Решение № 295 от 16.03.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. Пазарджик, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря Мирослава Савова като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20255220100426 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени първоначални искове, както следва:

1./ с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД, вр. чл.146, ал.1 и чл.143 ЗЗП, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 и чл. 19 от ЗПК от А.

К. С. против „Ай Ти Еф Груп“ АД, с ЕИК: 202255877 за прогласяване за нищожни поради противоречие със закона, поради заобикаляне на закона, поради противоречие с добрите нрави на Договор за потребителски кредит № 580899 от 14.07.2023 г., Анекс № 597659 от 21.09.2023 към Договор за потребителски кредит № 580899 и Договор за потребителски кредит № 614469 от 23.11.2023 г., евентуално за установяване несъществуване на вземане на „Ай Ти Еф Груп“ АД, с ЕИК: 202255877 за сумата за такса в размер на 99.99 лева и неустойка в размер на 1003.75 лева по Договор за потребителски кредит № 580899 от 14.07.2023 г., за сумата за такса в размер на 100.00 лева и неустойка в размер на 988.75 лева по Анекс №597659 към Договор за потребителски кредит № 580899, за сумата за такса в размер на 100.00 лева и неустойка в размер на 988.75 лева по Договор за потребителски кредит №614469 от 23.11.2023 г.

2./ с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на Ай Ти Еф Груп“ АД, с ЕИК: 202255877 да заплати на А. К. С. сумата от 594,76 лв. като дадени без основание по Анекс № 597659 от 21.09.2023г. по Договор за кредит № 580899/14.07.2023г. /след допуснато изменение на иска, чрез увеличаване на неговия размер от 50 лв. частичен иск от 500 лв., на 594,76 лв. изцяло/ и сумата от 50 лв. частичен иск от сумата 350 лв., като дадени без основание по Договор за кредит № 614469/23.11.2023г.

1

3./ насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 23 ЗПК от Ай Ти Еф Груп“ АД, с ЕИК: 202255877 против А. К. С. за осъждане на А.

С. да заплати на Ай Ти Еф Груп АД сумата 2615.21 лева, представляваща сбор от дължимата, падежирала и непогасена част от главницата по Договор за кредит № 614469 от 23.11.2023г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното плащане на задължението.

Ищецът по първоначалния иск А. С. твърди, че на 14.07.2023 г. е сключил с ответника Ай Ти Еф Груп АД Договор за потребителски кредит № 580899 по реда на ЗПФУР за сумата 1000 лева. Задължението по договора за кредит следвало да бъде погасено на 11 месечни погасителни вноски в размер на 110.36 лева, при годишен лихвен процент от 22,12% и ГПК от 49 %.

Сумата, която следвало да върне възлизала на 1213,96 лв.

Излага, че съгласно част II. т. 8 от СЕФ към Договор за потребителски кредит № 580899 от 14.07.2023 г., кредитополучателят следвало да предостави до края на следващия ден след получаване на сумата по кредита, едно от следните обезпечения: 1/ две физически лица поръчители, отговарящи на поставените от кредитора условия; 2/ банкова гаранция. В случай че обезпеченията не бъдат осигурени в срок, се дължала неустойка в размер на 91.25 лева на месец, платима на срока на договора, посочена в погасителния план. Предвиждало се и начисляване на такси в размер на 9,09 лв. месечно. По този начин месечната вноска по кредита без одобрено обезпечение възлизала на 201.61 лв. Общата дължима сума според погасителния план била 2217.72 лева.

Твърди, че на 21.09.2023 г., отново по реда на ЗПФУР, бил сключен Анекс № 597659 към Договор за потребителски кредит № 580899 между ищеца и ответника за рефинансиране на задължението по договора от 14.07.2023г. По силата на него, в заем му била от пусната сумата от 2000 лв.

Същата следвало да бъде издължена на 5 месечни вноски при годишен лихвен процент от 21,20% и ГПР 49,00%. Общо дължимата сума, която следвало да върне възлизала на 2207.25 лева. Част от главницата по Анекс № 597659 в размер на 1047.22 лева била предоставена чрез „Изипей“ АД на кредитополучателя на 21.09.2023 г., а с останалата сума от 952.78 лева било погасено задължението по Договор за кредит № 580899.

Излага, че и по този договор се предвиждало предоставяне на обезпечение, съответно неустойка за непредоставянето му в размер на 197.75 лева на месец /общо 988.75 лева за периода на кредита/ и начисляване на такса в 20 лева на месец. С тях месечната вноска по кредита възлизала на 640.00 лева, а общо дължимата сума на 3196.01 лева, съгласно погасителния план.

На 23.11.2023 г. от разстояние ищецът и ответникът сключили Договор за потребителски кредит №614469 за сумата от 3000 лева, със срок на погасяване на 24 месечни вноски, при годишен лихвен процент от 47.43% и ГПР 65.00%. Общо дължима сума, която С. следвало да заплати възлизала на 2

4849.44 лева.

И в този случай, както и при предходно сключените договори, се предвиждало предоставяне на обезпечение – поръчителство от две физически лица, отговарящи на определени изисквания и банкова гаранция, в срок до края на следващия ден след получаване на сумата по кредита. При неизпълнение на задължението се дължала неустойка в размер на 182.73 лева на месец /общо 4385.56 лева за периода на кредита/. Начислявала се и такса по 6.25 лева на месец или общо 150 лева за периода на кредита. Общата дължима сума според погасителния план възлизала 9234.90 лева.

Счита, че договорите за потребителски кредит са нищожни, като сключени при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 10, ал. 1, във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и с чл. 22 от ЗПК да се посочи кои компоненти формират размера на ГПР и че в него следвало да се включи неустойката за непредоставяне на обезпечение, както и за заплащане на такси, което не било сторено. По този начин бил подведен относно действителния размер на ГПР.

Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлявало невярна информация и следвало да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, във вр. е чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, на което основание клаузата за ГПР била неравноправна. Тя подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка, била нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Непредоставянето на обезпечение не водело до претърпяването на вреди за кредитора, който следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора. Кумулирането на неустойката и таксата към погасителните вноски водело до скрито оскъпяване на кредита, тъй като се явявали добавък към възнаградителната лихва и представлявали сигурна печалба за заемодателя.

Включването на подобна клауза за неустойка при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение представлявало договорна конструкция, чиято основна цел била облагодетелстване на кредитора, тъй като заплащането й било сигурно и предвидимо, с оглед поставените от кредитора ограничителни условия относно вида на обезпеченията и срока, в който следва да бъдат учредени.

Поддържа, че неустойката и таксите се явявали разход по кредита и следвало да бъдат включени в ГПР. С включването им се надвишавал законово определение размер на ГПР, съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК от 5 пъти законната лихва към датата на сключване на договорите, поради което клаузата относно ГПР била нищожна.

Тъй като ГПР се явявал съществен елемент от договора за кредит, 3 нищожността на клаузата, с която бил уговорен, обуславяла нищожност на самите договори.

Твърди, че е извършил плащания по Договор за кредит № 580899 от 14.07.2023г. в размер на 403,22 лв., а останалата сума била погасена с част от сумата по анекса към него от 21.09.2023г. На 16.11.2023г. погасил предсрочно задължението си по Анекс № 597659 от 21.09.2023г., като заплатил сумата от 2594,76 лв. По Договор за кредит № 614469/23.11.2023г. извършил плащания на сумата в размер на 4617,48 лв..

Излага, че общо отпуснатата сума по трите договора възлизала на 5047,22 лв., а сумата за погасяването им на 7 615,46 лв. Поради недействителност на договорите за кредит, имаща за последица връщане на чистата стойност на кредита, без да се дължат лихва или други разходи, недължимо платена била сумата от 1000 лв., на осн. чл. 23 ЗПК.

С оглед на гореизложеното се иска от съда да се произнесе с решение, с което да прогласи за нищожни на Договор за потребителски кредит № 580899 от 14.07.2023 г., Анекс №597659 от 21.09.2023г. към Договор за потребителски кредит № 580899 и Договор за потребителски кредит № 614469 от 23.11.2023 г., сключени между А. К. С. и Ай Ти Еф Груп АД, ЕИК: 202255877, евентуално да установи, че А. С., ЕГН **********, не дължи на Ай Ти Еф Груп АД, ЕИК 202255877 сумата за такса в размер на 99.99 лева и неустойка в размер на 1003.75 лева по Договор за потребителски кредит № 580899 от 14.07.2023 г., сумата за такса в размер на 100.00 лева и неустойка в размер на 988.75 лева по Анекс №597659 към Договор за потребителски кредит № 580899, сумата за такса в размер на 100.00 лева и неустойка в размер на 988.75 лева по Договор за потребителски кредит №614469 от 23.11.2023 г., както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца на ищеца сумата от 594,76 лв., като дадени без основание по Договор за кредит № 597659 от 21.09.2023г. и сумата от 50 лв. частичен иск от сумата 350 лв., като дадени без основание по Договор за кредит № 614469/23.11.2023г.

Претендира разноски.

В срока 131 ГПК ответникът „Ай Ти Еф Груп“ АД оспорва допустимостта и основателността на иска.

Намира, че исковата молба е нередовна, тъй като в обстоятелствената част не се сочело каква сума недължимо е заплатена по всеки един от договорите. Не се съдържали каквито и да е твърдения за пороците им. Тези недостатъци на исковата молба, се отразявали върху възможността на ответника да отправи всички свои възражения в производството, включително възражения за прихващане или погасена давност и затруднявало защитата му.

Настоява исковата молба да бъде оставена без движение и на ищеца да се укаже да отстрани нередовностите на исковата молба, а при неизпълнение на указанията производството по делото да бъде прекратено.

Оспорва основателността на предявените искове.

4

Намира изложените от ищеца твърдения нищожност на договорите за голословни и неподкрепени с доказателства.

Не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № 580899/14.07.2023 г., Анекс № 597659 към Договор за потребителски кредит № 580899/21.09.2023 г. и Договор за потребителски кредит № 614469/23.11.2023г. с А. С. по реда на ЗПФУР, с посочените в исковата параметри за главница, годишен лихвен процент, ГПР, срок на погасяване и общо дължима сума.

Не оспорва и че е предоставил на ищеца сумата от 1000 лева чрез „Изипей“ АД по Договор за потребителски кредит № 580899/14.07.2023 г., на сумата от 2000 лева по Анекс № 597659 от 21.09.2023г., част от която в размер на 1047.22 лева С. получил чрез „Изипей“ АД на 21.09.2023 г., а с останалата част от 952.78 лева. било рефинансирано задължението му по договора за кредит на дата 14.07.2023 г., както и сумата в размер на 3000 лева чрез „Изипей“ АД по Договор за потребителски кредит № 614469 от 23.11.2023 г.

Поддържа, че договорите били сключени по инициатива на ищеца, който бил запознат в детайли с техните клаузи, приел ги безусловно и се съгласил да ги изпълнява. На кредитополучателя била предоставена и необходимата информация във формата на СЕФ. Договорите отговаряли на изискванията за форма и съдържание. Ето защо между страните възникнали валидни облигационни отношения, на основание всеки един от договорите.

Възразява и оспорва твърденията на ищеца, че предвидената неустойка била недействителна, включително поради това че излизала извън присъщите й функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна.