Решение № 261711 от 23.05.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ№….

Гр. София, 23.05.2022 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р

О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV Д състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

ЧЛЕНОВЕ : Цветомира

Кордоловска

Мл. съдия : Калина Станчева при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от младши съдия Калина Станчева в. гр. д. № 4197 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ответника – С.О., чрез представителя й, срещу решение № 20253646 от 17.11.2020 г. на СРС, 82 състав, постановено по гр. д. № 76904/2018 г., в частите, в които С.О. е осъдена да заплати на „Б.В.И.Г.“ АД, на основание чл. 411 КЗ вр. чл. чл. 49, ал. 1 вр. с чл. 45 ЗЗД сумата от 3 697,08 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“ по щета № 470417181819933, образувана по ПТП, реализирано на 14.04.2018 г. в гр. София, по ул. „Кумата“, непосредствено след завой надясно по ул. „Лескова гора“, с МПС марка „Сузуки“, модел „Лиана“, с рег. № ******, ведно със законната лихва от 04.12.2018 г. до окончателното плащане, а на основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД сумата от 77,02 лева, представляваща мораторна лихва за периода 20.09.2018 г. – 03.12.2018 г. Съобразно изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С.О. е осъдена за заплати на ищеца сумата от 963,54 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски.

Въззивникът

С.О. поддържа, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и събраните в хода на производството доказателства. Оспорва настъпилото събитие да е покрит от застрахователя риск.

Оспорва се наличието на причинно - следствена връзка между вредите по автомобила и попадането му в необезопасена и необозначена шахта, чийто капак е бил повдигнат, над нивото на пътното платно. Сочи се, че САТЕ е изготвена въз основа на данните, отразени в подадените от водача уведомление до ищеца и декларация за настъпилия инцидент, и изготвено от експерти на „Б.В.И.Г.“ АД заключение за щетите по застрахования автомобил. Намира, че събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, не са достатъчни сами по себе си да докажат причината за щетите, нанесени по увреденото МПС. По изложените съображения, моли да се постанови решение, с което да се отмени решението на СРС в оспорените му части, като се отхвьрлят исковете. Претендира разноските по делото, в това число - юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът по жалбата „Б.В.И.Г.“ АД в срока и по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли същата да се остави без уважение, като се потвърди първоинстанционното решение в обжалваните му части, доколкото при постановяването му са съобразени нормите на материалния и процесуален закон. Излагат се доводи, че фактологията по спора напълно се установявала от приложените по делото писмени доказателства и САТЕ. Съдът е обсъдил оспорването на ответника в решението си, като е приел обосновано, че е налице валидна облигация между застрахователното дружество-ищец и собственика на увредения автомобил, по време на действие на която е реализирано ПТП. САТЕ безспорно доказвала, че щетите по застрахования лек автомобил са в пряка връзка с настъпилия на 14.02.2018 г. пътен инцидент, а наред с това и конкретният размер на същите. Моли решението да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивната инстанция за адвокатски хонорар.

Третото лице-помагач „С.в.“ АД не взема становище по спора.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за установено следното:

СРС се е произнесъл по искове с правно основание чл. 411 КЗ във вр. с чл. 49 и чл. 45 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По делото е установено, че е бил налице валидно сключен между ищеца и Боряна Евдокимова Гачева – собственик на МПС марка „Сузуки“, модел „Лиана“ с рег. № ****** договор за застраховка "Каско" със срок на действие от 01.11.2017 г. до 31.10.2018 г. Установява се и настъпването в рамките на срока по застраховката покрит риск – ПТП на 14.04.2018 г., съгласно декларация за настъпване на застрахователно събитие, подписана от свидетеля К.К.К.. Според деклрацията, лекият автомобил „Сузуки“, модел „Лиана“ с рег. № ******, при движението си в гр. София, и по-конкретно по ул. „Кумата“, непосредствено след завой надясно по ул. „Лескова гора“, се чул силен удар под автомобила, отворили се въздушните възглавници, а на водача на МПС му течало кръв от лицето. Причина за пътния инцидент е наличието на шахта, преливаща с вода.

Не е спорно, че по уведомление на застрахованото лице при ищеца е образувана щета № 470417181819933/2018 г., като съгласно доклад по щетата и опис - заключение на застрахователя е определена сума от 3 697,08 лв., която е изплатена на сервиза "А.Р.С." ЕООД, отстранил вредите по МПС с нареждане за плащане на 11.06.2018 г.

Пред

СРС е приета и не е оспорена от ответника автотехническа експертиза, чието заключение съдът намира за компетентно изготвено. Според експертизата механизмът на ПТП, описан в заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение, съответства на нанесените на застрахования лек автомобил и описани от застрахователя щети, като последните са в пряка, причинно-следствена връзка с произшествието от техническа гледна точка. Размерът на причинените вреди или стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил „Сузуки“, „Лиана“, според заключението, възлиза на сумата от 3 768,13 лв., изчислена на база средни пазарни цени, относими към датата на настъпване на произшествието – 14.04.2018 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Решението е валидно и допустимо постановено, във връзка с проверката, която съдът осъществява по чл. 269 ГПК. По отношение на останалите въпроси, въззивният съд е обвързан с доводите по въззивната жалба.

