Решение № 15 от 09.01.2026, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. гр.Велинград, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. Д.А като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело № 20235210100720 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК

Предявен е от А. С. Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.

Сърница, ул. “****„ № 90, против „Осмаджик -72“ ЕООД, ЕИК 202184647, със седалище и адрес на управление гр.Сърница, ул.“Любен Каравелов“ № 8, представлявано от управителя С. С. О., иск с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК, с който се иска съдът да признае за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, представляващ поземлен имот в земеделски територии, с начин на трайно ползване "Стопански двор", с площ 300 кв. м, намиращ се в местността „Гюмюш дере“, гр. Сърница, на основание изтекла придобивна давност в нейна полза, считано от 2005 г. насам.

В исковата молба ищцата излага, че на 28.10.2005 г., в с.Сърница с управителя на „БОЗОВ 2001“ ЕООД, Т.С.Б., с ЕГН ********** сключила предварителен договор за продажба на процесния имот. Твърди, че владението върху процесния имот й е предадено с подписването на предварителния договор за продажба от 28.10.2005 г.. Сочи, че това владение демонстрирала пред собственика на „БОЗОВ 2001” ЕООД, Т.С.Б., както и при прехвърлянето на фирмата на други лица- собственика Х.С.Р. и управителя Р. С. К., при второто прехвърляне на фирмата на С.Р.К. както и при последния собственик на фирма „Пролет-66” ЕООД М.К.М.. Излага, че владението е демонстрирано и пред съседите на имота, тъй като всяка година складира дърва за огрев в имота, и държи постоянно автомобил „ЗИЛ” и друга техника. Сочи, че фирма „БОЗОВ 2001“ ЕООД, сменила няколко собственика и управители, като в момента по търговски регистър се води "ПРОЛЕТ - 66м ЕООД със собственик М.К.М., със седалище и адрес на управление: БЪЛГАРИЯ, област София, 1 община Самоков, град Самоков Пощенски код: 2000 ул. ******** № 30.

Твърди, че процесния имот въобще не е бил прехвърлен като актив при трансформацията на «БОЗОВ 2001“ ЕООД в "ПРОЛЕТ - 66" ЕООД и е останал собственост на БОЗОВ 2001“ ЕООД. По изложените съображения оспорва собствеността на С. С. О., едноличен собственик на капитала на „Османджик72“ ЕООД, БИК 202184647, гр. Сърница, ***, получена чрез постановление за възлагане на недвижим имот № С210022-0910001255/19.11.2021 г. и моли искът й да бъде уважен. Ангажира доказателства.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който излага, че предявения иск е неоснователен. Излага, че е придобил процесния имот, по силата на Постановление за възлагане от 19.11.2021г., вписано в Служба по вписванията при Районен съд Велинград с вх.рег.№ 2897 от 26.11.2021г., акт № 101, том XI, партидна книга вх.№ 2892, след проведен търг с тайно наддаване от публичен изпълнител към ТД на НАП по изпълнително дело 22150043256/ 2015 г.. Сочи, че с протокол от 24.11.2021г. представляваното дружеството е въведено във владение на процесният имот, като в протокола е вписано изрично отстраняване на досегашният владелец “Пролет - 66“ ЕООД, ЕИК 115650492. Прави възражение относно действителността и датата на представеният към исковата молба Предварителен договор от 28.10.2005 г..

Твърди, че същият е съставен нарочно за процеса, с недостоверна дата е и не са представени данни за изплащане на дължимата сума от 4 000 лева, как е изплатена и на кого. Излага, че дружеството „Бозов 2001“ ЕООД не е заличено, а е пререгистрирано по реда на Закона за търговският регистър, с решение на едноличния собственик на капитала от 17.05.2013 г. е променено наименованието на дружеството като от „БОЗОВ 2001“ ЕООД е станало „Пролет - 66“ ЕООД. Твърди, че за периода от 1998 г. до настоящият момент процесният имот никога не е владян, нито своен от ищцата, а от фирма „Бозов 2001“ ЕООД, понастоящем „Пролет - 66“ ЕООД. Релевира възражение за погасяване на предявения иск по давност на основание 239, ал. 2 ДОПК.

