Определение № 152 от 28.03.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 152 гр. Варна, 28.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Асен Вл. Попов

Членове:

Яна Панева

Стоян К. Попов като разгледа докладваното от Стоян К. Попов Въззивно частно наказателно дело № 20223100600276 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 от НПК.

Настоящото производство е образувано въз основа на частна жалба от И.Н., чрез адв. М.К - ВАК, срещу определение № 149 от 08.02.2022 г. постановено по НЧХД № 1353 / 2021 г. на ВРС. В същата е изразено недоволство от присъдените разноски на Г.М за адвокатско възнаграждение.

Наведени са множество доводи, но основните се свеждат до това, че ВРС се е произнесъл по искане което е преклудирано, тъй като не е направено в съдебното заседание, в което производството е било прекратено, както и че размера на присъдения хонорар е прекомерен.

Въззивният съд, като взе предвид доводите в частните жалби и материалите по делото, намира за установено следното:

Производството по НЧХД № 1353 / 2021 г. по описа на ВРС е образувано по тъжба на настоящия жалбоподател И.Н. срещу подс. Г.М, за извършени престъпление по чл. 147 и чл. 212а от НК.

С Определение от 23.08.2021 г. производството по делото е прекратено.

Това определение е потвърдено с Решение от 10.11.2021 г. на ВОС.

Защитникът на подсъдимия е депозирал молба пред ВРС, с която поискал на основание чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, да се присъдят в полза на подсъдимото лице, направените от него разноски за адвокатско възнаграждение за представителство пред тази инстанция в размер на 2180,00 лева.

ВРС е приел, че е компетентен да разгледа молбата, респ. с атакуваното определение е осъдил частния тъжител да заплати на подсъдимия сумата от 2180,00 лева - разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството пред първия съд, с оглед разпоредбата на чл. 190 от НПК.

1

Посочената фактология обуславя следните правни изводи:

Макар първото възражение да е намерило отговор в множество съдебни актове, доколкото е направено такова, то и настоящият състав дължи произнасяне.

Отговорът на този въпрос без съмнение е положителен. Произнасянето относно разноските, дори направено с присъда или Решение винаги има характера на определение. Не случайно при пропуск, НПК допуска произнасяне с допълнително определение – това визирано в чл. 306, ал. 1 от НПК. Липсата на заявено искане за присъждане на разноски не лишава правоимащия да сезира съда за произнасяне по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК. Приемайки развитата от тъжителя теза бихме отнели възможността и на съда да се произнесе служебно по посочения ред, което без съмнение не е духа на закона. Поради горното, правилно ВРС се е произнесъл по направеното искане с атакуваното определение. Същото е процесуално допустимо и доколкото то е такова, следва жалбата да се разгледа по същество.

Възраженията са несъстоятелни. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие сключен между АД „И.и Н.“ и подс. М. Реално е осъщественото процесуално представителство от страна на адв. Е.И, включително и в открито съдебно заседание проведено на 23.08.2021 г.. В тази връзка ВРС го е приел за защитник на подс. М, последният е участвал по делото, респ. е изпълнил поетото с договора задължение.

Присъждането на разноски в наказателното производство е допустимо само когато същите са действително направени. В настоящият случай, видно от представения договор за правна защита и съдействие от 15.08.2021 г. между подс. М и процесуалния й представител адв. И е уговорено възнаграждение в размер на 2180,00 лева. Видно от отбелязването в същия /в тази част има характера на разписка/, договореното възнаграждение е заплатено на защитника. Поради горното, цитираната сума следва да бъде възложена в тежест на частния тъжител, в какъвто смисъл е и определението на първата инстанция.

В НПК не присъства разпоредба, която да дава възможност за въвеждане от съда на корекция, относно размера на направените разноски при съзиране на прекомерност, още по-малко да преценява дали хонорара е морално укорим или конституционно нетърпим. Освен това, заявеното адвокатско възнаграждение, в конкретния случай, изобщо не може да се определи като такова. Настоящото дело, макар и от частен характер има своята фактическа и правна сложност изискваща подготовка и пряко участие с.з, какъвто е и процесуалния развой на делото.

Въз основа на горното и на основание чл. 341, ал. 2, вр. чл. 306, ал. 3, 2 вр. ал. 1, т. 4 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 149 от 08.02.2022 г. постановено по НЧХД № 1353 / 2021 г. на ВРС, с което И. В. Н. е осъден да заплати на Г.С М сумата от 2180,00 лева, представляваща направени от последната разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 190, ал. 1 от НПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3