Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 468 от 07.10.2021, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 1155/2021
Вид
Решение № 468
Подписан
07.10.2021
В сила
26.11.2021
Състав
Ралица Йорданова Русева

Цитирани разпоредби

  • чл.42 т.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания

РЕШЕНИЕ

№ 468 гр. Русе, 07.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ралица Й. Русева при участието на секретаря Мирослава Т. Пенева като разгледа докладваното от Ралица Й. Русева Административно наказателно дело № 20214520201155 по описа за 2021 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „***“ ЕООД със седалище гр.Силистра, против НП № 38- 0000804 от 25.03.2021 г. на Директор РД „АА” Русе, с което за административно нарушение по чл.7а ал.ІІ пр.3 от Закон за автомобилните превози, на основание чл.96 г ал.І пр.2 от ЗАвПр, е наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 3000 лева.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно поради допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на закона.

Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна.

Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител, и не взема становище по жалбата.

От събраните обстановка: доказателства съдът приема за установена следната фактическа На 11.02.2021 г., в гр.Русе, от РД „Автомобилна администрация” била извършена комплексна проверка на жалбоподателя в качеството му на транспортно предприятие, притежаващо лиценз за извършване на международен автомобилен превоз на товари. При тази проверка са направени констатации, че предприятието е допуснало осъществяване на превоз от водач А.А. на три дати- 18.08.2020 г., 22.10.2020 г. и 11.02.2021 г., без да отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл.152 ал.І т.1 от ЗДвП.По така установеното бил съставен акт за нарушение № 286496 от 13.11.2020 г., сочещ осъществено такова по чл.7 а ал.ІІ пр.3 от ЗАвПр.Актът е предявен на представляващ дружеството и лично връчен.Въз основа на него е издадено обжалваното наказателно постановление, като наказващият орган е преквалифицирал нарушението.

В производството пред въззивния съд се развиват доводи за допуснати съществени 1 процесуални нарушения поради липса на задължителни реквизити- точното посочване на относимата правна квалификация, както и за неправилно приложение на закона.

Приетото за установено се доказва от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- оправомощителна заповед, АУАН № 286496, пълномощно, документи на водача и такива, свързани с превоза, извлечения от карта на водача, показанията на св.Енчева- актосъставител, които в същността си потвърждават направените констатации, намерили отражение в акта.

Правни изводи:

Жалбата, като депозирана от лице, притежаващо процесуална легитимация, е допустима.Разгледана по същество, е основателна.

Съдът намира, че в производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи издадените актове.

В обстоятелствената част на акта за нарушение, както и в наказателното постановление са посочени три дати, на които се твърди, че е осъществено административното нарушение. При така даденото описание, очевидно се касае до три констатирани нарушения, доколкото административнонаказателния процес не познава института на продължаванато административно нарушение.В същото време, наложено е едно административно наказание, като липсват мотиви, изложени от наказващия орган като първа инстанция по същество, на коя дата приема извършване на съставомерните действия и защо отхвърля другите периоди. Отново видно от съдържанието на АУАН и това на НП, не е посочено и място на извършване на нарушението.Този реквизит е императивно изискуем не просто от гледна точка на обоснованост на констатациите, но и предвид компетентността на проверяващи, наказващи и въззивна инстанция. Така посоченото налага извод, че при установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание са нарушени разпоредбите на чл.42 т.3 от ЗАНН и чл.57 ал.І т.5 от същия закон.Тези нарушения се явяват съществени процесуални и са основание за отмяна на издаденото наказателно постановление изцяло.

Основателно е и направеното с жалбата възражение за неправилно приложение на закона и от гледна точка на правната квалификация на твърдяното нарушение, и от гледна точка на наложеното наказание.Нормата на чл.96 г ал.І пр.1 от ЗАвПр предвижда санкция за онзи, който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени със закона, с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари.Тази норма е препращаща и следва да бъде посочена привръзката й, още повече, след като в обстоятелствената част на постановлението се твърди, че е налице нарушение на подзаконов нормативен акт.Наказващият орган като първа инстанция по същество е следвало да посочи нормата от наредбата, която е нарушена, ако приема, че неправомерните действия са в тази хипотеза.От друга страна, неправилното приложение на закона е свързано и с наложеното административно наказание.Санкционната разпоредба предвижда наказването на виновен субект за нарушение на закона или актовете по приложението му.Наредбата, издавана на основание чл.152 ал.І т.2 от ЗДвП, не е акт по приложение на ЗАвПр и поради това наложеното административно наказание е неотносимо.

При изложеното, обжалваното постановление се явява необосновано и незаконосъобразно, и следва да бъде отменено изцяло.В настоящото производство от страна на жалбоподателя чрез пълномощника му се претендира сумата от 300 лева за направени разноски, които се удостоверяват с представен договор за правна защита и съдействие и списък.Искането е основателно и следва да бъде уважено предвид изхода на делото и 2 отмяната изцяло на издаденото наказателно постановление.

С тези мотиви съдът намира обжалваното постановление за необосновано и незаконосъобразно, и на основание чл.63 от ЗАНН

РЕШИ:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 38- 0000804 от 25.03.2021 г. на Директор РД „АА“ Русе, с което на *** ЕООД, БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление гр.Силистра, ул.“Калъраш“ 13, ет.7, ап.20, представлявано от А. В. А. с ЕГН **********, на основание чл.96 г ал.1 пр.2 от ЗАвПр, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

ОСЪЖДА РД „АА“ Русе да заплати на *** ЕООД, БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление гр.Силистра, ул.“Калъраш“ 13, ет.7, ап.20, представлявано от А. В. А. с ЕГН **********, сумата от 300 /триста/ лева за направени в производството разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на страните, пред Русенски административен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3