Определение № 414 от 04.05.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 414 гр. София, 04.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Калинка Георгиева

Иванка Шкодрова като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20261000600567 по описа за 2026 година

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в закрито съдебно заседание на четвърти май две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА

2. ИВАНКА ШКОДРОВА

След като съобразно чл. 249, ал. 3 от НПК разгледа по реда на глава двадесет и втора от НПК докладваното от съдия Георгиева ВЧНД № 567 по описа за 2026 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

С ОПРЕДЕЛЕНИЕ, вписано в протокола за открито съдебно разпоредително заседание на 05.03.2026 г. по НОХД № 8423/2025 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 1-ви състав, е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора – за изготвяне на нов обвинителен акт (ОА). Първото основание, на което се е позовал СГС, за да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора, е, че следва да се изготви нов обвинителен акт с по-тесен обхват на обвинението от сегашния, а второто – че ОА е неясен.

Определението е протестирано, в срок, с искане за отмяната му.

След като прегледа делото, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери следното:

ОА е внесен в съда за две отделни престъпления - по чл. 219, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (за периода 28.07.2011 г. – 12.08.2011 г.) и по чл. 219, ал. 1 от НК (за периода 10.07.2012 г. – 06.08.2012 г.), извършени от един и същи подсъдим - Д. П..

Първото НОХД, образувано по този ОА, е приключило с оневиняването и оправдаването на П. за престъплението по чл. 219, ал. 1 от НК, а също така с признаването му за виновен и осъждането му за другото престъпление, макар и преквалифицирано в полеко наказуемо, по ал. 1-ва на чл. 219 от НК. Тази присъда е била проверена въззивно по 1 жалба на подсъдимия и с решението на САС е била отменена изцяло, поради приета липса на мотиви.

Настоящото НОХД на СГС е второ поред първоинстанционно съдебно производство, образувано по ОА със същото съдържание.

С протестираното в настоящото частно въззивно производство определение СГС е приел, че САС незаконосъобразно с цялостно отменителното въззивно решение не е прогласил влизането на присъдата в сила в частта й относно оправдаването на подсъдимия.

Тъй като счита тази част на присъдата за влязла в сила, СГС смята, че не може да проведе ново разглеждане на делото по същия ОА, т.е. по обвиненията за престъплението по чл. 219, ал. 1 от НК (за което П. е бил цялостно оневинен и оправдан), както и за тази част от обвинението, за която в отменената присъда е имало оправдателен диспозитив за квалификацията на престъплението по ал. 3-та на чл. 219 от НК и като продължавано.

Въззивният състав намира позицията на СГС за изцяло неправилна по следните съображения:

Относно престъплението по чл. 219, ал. 1 от НК, инкриминирано за периода 10.07.2012 г. – 06.08.2012 г., за което с присъдата има цялостно оневиняване и оправдаване:

Предмет на това обвинение е деятелността на подсъдимия във връзка с л.а. „Ауди А4 Авант“. При реална съвкупност на престъпления, извършени от едно и също лице, е налице връзка в субекта и когато тези престъпления се разглеждат в едно производство, конкретно относно въззивния контрол е невъзможно присъдата да влезе в сила само частично – само за някое от тези престъпления, съгласно ТР № 5 от 21.05.2018 г. по т.д. № 5/2017 г. на ОСНК на ВКС. Становището в ТР е, че въззивният съд няма как да приеме, че присъдата на първия съд е влязла в сила по отношение на една нейна част – например отделно деяние на даден подсъдим, предвид задължението на въззивния съд по чл. 314 от НПК да провери присъдата изцяло и независимо от посочените основания. ТР приема, че възможностите на въззивния контрол „не могат да бъдат свързани с обхвата на въззивните жалби и протести, както и с необжалвали страни“. Съображенията за това са, че е възможно да има общи факти за отделните престъпления, независимо че се касае за повече от едно деяние, както и че е възможно да има доказателства, относими едновременно до отделните престъпления.

Поради това оневиняването и оправдаването на подсъдимия за престъплението по чл. 219, ал. 1 от НК с изцяло отменената присъда не е пречка за новото разглеждане на делото.

