на производство. Единственото изключение е при нередовност на исковата молба, с оглед характеристиката на въззивната инстанция и нейните правомощия да поправя процесуалните нарушения на първата инстанция (стига да не се налага конституиране на нови страни).

В случая се твърди, че е налице нередовност на исковата молба – неяса воля на ищеца при конституиране на ответниците по делото. Видно от съдържанието на същата, се установява, че ищецът именно посредством задължението на съда да съдейства за осъществяване на допустимите процесуални искания на страните, ищецът е заявил искане за справка за смърт и наследници на посочения ответник в исковата молба ответник, който е бил титуляр на партидата и потребител на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот и конституиране на неговите наследници след справката, тъй като същия няма друг способ за издирване на наследниците му и насочване на исковите претенции срещу тях. Съдът е разпоредил издаване на съдебно удостоверение и въз основа на което е постъпило удостоверение за смърт и наследници от Столична община и в която са 2 посочени наследвниците на починалия, като именно предвид изявленията на ищеца в исковата молба, както и допълнително подадена уточнителна молба – л.79 от делото на СРС първонистанционният съд е приел, че е налице редовна искава молба – насочена срещу двамата ответника, при разделна отговорност и точно посочване на предявените искове срещу всеки един от тях.

Следователно липсват процесуални нарушения във връзка с конституиране на страни по делото, а дори и да са налице други наследници на починалия или лица, които биха имали качеството на наследници, то в настоящото производство същите не са задължителни другари, поради което и неучастието дори на някой от тях, не е процесуално нарушение, още повече от категорията на тези, които определят недопустимостта на постановения съдебен акт.

Не обосновават порок недопустимост на първоинстанционния съдебен акт наведените възражения за допуснати процесуални нарушения в хода на производството, а именно – даване на ход на делото при искане за отлагането му от пълномощника на въззивника, както и преценка на изявление на страните като признание на определени факти. Ако страната счита, че нейно право на защита или възможност за извършване на определени процесуални действия е накърнено, то същите биха могли да бъдат отстранени от въззивната инстанция, но оплаквания не са направени в тази насока, нито е поискано събиране на доказателства.

Следователно, обжалвания съдебен акт е допустим такъв.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за неоснователни по следните мотиви:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искови претенции с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на потребена топлинна енергия в топлоснабдено жилище апартамент №21, в гр. София, ж.к.

******** за периода 01.05.2019г. – 30.04.2021г., мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г. – 07.12.2022г.., главница за услуга дялово разпределение за периода 01.11.2019г. – 30.04.2021г.. и мораторна лихва върху същата за периода 31.12.2019г. – 07.12.20122г., като сумите се претендират от двамата ответници при квоти по ½ част.

Решението в частта, с което първоинстанционният съд е уважил исковете срещу ответника Г. Г. В. като необжалвано от страните е влязло в законна сила.

С оглед правомощията на въззивната инстанция и предвид изричната разпоредба на чл. 269 изр. 2 ГПК, която ограничава правомощията на въззивния съд само в рамките на доводите, заявени с жалбата, следва да се приеме, че спорните въпроси, които очертават и предмета на въззивното производство са: ответникът има ли материална легитимация като „потребител“ на топлинна енергия и 2. налице ли е потребена топлинна енергия, чийто размер е установен при пълно доказване от страна на ищеца.

В срока по чл.131 ГПК, както и във въззивната си жалба, ответникът В. В. изрично е оспорила твърдението в исковата молба, че има качеството на „потребител на топлинна енергия“.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 42 от ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Тези дефинитивни разпоредби са възпроизведени от чл. 106а, ал. 4 от ЗЕЕЕ (отм.), при действието на който се твърди, че е възникнало облигационното отношение между страните в настоящото производство. В съответствие с тази разпоредби са съставени и одобрени от ДКЕВР действащите през процесния период и представени по делото от ищеца общи условия – чл. 3 ал. 1 от общите условия от 2002 г., 2005 г. и 2008 г., 2014, 2016г. определящи потребителя на топлинна енергия за битови нужди като физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване, каквато е ответника.

Използването на съюза "или" не дава възможност за избор от страна на ищеца срещу кое от тези лица да предяви своята претенция, а отразява възможността лице, различно от собственика, да бъде 3 потребител на топлинна енергия. Такова лице е именно титулярът на вещно право на ползване, който съгласно разпоредбата на чл. 57 ал.1 ЗС е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването на вещта. Ето защо, когато по отношение на топлофицирания имот е учредено вещно право на ползване, страна в отношенията с топлофикационното дружество е само ползвателят.За собственика и ползвателя въз основа вещно право на ползване не е предвидена солидарна отговорност, нито по силата на законова разпоредба /както е например в чл. 25 ал.2 СК /отм/, нито в общите условия на ищеца, следователно и разпоредбата на чл. 122 ал.1 ЗЗД, че всеки солидарен длъжник е отговорен за цялото, е неприложима. Видно от легалната дефиниция на закона, и при систематическо тълкуване на двете цитирани разпоредби, се налага изводът, че при конкуренция на вещни права, потребител на енергията се явява лицето, което ползва имота. В подкрепа на този извод е и правилото на неоснователното обогатяване - комуто ползите, нему и вредите.

Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.

В конкретният случай, ищецът твърди ответникът да е придобила собствеността на процесния топлоснабден недвижим имот – ½ ид.ч. по реда на наследственото правоприемство. По делото е безспорно, че ответника В. В. заедно с ответника Г. В. са законни наследници на починалия на 05.02.1999г. Г. В. Г., който към датата на смъртта си е бил разведен. За принадлежността на правото на собственост в правната сфера на наследодателя на въззивника Г. В.

Г. върху апартамент №21, в гр. София, ж.к. ******** е представена единствено молба за вписване на законна ипотека от 1983 г. върху процесния имот за задължение на Г. В. Г. от Държавна спестовна каса, но с оглед разпоредбата на чл. 485, ал. 2, изр. 2 ГПК /отм./ нотариусът няма задължение по чл. 482, ал. 1 ГПК /отм./ да провери собствеността върху имота, поради което въз основа на тази молба не могат да се правят еднозначни изводи, че лицата учредили законна ипотека са собственици на имота.