Решение № 4603 от 16.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4603 гр. София, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА при участието на секретаря ал като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20231110209324 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление №23-2300259/16.06.2023 г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област" със седалище гр. София к ъ м ГД Инспектиране на труда, на „Ла Касета" ООД гр.София, с ЕИК 206570660, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. на основание чл.416 ал.5 КТ вр. с чл.414 ал.1 КТ за нарушение по чл. 264 КТ.

ЮЛ-жалбоподател чрез процесуалния си представител А. К. обжалва наказателното постановление като излага доводи за допуснати процесуални нарушения, тъй като управителят на дружеството на 18.04.2023 г. е бил извън страната и ако е присъствал на проверката, той е щял да представи необходимата документация, за да защити правата си в пълен обем; нарушен е чл.52 ал.4 ЗАНН, тъй като при задълбочена проверка наказващият орган е следвало да приеме, че нарушение няма, тъй като с фиш №1/Април 2023 г. работодателят е извършил съответното плащане на работника. Правят се възражения, че на дружеството е издадено и наказателно постановление №232300260/24.06.2023 г., т.е. за дружеството като нарушител е бил „запазен” номер за НП; прави се възражение, че в АУАН и НП са посочени две 1 различни лица вгв, с ЕГН ********** и вгв, с ЕГН **********, като липсата на субект по отношение на който е извършено наушението опорочава и наказателното постановление; посочени са противоречиви дати на извършване на нарушението, посочен е противоречив адрес на жалбоподателя като ЮЛ, налице е недоказаност на нарушението, тъй като изводите, че работникът е положил труд на официален празник – 03.03.2023 г. се правят само на база присъствена форма /график за работа/, а последният се утвърждава предварително, но напълно възможно е работникът да е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност. Предлага на съда да отмени изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно. Алтернативно се иска приложение на чл.415в ал.1 КТ. Дружеството-жалбоподател редовно призовано, не изпаща представител в съдебно заседание. От адв. К. след с.з. е постъпило искане за присъждане на разноски, което е направено и с жалбата.

Въззиваемата страна, чрез юрисконсулт ИВАНОВ оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Излага доводи, че от представения от жалбоподателя фиш не може да се установи дали действително е налице заплащане на работника, тъй като същият не носи дата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Контролните органи на въззиваемата страна извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на 18.04.2023 г. в обект на контрол, представляващ Ресторант „Ла Касета" гр. София, ул. „Чемшир" №2Б, която продължила и на 24.04.2023 г. по документи.

Било установено, че дружеството-жалбоподател в качеството на работодател не е изплатил на вгв, работещ на длъжност „готвач", не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение за положения от него труд на официален празник - 03.03.2023 г.

2

Видно от предоставен график за месец март 2023 г., който е и присъствена форма за явяване и неявяване на работа, по който се начисляват трудовите възнаграждения, съгласно сведение от управителя на „Ла Касета" ООД за обект на контрол: ресторант „Ла Касета ”. Представен е и трудов договор №7-2021/ 20.12.2021г., сключен между дружеството и вгв, като в т.

2.3. от същия е договорена периодичност на плащане - до 5-то число на следващия месец. Видно от ведомост за заплати за месец март 2023 г. работодателят не е заплатил на вгв, ЕГН **********, работещ на длъжност „готвач" с увеличение положения от него труд на официален празник 03.03.2023 г.

Контролните органи приели, че е налице н арушението по чл.264 КТ, извършено на 06.04.2023 г., в обекта на контрол: ресторант „Ла Касета" гр.

София.

До приключване на проверката от страна на работодателя не са представени документи, свидетелстващи, че на лицето вгв е начислено и изплатено възнаграждение с увеличение положения от него труд на официален празник - 03.03.2023 г.

Бил съставен и Протокол за извършена проверка № №ПР 2314227/24.04.2023 г. с дадени предписания към работодателя.

На 24.04.2023 г. свидетелката Б. И. И., на длъжност „инспектор" при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област" съставила и връчила надлежно на представляващ ЮЛ АУАН №23-2300259/24.04.2023 г.

Няма данни дружеството да се е възползвало то възможността, предвидена в чл. 44 ал.1 ЗАНН.

Наказващият орган възприел изцяло установената от контролните органи фактическа обстановка и издал атакуваното наказателно постановление.

Въз основа на изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни показанията на свидетелката Б. И. И. - актосъставител и писмените 3 доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.

Съдът кредитира изцяло приобщените по делото доказателства и доказателствени средства, в които не се наблюдават противоречия.

Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани поотделно и в своята взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда фактическа обстановка.

Предвид горното и по аргумент от противното от разпоредбата на чл.