Уважаването на иска по чл. 411 КЗ е обусловено от наличието на няколко предпоставки, които следва да са налице едновременно, а именно: 1. наличие на валидно правоотношение по имуществена застраховка „Каско Стандарт“ между пострадалия и застрахователя - ищец, 2. настъпване на застрахователното събитие и 3. изплащане на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия в изпълнение на задълженията му по договора за застраховка.

Безспорно е, че между ищеца и собственика на увреденото МПС е налице сключено валидно съглашение за застраховка „Каско Стандарт“, по силата на което след настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение, което съответства на размера на действително причинените вреди. С плащане на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва /суброгира се/ в правата на застрахования срещу причинителя на вредата по чл. 410, т. 1 КЗ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени при неговото определяне, като от този момент за ищеца-застраховател възниква суброгационното право при наличието на деликт.

Въззивната инстанция в настоящия си състав намира за неоснователно възражението на ответната С.О., направено още с отговора по чл. 131, ал. 1 ГПК, че застрахователният договор не покрива риска от попадането на застрахования автомобил в процесната шахта. Видно от действащите между страните Общи условия на „Б.В.И.Г.“ АД по застраховка „Каско Стандарт“, т. 2., от раздел I „Допълнително покрити рискове“, отговорността на застрахователя покрива щетите от „пътнотранспортно произшествие“ /ПТП/, а именно събитие, възникнало в процеса на движението на пътното превозно средство и предизвикало нараняване на хора, повреда на пътното превозно средство.

Макар изрично да не е вписано в горецитираната клауза от ОУ на дружеството, попадането на автомобила в "несигнализирана и необезопасена шахта", съдът счита, че тази авария се включва в покритите рискове. Посочването на конкретни препятствия, при които е възможно да са причинени вреди на МПС в ОУ, е само примерно дадено, тоест изброяването не е изчерпателно и лимитативно. Щетите от авария могат да се в резултат на препятствия, намиращи се и на пътното платно – например различни предмети, преминаващи диви животни и прочие. Безспорно необезопасената шахта, пълна с вода, и поради това, разположена над пътното платно, също представлява препятствие на пътя.

Въззивникът

- ответник възразява относно механизма на ПТП и пряката връзка на вредите с него. С приетата пред СРС САТЕ се установява, че вредите описани в протокола за ПТП, както и тези описани и обезщетени от застрахователя са в пряка, причинна връзка с попадането на МПС в пълната с дъждовна вода, необезопасена, шахта на пътното платно.

Въззивният състав споделя извода, че механизмът на ПТП, както и вредите настъпили от него, обективирани в заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение, кореспондират с останалите писмени доказателства, събрани по делото в тяхната цялост, а наред с това и с устните доказателствени средства, събрани чрез разпит на свидетеля К.К..

На следващо място относно ангажирането на отговорността на С.О., следва да се посочи, че по силата на чл. 3 от Закона за пътищата /ЗП/ пътищата се делят на републикански и местни такива, а съгласно чл. 8, ал. 3 ЗП общинските пътища са публична общинска собственост. Според чл. 31 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините.

Поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато безопасно и удобно движение, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата и водене на техническа отчетност. Отделно, ответната община е и собственик на улицата на основание чл.

2, ал. 1, т. 2 ЗОС, вр. §7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА. Не се спори, че пътят в град София, ул. „Кумата“, непосредствено след завой надясно по ул. „Лескова гора“, на който е реализирано произшествието, е общински по смисъла на чл. 3, ал. 3 ЗП.

Поради това и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, ответната С.О. е задължена да осъществява дейностите по поддържането му. Тези дейности ответната община реализира чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението на коментираните задължения. Наред с това и съгласно чл.

167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените места, изправността на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок.

Ето защо, настоящият състав на съда се солидаризира с изведеното в решението становище, че в тежест на ответника е вменено задължението да стопанисва и поддържа общински път, представляващ публична общинска собственост – арг. чл. 8, ал. 3 от ЗП, както и да полага грижа по недопускане и отстраняването на несигнализирани и необезопасени проблемни участъци /в настоящия случай наводнена шахта/ по общинските пътища.

Неговата отговорност, като гаранционно – обезпечителна, е обективна такава, предвид което, същият отговаря за действията или бездействията на работниците/служителите, които е натоварил с извършване на възложената работа, ирелевантно за което е наличието или липсата на вина по см. на чл. 45 ЗЗД.

При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, в това число на заключението по САТЕ, може да се приеме, че механизмът на произшествието - попадане на процесния автомобил в несигнализирана и наводнена шахта на пътното платно, е установен, както и че описаните повредени части са в зоната на удара и се намират в причинно - следствена връзка с процесното ПТП. Неоснователни са възраженията на ответника, че не е налице причинно - следствена връзка на повредата с ПТП.

Установява се, че наличието на необезопасена и необозначена шахта /в тази насока и свидетелските показания на свид. Красимирова/ на пътното платно е резултат на бездействието на съответните длъжностни лица, работещи при ответника ,при изпълнение на законовите му задължения по чл. 31 ЗП, в резултат на което е настъпило процесното ПТП. Налице са елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане и ответникът дължи на основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 51 от ЗЗД репариране на действително причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Разпечатката съдържа 41 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0d113ab6-3457-4b66-8c98-7be5a52ea67e