Определение № 4861 от 29.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4861 гр. София, 28.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Майя Русева Касационно гражданско дело № 20248002101146 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. М. К. срещу решение №.5854/16.11.23 по г.д.

№.5271/23 на СГС, ІІ Гс., с което е потвърдено реш.№.3611/9.03.23 по г.д.№.38655/23 на СРС, ІІ ГО, 62с., за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ, със съответно произнасяне по разноските.

Ответната страна „Терем холдинг“ЕАД оспорва жалбата; претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е прието, че ищцата е работила на длъжност „сътрудник на изпълнителния директор“, впоследствие променена на „изпълнителен секретар“, отдел „Административна дейност“ /безспорно единствена/ в ответното дружество, като трудовото й правоотношение е било законосъобразно прекратено на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ поради „съкращение в щата“. Съдът е изследвал предпоставките за законност на уволнение на това основание - 1/ да е налице премахване, считано от един определен момент за в бъдеще, на отделни длъжности от утвърдения общ брой на работниците или служителите в предприятието или учреждението поради преустановяване на съответстващите им трудови функции, 2/ съкращението да е реално, 3/ да е налице към момента на уволнението - датата на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното 1 фактическо съкращаване, и 4/ да е извършено по съответния ред и от компетентния орган – и е намерил, че те са налице. Отразено е, при позоваване на ТР №.5/19, ОСГК на ВКС, че под „съкращаване на щата“ се разбира фактическо премахване на съответната трудова функция като длъжност или щатна бройка; когато се съкращава единствената щатна длъжност /трудова функция/, работодателят може да уволни съответния работник или служител, който я заема, или да направи подбор между него и друг /други/, заемащ близка или сходна длъжност - т.е. подборът не е задължителен; съдът е компетентен само да провери законността на уволнението към момента на извършването му – а не имало ли е обективна необходимост или не от такава промяна или налице ли е противоречие със социалното предназначение, като тези обстоятелства са без значение за преценката дали работодателят е действал при злоупотреба с право. В разглежданата хипотеза заеманата от ищцата длъжност е била съкратена с ново щатно разписание, в сила от 15.12.21, съкращението предхожда по време уволнението /предизвестието и заповедта за уволнение са връчени на 2.06.22 и 3.06.22/, извършено е от компетентен орган и е реално. Възражението за фиктивност на съкращението в щата е намерено за неоснователно, като е посочено, че такава е налице, когато се премахва длъжността като наименование, но се запазва трудовата й функция в съществените й права и задължения като съдържание на новооткрита длъжност, както и ако има промяна само в наименованието на длъжността, а не и в съществените й функции. В случая при съпоставка на двете щатни разписания не се установява, а и няма доводи в тази посока, да е налице новосъздадена длъжност, чиито съществени функции и задължения да са като на заеманата от ищцата, но с променено длъжностното наименование. От друга страна реално съкращаване на щатна бройка за определена длъжност е налице не само при отпадане на трудовите й функции, но и когато се премахва щатна бройка за определена длъжност без те да отпадат – ако част от тях се запазват и преминават към друга длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между други длъжности /“съкращаване на щата“ по смисъла на чл.328 ал.1 т.2 КТ има тогава, когато престава да съществува трудовата функция за съответната длъжност-няма значение дали изпълнението на тази функция е разпределено между други (назначени отпреди това) служители или отпада изцяло, тъй като не е необходима на работодателя - съкращаването на щата е реално, когато служителите, изпълняващи тази функция, намаляват в резултат на промяната в щата/; промяната на щатните бройки е въпрос на целесъобразност за работодателя и не подлежи на съдебен контрол- суверенно негово право е да променя щата както прецени.

Във връзка с възражението за злоупотреба с право е отразено, че доколкото се твърди, че причина за недобросъвестното поведение на ответника и уволнението е подадена от ищцата жалба до Инспекцията по труда, а впоследствие и до Комисията за защита от дискриминация /КЗД/ срещу изпълнителния директор, несъмнено такава жалба е била подадена и според произнасянето по нея не се приема за установено, че изпълнителният директор на ответното дружество е извършил нарушение по чл.5 ЗЗдискр -сексуален тормоз спрямо ищцата.

