Определение № 4872 от 14.08.2024, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4872 гр. Бургас, 14.08.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20242120103573 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод исковата молба на „М.“ ЕООД, ЕИК – ...., против „А....“ ЕАД, ЕИК – ..., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за сумата от 6,76 лева, представляваща сбор от платени без основани такси, едностранно начислени от оператора.

В законоустановения срок по делото постъпва отговор от ответното дружество, с който на първо място се прави възражение за местна неподсъдност на делото, като се моли същото да бъде изпратено на СРС.

По възражението за местна неподсъдност на делото:

Според разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ГПК всеки съд решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно. Според разпоредбата на чл.105 от ГПК, уреждаща общата местна подсъдност, искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. За да бъде дерогираната установената в ГПК обща подсъдност и да намерят приложение правилата на специалната подсъдност по чл. 113 от ГПК, е необходимо ищецът да има качеството „потребител“ по смисъла на ЗЗП .

Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, качеството „потребител“ следва да бъде признато на всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на Директива 93/13, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. При транспониране на директивата в националното ни законодателство е даденото сходно определение на същото понятие в пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, според което потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. С оглед изложеното разпоредбата на чл.

113 от ГПК, която регламентира специална местна подсъдност по искове на и срещу потребители, е неприложима по отношение на юридическите лица, каквото качество има ищецът.

Понятието „иск на потребител“, за който е приложима специалната местна подсъдност по чл. 113 от ГПК, касае само случаите, при които ищецът има качеството "потребител" по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и търси защита на правата си в това качество въз основа на съответния специален закон – така определение № 4276 от 28.12.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5361/2023 г., IV г. о., ГК. В действащата редакция на т. 49 от ДР на 1

ЗЕС /бр. 20 от 9.03.2021 г./, която е действала и при подписване на сключения между страните договор от 03.12.2021 г. , качеството „потребител“ е дефинирано също само за физическо лице, което ползва или заявява ползване на обществена електронна съобщителна услуга за цели, излизащи извън обхвата на неговото занятие, стопанска дейност, служба или професия, т.е. налице е съвпадение с дадената в пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП дефиниция на понятието "потребител" - всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон /ЗЗП/ действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Следователно ищецът като юридическо лице не може да бъде признат за „потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР от ЗЗП, а от това следва, че същият няма право да се ползва от специалната местна подсъдност по чл. 113 от ГПК за предявяване на иска в съда, в чийто съдебен район се намира седалището му – изцяло в този смисъл е определение № 703/13.03.2024 г. по в. ч. гр. дело № 340/2024 г. по описа на БОС, в сила от същата дата, постановено отново по въпроса за местната подсъдност на спор между същите страни и на същото основание.

Тъй като приложима е само общата местна подсъдност по чл. 105 от ГПК, при направено своевременно възражение от ответника по чл. 119, ал. 4 от ГПК производството следва да бъде прекратено и делото да бъде изпратено на Районен съд-София, в чийто съдебен район се намира седалището на ответника.

Мотивиран от горното и на основание чл.118, ал.2 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 3573/2024 г. по описа на БРС.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – София.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд-Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

2