Решение № 212 от 27.05.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. ХАСКОВО, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря Р.З. Т. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно гражданско дело № 20245600500244 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 - 273 от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД.

С Решение № 43/18.01.2024 г., постановено по гр.д. № 2574/2022 г., РС – Хасково е осъдил ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“, АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление - гр. ***, п.к. ***, Район ***, бул. ***, да заплати на З. П. Я., ЕГН **********, от гр. ***, сумата от 1 975 лева, представляваща разликата между действителния размер на вредите и платеното от ответника обезщетение за имуществени вреди, причинени на МПС марка „Дачия“, модел „Лоджи“, с рег. №*** в резултат на ПТП, настъпило на 30.11.2021 г. в гр. ***, за което е бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 30.11.2021 г. и при ответника е била образувана преписка по Щета № ***, ведно със законната лихва, считано от 01.12.2021 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 229 лева.

С Решението РС – Хасково е осъдил „ДаллБогг: Живот и Здраве“, 1

АД да заплати на адвокатско дружество „Г. и М. сумата в размер на 597 лева, представляваща възнаграждение за предоставено безплатно процесуално представителство.

Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД. Излага аргументи, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал изготвената по делото съдебна авто-техническа експертиза. Моли съдът да отмени първоинстанционното решение и отхвърли иска. Претендира разноски.

Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна. Същата счита въззивната жалба за неоснователна, а изводите на първоинстанционния съд за правилни. Претендира разноски.

ОС – Хасково, като провери основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл. 269 от ГПК, констатира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

Предмет на разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат от ПТП, за което отговорен е водач на МПС, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното застрахователно дружество.

На 30.11.2021 г., в гр.***, е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“ с рег. № ***, управляван от Д.Р.Я. и МПС марка „Дачия“, модел „Лоджи“ с рег. № ***, управлявано от Н.С.Д., което 2

МПС е собственост на ищеца З. П. Я..

На 01.12.2021 г. е била подадена до въззивника Претенция за изплащане на обезщетение за щети по МПС по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, полица №***, в която лицето, собственик на МПС марка „Дачия“, модел „Лоджи“ с рег. № ***, е описал застрахователното събитие - на 30.11.2021 г., около 20 часа, в гр. ***, на кръстовището на бул. „България“ с бул. „Освобождение“ лек автомобил с рег.

№ *** отнема предимството и го удря челно.

С Платежно нареждане от 21.12.2021 г. ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е превело по сметка на З. П. Я. сумата от 1 414.39 лева по процесната щета.

В приетото по делото заключение на назначената съдебна автотехническа експертиза е посочено, че от техническа гледна точка действията на водача на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“, с рег. № ***, са причина за настъпване на процесното ПТП. Ударът е настъпил в предната лява част на лек автомобил „Дачия Лоджи“, като вещото лице е описало констатираните повреди. Видът на вредите, нанесени на лек автомобил „Дачия Лоджи“, е непоправим и се налага подмяна с нови части. Налице е пряка причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените щети на лек автомобил „Дачия Лоджи“ с рег. № ***. В заключение вещото лице посочва, че стойността на щетите по лек автомобил „Дачия Лоджи“ с рег. № ***, нанесени при процесното ПТП, е в общ размер на 3 389.79 лева.

Първоинстанционният съд е обосновал, че с оглед събраните по делото и неоспорени писмени доказателства, в т.ч. и заключението на автотехническата експертиза, искът се явява доказан в неговия пълен обем.

Формирал е извод, че ответникът доброволно е изплатил само част от дължимото обезщетение - 1 414.39 лева, т.е. покрил е само част от вредите, и дължи още сумата от 1 975 лева, съгласно заключението на вещото лице за стойността на вредите по лек автомобил марка „Дачия“, модел „Лоджи“ с рег.

***.

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички сочени от страните доказателства, които са били относими и необходими за изясняване на спорните факти от значение за делото и връзките между тях. Въз основа на събраните в достатъчен обем допустими и 3 относими доказателства, районният съд е достигнал до правилния извод, че предявеният иск е основателен, поради което го е уважил. Изложените от първоинстанционния съд мотиви на основание чл. 272 от ГПК се споделят изцяло от въззивния съд, поради което препраща към тях.

В настоящата инстанция не се представиха доказателства, които да навеждат на изводи, различни от направените от първоинстанционния съд.

Направи се искане от страна на въззивника за допускане за събиране на допълнителни доказателства – назначаване на допълнителна съдебна автотехническа експертиза. Същото беше оставено без уважение, като преклудирано, по аргумент от чл. 266, ал. 1 от ГПК.

Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави следното:

Основателността на иска е обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 2.) виновно противоправно поведение на застрахования водач, осъществено в периода на застрахователно покритие; 3.) настъпили имуществени вреди за ищеца, както и 4.) пряката причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредоносните последици.

От събраните писмени и гласни доказателствени средства се доказва настъпилото застрахователно събитие на 30.11.2021 г., в периода на действие на застрахователния договор. От посочените доказателствени източници се извежда извод за механизма на ПТП и се налага извод за доказано противоправно поведение на застрахования водач на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“ с рег. №***, който е отнел предимството на лек автомобил марка „Дачия“, модел „Лоджи“ с рег. № *** и ударил последния челно. Доказани са също и настъпилите щети по лекия автомобил марка „Дачия“, модел „Лоджи“. С оглед наличието на всички елементи от правопораждащия процесното вземане фактически състав, предявеният иск е доказан по основание и размер.

Единствените аргументи, посочени във въззивната жалба, се отнасят до приетата по делото съдебна авто-техническа експертиза. Действително вещото лице не е отговорило на поставените от въззивника въпроси. В проведеното съдебно заседание на 21.12.2023 г. обаче е присъствал 4 процесуален представител на въззивника, който е направил изрично изявление, че няма въпроси към вещото лице и не възразява заключението да бъде прието (л. 189). С оглед процесуалното поведение на въззивника не се установяват нарушения на процесуалния или материалния закон, които да формират различен краен извод по отношение на спора пред въззивната инстанция.

Въззивникът следва да бъде осъден да заплати на адвокатското дружество, представлявало въззиваемия, сумата в размер на 597 лева с ДДС, представляваща възнаграждение за осъществено от него процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото дело, определено по правилата на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 2, ал.

2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. § 2а от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 43/18.01.2024 г., постановено по гр.д.

№ 2574/2022 г. по описа на РС – Хасково.

ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“, АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление - гр. ***, п.к.*** , Район ***, бул. ***, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., да заплати на адвокатско дружество „Г. и М.“, с код по Булстат 177430738, със седалище и адрес на управление - гр.

***, район ***, бул.*** , сумата в размер на 597 лева, представляваща възнаграждение за предоставено безплатно процесуално представителство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5