Решението на КЗД е прието за необвързващо съда, ценено е с останалите доказателства и е намерено, че съвкупната преценка на доказателствения материал не установява по безсъмнен начин осъществен сексуален тормоз. Противоречиви са и твърденията на самата 2 ищца относно действията, които са извършени спрямо нея и които тя квалифицира като такъв /в исковата молба се описва един механизъм на извършване, а във въззивна жалба действия, далеч по-интензивни и настоятелни по характер/. Посочено е, че злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата на процесното уволнително основание е налице, когато се установи, че единственото му желание е чрез законово допустими средства да постигне една единствена цел-прекратяване на трудовия договор с конкретен служител или работник. Важно е дали е оборена добросъвестността на работодателя - по пътя на пълно главно доказване да е установено, че правната възможност по чл.328 ал.1 т.2 пр.2 КТ е използвана целенасочено - единствената цел, преследвана с промените в щатното разписание, е уволнение на конкретен служител. В случая в рамките на производството не са установени факти и обстоятелства, които да обосноват извод за недобросъвестност от страна на работодателя и промените в щатното разписание да са направени единствено с цел уволнението на ищцата. В тази връзка въззивната инстанция е споделила изцяло мотивите на първоинстанционния съд /в това число препращайки към тях/, че установените с оглед свидетелските показания обстоятелства безспорно сочат на нов ред, въведен от изпълнителния директор след постъпването му, относно осъществяване на срещи с него и регулярност на докладваната му входяща и изходяща поща; не се установява, обаче, предприемането на действия с цел ограничаване достъпа на служителите до изпълнителния секретар и кабинета му-достъпът до него с цел оставяне на документи за администриране към изпълнителния директор не е бил ограничаван, не е било предприето планираното преместване на деловодството, не се установява което и да е от предприетите действия по реорганизация да е било извършено с цел ограничаване на този достъп. От друга страна никой от разпитаните свидетели не е възприел непосредствено сочените от ищцата събития във връзка с твърдяния сексуален тормоз и макар да не съществува пречка пълно и главно доказване да се проведе и изцяло въз основа на косвени доказателства - стига те да изграждат такава верига, че безпротиворечиво да установяват твърдените обстоятелства - в случая такова не е проведено /налице е несъответствие между показанията на свидетели на ищцата, те са с прекратени отношения с ответното дружество и по повод техни сигнали и молби са висящи спорове, вкл. пред съд, като същевременно се кредитират показанията на свидетелите на ответника, че с оглед постигане на целта за намаляване на служителите, заети с административна дейност, за сметка на тези, чиято дейност е свързана с реализиране приходи за дружеството, на ищцата първо е било предложено прекратяване на трудовото правоотношение срещу обезщетение, което предложение тя не е приела, и след получаването му е излязла в болничен (предложение в сочения смисъл е приложено към представените от Инспекция по труда преписки, съдържащи сигналите на ищцата)/. От ангажираните доказателства не се установява трудовото правоотношение да е прекратено по причини, стоящи извън уволнителното основание. При това положение въззивната инстанция е заключила, че, при липсата на доказателства както за извършен акт на сексуален тормоз, така и за превратно упражняване на правомощията от страна на работодателя, целта на което е единствено уволнение на ищцата, а не оптимизиране на работния процес, възражението за злоупотреба с право е неоснователно.

3

Доколкото В.К. е оспорила въведеното в отговора на исковата молба от работодателя твърдение, че преди пристъпване към уволнение на процесното основание на нея редовно и надлежно й е връчено предложение по реда на чл.331 КТ – с твърдения, че е била в продължителен отпуск по времето, когато се твърди да й е отправено, това възражение е намерено за неоснователно. Посочено е, че ищцата действително е била в болничен поради временна неработоспособност, но само за периода 07.12.21-13.12.22, тъй като издадените за останалия период болнични листове са били отменени. С оглед на това предприетите от работодателя действия за уволнение по чл.328 ал.1 т.2 предл.2 КТ на 02.06.22 не са били извършени в период, през който е трябвало да постъпи становище от страна на ищцата, не са били предприемани други действия по освобождаването й на други основания – и следователно уволнението й е законосъобразно.

Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на основанията на чл.280 ал.2 пр.2 и пр.3 ГПК и общо на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Следва ли съдът да се произнася по друго основание, което не е заявено в петитума на исковата молба или във въззивната жалба?“ /реш.№.34/11.08.16 по т.д.

№.3107/14, ІІ ТО, реш.№.16/24.03.11 по т.д.№.354/10, І ТО, реш. №.306/29.06.11 по г.д.

№.961/10, І ГО, ППВС 1/85, ТР 1/01, реш.№.55/3.04.14 по т.д.№.1245/13, І ТО/; 2. „Допуснал ли е въззивният съд съществени нарушения на материалния закон, изразяващи се в грешка при тълкуване и прилагане на материалния закон?“/реш.№.159/22.02.16 по т.д.№.1871/14, ІІ ТО, реш.№.71/2407.13 по г.д.№.284/12, ІV ГО, реш.№.70/7.07.20 по г.д.№.2550/19, ІІ ГО, реш.№.498/13.01.12 по г.д.№.1561/10, ІV ГО, реш.№.163/4.07.12 по г.д.№.1062/11, ІІІ ГО/;

3.“Длъжен ли е въззивният съд да постави на самостоятелна преценка доказателствата по делото като изгради собственото си становище относно неговото разрешаване, да изложи мотиви относно възраженията и доводите във въззивната жалба, да обсъди всички приети по делото от първоинстанционния съд доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, да посочи дали кредитира и в коя част свидетелските показания? Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения във въззивната жалба, да изложи собствени мотиви по спора, да обсъди събраните по делото доказателства във връзка с тези доводи в своето решение?“ /ТР 1/13 от 9.12.13 по тълк.д.№.1/13, ППВС 1/13.07.53, реш.№.40/4.02.15 по г.д.

№.4297/14, ІV ГО, реш.№.324/22.04.10 по г.д.№.1413/09, ІV ГО, реш.№.159/22.02.16 по т.д.

№.1871/14, ІІ ТО, реш.№.20/9.02.17 по г.д.№.2885/16, ІV ГО, реш.№.118/11.01.21 по г.д.

№.665/20, ІІ ГО, и др./; 4. „Ползва ли се невлязлото в сила решение с установително действие между страните относно общи факти във връзка с друг спор между страните с различна правна квалификация? Допустимо ли е въззивният съд да изгради вътрешното си становище по спора единствено въз основа на друго решение между страните, което е с друг предмет? Несъответствието на фактическите изводи на инстанцията по същество с предмета на правния спор и установеното от събраните по делото доказателствен материал поради допуснати грешки при формиране на вътрешното му убеждение води ли до необоснованост на съдебния акт и порок ли е обуславящ неговата неправилност?“ /ППВС 1/85, т.12 ТР 1/17.07.21, ТР !/17.07.91/.