Относно престъплението, инкриминирано за периода от 28.07.2011 г. до 12.08.2011 г., за което подсъдимият е бил признат за виновен и осъден с присъдата по чл. 219, ал. 1 от НК:

Предмет на това обвинение е деятелността на подсъдимия във връзка с поверена му като ликвидатор парична сума. Налице е вътрешно за самия диспозитив на присъдата противоречие. Текстово е изписано, че подсъдимият е виновен в това, че като ликвидатор на ЕООД с държавно имущество не е положил достатъчно грижи относно повереното му имущество на дружеството, от което е последвало значително разпиляване на имущество и значителна щета за дружеството – което съответства на квалификация по чл. 219, ал. 1 от НК. Пак текстово е изписано, че подсъдимият е оневинен и оправдан за това безстопанствеността му да е била също така умишлена и продължавана – каквато квалификация (по-тежка наказуемост при умисъл) е предвидена в ал. 3-та на чл. 219 и каквото обвинение има в ОА. Числовото изписване обаче на оправдаването в диспозитива на присъдата противоречи на текстовото изписване в същия този диспозитив: подсъдимият е осъден за престъпление по чл. 219, ал. 1 от НК (съответстващо на текста и в диспозитива на присъдата, и в ОА), оправдан е за престъпление по чл. 219, ал. 2 от НК – в каквото въобще не е бил обвиняван (предвид характеристиките му на субект на престъпление – не 2 контролиращ, а изпълняващ стопанисване), и най-сетне, няма никакво произнасяне числово относно обвинението по ал. 3-та на чл. 219 от НК.

Относно неяснотата на ОА:

Във връзка с първия инкриминиран период през 2011 г. с предмет на престъпна деятелност – парична сума, в заключителната част на ОА е посочено, че подсъдимият не е положил достатъчно грижи за всички дължими действия (ръководене, управление, стопанисване и запазване на имущество) и за възложена му работа относно поверените му като длъжностно лице (ликвидатор) пари на дружество с държавно имущество имущество – както чрез бездействие (не е водил законосъобразно счетоводната отчетност, не е водил касова книга, не е съставял ПКО и РКО, не е извършвал годишни инвентаризации), така и чрез конкретни действия (подписал определено споразумение, наредил определен банков превод и превел с фактура по сметка на определено търговско дружество определена сума), от което му поведение последвало имуществено увреждане на повереното му дружество чрез сумата от 49 120 лв. (определена едновременно и като значително разпиляване, и като значителна щета). Посочените обобщаващо в заключителната част на ОА действия и бездействия на подсъдимия са конкретизирани надлежно в обстоятелствената му част – чрез изброяването: на конкретни тегления на суми без внасянето им в касата и без съставяне на ПКО за това (без осчетоводяване), без водене на касова книга и без инвентаризации; на липсваща сума, следваща обаче да е в наличност в брой в касата, като същевременно са липсвали и разходно-оправдателни документи; на процедурата и условията на подписване на определен договор и свързани с него платежно нареждане за банков превод на конкретна сума, както и свързаната с този договор липса на определени значими документи.

Във връзка с втория инкриминиран период през 2012 г. с предмет на престъпна деятелност – лек автомобил, в заключителната част на ОА е посочено, че подсъдимият като длъжностно лице (ликвидатор) не е положил достатъчно грижи при нито една от дължимите дейности и при възложената му работа относно това поверено му имущество, което му поведение е довело до имуществена вреда за дружеството в размер на 13 000 лв.

(определена едновременно и като значително разпиляване на имущество, и като значителна щета). И относно този период в обстоятелствената част на ОА са описани счетените от прокуратурата за значими факти, обосноваващи правно определяне на поведението на подсъдимия (и бездействия, т.е. пропуснати дължими действия, и определени неследващи се конкретни действия) – НОХД, л. 11-13.

Предвид това фактическата рамка на държавното обвинение е запълнена с достатъчно факти, позволяващи организиране на защитата на подсъдимия.

За твърдените от прокуратурата значими факти и за направените от нея значими отрицателни фактически твърдения е налице обвързано с тях посочване на съответни доказателствени средства. Както във връзка с инкриминираните бездействия, така и във връзка с инкриминираните действия, посочени в обстоятелствената част на ОА, прокуратурата е заявила в нарушение на какво се явява всяка част от релевираната деятелност (действия и бездействия) на подсъдимия. А търсената от СГС причинноследствена връзка следва да е между факти; вече установените положителни факти или обоснованите с факти отрицателни фактически твърдения следва се съпоставят със съдържанието на определени норми за правно определяне на дадено поведение като нарушение или престъпление.

В заключение: Въззивният състав намира протестираното определение за необосновано и незаконосъобразно, т.е. – за неправилно, поради което СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ, вписано в протокола за открито съдебно разпоредително заседание на 05.03.2026 г. по НОХД № 8423/2025 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 1-ви състав, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора.

ВРЪЩА делото на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД за продължаване на съдебното производство.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4