Претендира разноски. Ангажира доказателства.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

В тежест на ищцата е да докаже, правото си на собственост върху процесния недвижим имот, придобито на посочените в исковата молба основания, а именно, че е упражнявала в продължение необходимия законоустановен срок непрекъснато, спокойно и явно фактическа власт върху имота с намерение да го свои, считано от 2005 г..

Ответникът следва да докаже пълно и главно фактите, от които произтичат възраженията му.

С протоколно определение № 435/25.06.2024 г., съдът е обявил за безспорно обстоятелството, че ищцата А. С. Т. е участвала като наддавач, във връзка с изнасянето на публична продан на процесния недвижим имот по образуваното изпълнително дело № 22150043256 от 2015 г..

2

От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 156, том 3, рег. № 3322, н.д. № 516/16.08.2005 г. на нотариус Героги Халачев с № 156 по регистъра на НК, с район на действие Районен съд Велинград, се установява, че „Бозов 2001“ ЕООД е придобил собствеността на процесния имот.

От предварителен договор за продажба от 28.10.2005 г. се установява, че „Бозов 2001“ ЕООД се задължило да продаде процесния имот на ищцата срещу сумата в размер на 4000 лв.. Посочено е в договора, че купувачът е заплатил сумата в размер на 500 лв., като задатък, а останалата сума в размер на 3500 лв., следва да бъде заплатена при снабдяването й с нотариален акт. От договора се установява, че владението на имота е предадено на купувача в деня на сключването му.

От постановление за налагане на обезпечителни мерки № С200022-0220039129/24.06.2020 г. на НАП- ТД София, се установява, че на 24.06.2020 г., върху процесния имот е наложена възбрана.

От постановление за възлагане на недвижим имот от 19.11.2021 г., на НАП се установи, че ответното дружество е придобило правото на собственост върху процесния имот, на основание чл. 248, ал. 12/ чл. 253 ДОПК, след проведена публична продажба чрез търг с тайно наддаване по изп. Д. № 22150043256/2015 г. с длъжник „ПРОЛЕТ-66“ ЕООД.

От протокол за въвод във владение от 24.11.2021 г., на НАП се установи, че ответното дружество е въведено във владение на процесния имот на 24.11.2021 г..

От извадка на бр. 99 от 26.11.2021 г. на неофициален раздел на Държавен вестник ( стр. 88 по делото), се установи, че постановлението за възлагане на имота е обнародвано в Държавен вестник на 26.11.2021 г..

От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, се установи, че имота продаден с предварителен договор за продажба и представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с № 132120 с площ от 300 м.кв., находящ се в масив 032, парцел 120 в местността” Гюмуш дере”, землище гр.Сърница с ЕКАТТЕ 70648 по КВС на ОСЗ гр.Сърница с определен начин на трайно ползване земеделска територия - Стопански двор, при граници: имот № 032084- ливада; имот № 032113-поски местен път; имот № 032119-Стопански двор на Гюлсин Дренков; имот №032096-дере, е идентичен с имота продаден на търг от НАП и представляващ - Недвижим имот КИД *** ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с № 132120 с площ от ЗООм.кв., находящ се в масив 032, парцел 120 в местността” Еюмуш дере”, землище гр.Сърница с ЕКАТТЕ 70648 по КВС на ОСЗ гр.Сърница с определен начин на трайно ползване - земеделска територия Стопански двор, при граници: имот № 032084- ливада; имот № 032113-поски път; имот № 032119-Стопански двор; имот №032096-дере.

Вещото лице сочи към настоящия момент процесния имот представлява - Поземлен имот с идентификатор ***, област Пазарджик, община Сърница, гр. Сърница, м. ГЮМЮШ ДЕРЕ, вид собственост- Частна обществени организации, вид територия Земеделска, НТП, За стопански двор, с площ от 300 кв. м, стар номер 032120, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-794/11.11.2019 г. на ИД на АГКК,при граници: ПИ № 3

***- ливада; ПИ № ***-поски път; ПИ № ***Стопански двор; ПИ №***-дере.

От разпита на свидетеля Т.С.Б.- брат на ищцата А. Т. се установи, че през 2005 г., водел преговори с ищцата да закупи процесния имот за сумата от 4000 лева, но възникнали спорове между тях за други имоти и си развалили отношенията. Твърди, че тогава отстъпил ползването на процесния имот на ищцата. Сочи, че ищцата му е платила само сумата в размер на 500 лева.

Твърди, че до 2020-2021 г., сестра му си слагала там дърва и други работи, трици, трупи, ремаркета и коли и един ЗИЛ.

От разпита на свидетеля Р. С. К. се установи, че до 2017 г. е бил управител на „Бозов 2001“ ЕООД. Излага, че ищцата започнала да ползва имота някъде около 2004-2005 г., като слагала там трупи, дърва, зилове, камиони и дървен материал.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено от правна страна следното:

Безспорно от ангажираните от страна на ищцата доказателства, а именно писмени- Предварителен договор за продажба и гласни- показанията на свидетелите Т.С.Б. и Р. С. К., се установява правно значимият факт на владение на процесния имот в продължение на 10 годишен срок, който е изтекъл, считано от 2005 г. до налагането на 24.06.2020 г. на възбрана върху процесния имот, с постановление за налагане на обезпечителни мерки № С200022-022-0039129/24.06.2020 г. на НАП- ТД София, като ищцата е установила фактическа власт върху него с намерение да го свои и това владение е било явно и необезпокоявано.

Ето защо от фактическото установяване на фактическа власт над имота непосредствено след сключването на предварителен договор за продажба от ищцата през 2005 г., видно от който й е предадено владението върху него от тогавашния собственик, от обстоятелството, че от тогава до 2021 г. ищцата го е ползвала като е складирала там дърва, трици, трупи, ремаркета и коли и камион, което безспорно представлява манифестиране на намерение за своенето му пред първоначалния и всички последващи приобретатели на имота, а на следващо място като се вземе предвид изминалия период от време, съдът счита, че са налице всички предпоставките за придобиването му по давност.

При доказана основателност на иска съдът следва да разгледа своевременно наведеното от насрещната страна възражение на ответната страна във връзка с приложението на чл. 239, ал. 2 ДОПК. Съдът счита, че възражението за погасяване на правото на иск поради изтекла давност представлява правоизключващо възражение по същество, а не възражение за липса на процесуална предпоставка, поради което следва да бъде преценено в мотивите по предявената претенция по същество на спора.

За разлика от публичната продан върху недвижим имот по чл. 483 – чл.

501 ГПК, публичната продан по ДОПК , както на движими вещи така и на недвижим имот е уредена като оригинерно придобивно основание – купувачът 4 става собственик от датата на постановлението за възлагане /чл. 215, ал. 4 ДПК. (отм.); и чл. 246, ал. 8 ДОПК/ дори длъжникът да не е бил собственик - чл. 199, ал. 2 ДПК. (отм.); и чл. 239, ал. 2 ДОПК. Придобиването на недвижим имот обаче е уредено условно – ако до изтичане на една година от обнародването в „Държавен вестник“ на постановлението за възлагане не е предявен иск за собственост. Следователно постановлението за възлагане на недвижим имот има прехвърлително вещноправно действие, което настъпва от датата на постановлението, но същото се стабилизира /става необоримо и неоспоримо от трети лица, които претендират права върху продадения от публичния съдебен изпълнител имот/ след изтичане на посочения в чл. 199, ал. 2 ДПК. (отм.), респ. чл. 239, ал. 2 ДОПК едногодишен срок, защото с изтичането на този срок се погасява правото на иск на всяко трето лице, което претендира да е било действителен собственик на имота, който е бил възложен с постановлението за възлагане. /В този смисъл са Решение № 148 от 17.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 783/2020 г., Решение № 200 от 9.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1546/2016 г., Решение № 50153 от 4.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 894/2022 г./.