305 ал. 3 НПК по-детайлен анализ на доказателствените материали съдът не дължи да излага.

При служебна проверка на АУАН и НП съдът констатира, че при тяхното съставяне, респ. издаване, не са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита на наказаното лице, същите съдържат законовоустановените реквизити, издадени са от компетентни органи, в предвидените за това срокове, като в тази връзка възраженията в жалбата са неоснователни.

Установеното нарушение е ясно и подробно описано, както в АУАН, така и в НП, а между словестното описание на нарушението и дадената му правна квалификация е налице пълно съответствие.

Неоснователни са възраженията в жалбата, че тъй като управителят на дружеството на 18.04.2023 г. е бил извън страната, това го е лишило от възможност да предостави необходимата документация. Факт е, че проверката е продължила по документи и на дата 24.04.2023 г., когато управителят е присъствал, тъй като му е връчен протокол с предписания и АУАН, а той е попълнил идентификационна карта и е могъл да представи всичко, което прецени за необходимо. Без значение за съставомерността на установеното нарушение е поредността на издадените срещу дружеството наказателни постановления. Налице е допусната техническа грешка в посочване на ЕГН, като вместо коректния ЕГН **********, е отразено **********. В случая обаче въобще не може да става въпрос за различно лице, каквито са твърденията в жалбата, тъй като от представения трудов договор №7-2021/20.12.2021 г., сключен между дружеството и вгв е видно, че същият е с ЕГН **********. Подобна техническа грешка в изписване на ЕГН на работника, по отношение на който е допуснато нарушение не би могла да наруши по какъвто и да било начин правото на защита на жалбоподателя.

4

От показанията на свидетелката Б. И. И. /актосъставител/, които съдът приема като обективно и безпристрастно дадени, вкл. приложените по делото Декларация, попълнена и подписана от вгв, график за работното време през месец март 2023 г. и трудов договор №7-2021/20.12.2021 г., се установява, че Василев реално е положил труд на официален празник - 03.03.2023 г. и възраженията в обратната насока са неоснователни.

Нормата на чл.264 КТ предвижда, че за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не помалко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение , поради което жалбоподателят в качеството си на работодател дължи заплащане на Василев - не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение за положения от него труд на официален празник - 03.03.2023 г.

Нито в хода на проверката, нито дори след съставяне на АУАН са били представени документи – разписки, РКО, банкови извлечения, банкови нареждания и т.н., от които да се установява подобно заплащане на дължимото трудово възнаграждение на Василев.

В производството пред настоящата инстанция ведно с жалбата е представен Фиш №1/април 2023 г. на името на Владислав Василев /л.11 от делото/. В него е отразено, че на работника е изплатено възнаграждение за минал месец /официален празник/. Върху фиша обаче липсва положен подпис на работника, който да удостовери действително получаване на тази сума.

Прави впечатление, че фишът е за м.април 2023 г., но не е бил представен на контролните органи по време на проверката на дати 18.04.2023 г. и 24.04.2023 г., при положение, че според трудовия договор на лицето, трудовото му възнаграждение е дължимо до 5-то число на следващия месец.

В тази връзка и въз основа на изложените по-горе мотиви, съдът приема, че и към момента работодателят не е изпълнил задължението си по чл.264 КТ.

Правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател за нарушение по чл.264 КТ.

Наложената за това нарушение санкция по чл.416 ал.5 КТ вр. с чл.414 ал.1 КТ е в минималния предвиден от закона размер /имуществена санкция от 1 500 до 15 000 лв./, поради което няма основание за нейното изменение.

Няма основание за приложение на чл. 415в ал. 1 от Кодекса на труда, тъй като нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажно. Няма 5 данни това нарушение да е отстранено и към настоящия момент.

Няма основание за приложение и на разпоредбата на чл.28 ЗАНН, съобразявайки вида на защитените обществени отношения – обект на охрана е едно от най-важните права на гражданите - гарантиране правото на труд и неговото своевременно заплащане.

При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същото следва да бъде определено в съотвествие с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 от ЗПП в размер на 120 лв.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-2300259/16.06.2023 г. на директор н а Дирекция „Инспекция по труда Софийска област" със седалище гр. София към Главна Дирекция Инспектиране на труда, с което на „Ла Касета" ООД гр.София, с ЕИК 206570660, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. на основание чл.416 ал.5 КТ вр. с чл.414 ал.1 КТ за нарушение по чл. 264 КТ.

ОСЪЖДА „Ла Касета" ООД гр.София, с ЕИК 206570660, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област" със седалище гр. София към Главна Дирекция Инспектиране на труда, сума в размер на 120 лв. юрисконсултско възнаграждение за една инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6