Решение № 33 от 15.01.2020, Районен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е гр.Пазарджик, 15.01.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публичното заседание на

06.01.2020, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ при секретаря Ива Чавдарова, като разгледа докладваното от районен съдия Бишуров АНД № 2131/2019 год. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т.Х.А., ЕГН **********

*** от 12.03.2019г. на началник сектор в РУ МВР-Пазарджик, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.257 ал.1 от ЗМВР и за нарушение на чл.64 ал.4, във вр. с ал.2 и с ал.1 от ЗМВР е наложена глоба в размер на 500лв. /петстотин лева/.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до това, че атакуваното НП е материално и процесуално незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира писмени доказателства и излага съображения за отмяна на НП.

За ответникът по жалбата – АНО, се явява процесуален представител, който оспорва жалбата и иска потвърждаване на НП.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Жалбоподателят А. е санкционирана за това, че на 14.01.2019 год., около 14:30 часа, на Главен път І-8, на разклона на с.Говедаре, след като й било разпоредено от полицай Р. – полицейски орган, в изпълнение на възложените му функции по охрана на обществения ред и превенция, да не стои на пътното платно и да не пречи на преминаващите автомобили, същата не изпълнила даденото й устно полицейско разпореждане и продължила с противоправното си деяние.

Това било установено от полицейският служител – св.Н.Р.. На инкриминираната дата той изпълнявал служебните си задължения, като с патрулен автомобил бил на установъчен пункт на главен път І-8, на изхода на гр.Пазарджик, в близост до бензиностанция „Лукойл”. В един момент при него спрели граждани, които подали сигнал, че жалбоподателката се намира в участък от пътя между гр.Пазарджик и гр.Пловдив, като създавало пречки на движението.

Св.Р. потеглили с патрулния автомобил по пътя в посока за гр.Пловдив, като на разклона на с.Говедаре, обл.Пазарджишка видял Т.А.. Тя престоява на пътното платно и махайки с ръце правела знаци на водачите на преминаващите покрай нея автомобили. По този повод св.Р. разпоредил на А. да напусне платното за движение и да не пречи на преминаващите автомобили.

Предупредил я дори, че за такова поведение се съставят актове за административно нарушение. Напомнил й, че против нея имало съставени множество актове за подобно поведение, но тя му отвърнала, че това не я интересува, т.к. изкарвала достатъчно пари. Не обяснила как точно изкарвала парите и какво прави на това място, но св.Р. имал информация от гражданите, че А. предлагала секс-услуги.

В крайна сметка, за момента А. се съобразила с даденото й устно полицейско разпореждане и се дръпнала от пътното платно, като заявила, че ще позвъни по телефона на някого, за да дойде и да я вземе с автомобил. След това св.Р. се върнал на установъчния пункт, на който се намирал преди.

Не след дълго обаче при св.Р. отново спрели граждани и заявили, че преди малко, докато се движели по описание вече път, щели да блъснат едно лице, което стои на пътното платно.

Св. Р. отново потеглили с патрулния автомобил по главния път в посока за гр.Пловдив и отново на разклона на с.Говедаре, обл.Пазарджишка видял Т.А., която продължавала да стои на пътното платно и да маха с ръце, правейки жестове към возещите се в преминаващите покрай нея автомобили.

Това поведение на А. съставлявало нарушение на чл.64 ал.4, във вр. с ал.2 и с ал.1 от ЗМВР, поради което против нея бил съставен АУАН № 73 от 14.01.2019г., който тя подписала без възражения.

Въз основа на акта било издадено и атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 22.10.2019г., а жалбата против него била подадена чрез АНО на 29.10.2019 год. , т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя - св.Р..

Съдът кредитира изцяло събраните писмени доказателства и показанията на актосъставителя, т. к. същите са непротиворечиви и взаимно допълващи се, като по безспорен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

Независимо че св.Р. е полицейски служител и е налице служебна обвързаност между него и АНО, съдът намери неговите показания за добросъвестни и незаинтересовани от изхода на делото, т.к. се установи, че той няма никакъв личен мотив да уличава нарушителя, като му приписва поведение или деяние, което обективно да не е било извършено.

От показанията на актосъставителя стана категорично ясно, че по подробно описания по-горе начин, време и място, А. е престоявала на платното за движение и правела жестове за преминаващите покрай нея автомобили. Установи се, че св.Р. разпоредил устно на А. да напусне платното за движение и да не пречи на преминаващите автомобили, като за момента тя се съобразила с даденото й устно полицейско разпореждане и се дръпнала от пътното платно, заявявайки че ще позвъни по телефона на някого, за да дойде и да я вземе. Установи се категорично и това, че не след дълго Т.А. била заварена отново да стои на пътното платно и да маха с ръце, правейки жестове към возещите се в преминаващите покрай нея автомобили, т.е. не изпълнила даденото й устно полицейско разпореждане.

Именно с това свое поведение тя нарушила императивната разпоредба на чл.64 ал.4 във вр. с ал.2 и с ал.1 от ЗМВР. Първата алинея разписва, че полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, както и че разпорежданията се издават писмено. Втората алинея сочи, че при невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.

Четвъртата алинея пък императивно предвижда, че разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му, но в конкретния казус тези изключения не са били налице. Това е така, защото процесното разпореждане на полицейския орган е имало за цел А. да не престоява на пътното платно и да не прави жестове към преминаващите автомобили, което е било в нейн интерес и в интерес на водачите на автомобилите. Това пък е така, защото с цялостното си противоправно поведение А. е създавала реална опасност да бъде блъсната или пък да предизвика внезапно спиране, респ. рязко отклонение от посоката на движение на съответен автомобил, с цел да се избегне блъскането на пешеходката, но с това пък да се предизвика ПТП с този автомобил и евентуално друг, движещ се срещу него, зад него или преминаващ покрай него.

С оглед на всичко това правилно е била ангажирана нейната административнонаказателна отговорност по реда на чл.257 ал.1 от ЗМВР за неизпълнение на разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му.

При това положение жалбата, с която се иска цялостна отмяна на НП е неоснователна.

Не може да бъде споделено виждането на защитата в смисъл, че А. не била извършила вмененото й нарушение виновно, т.к. имала заболяване – лека умствена изостаналост, което било причината за евентуално нейно неадекватно поведение.

Действително по делото е прието като писмено доказателства експертно решение № 1989 от 10.12.2008г. на ТЕЛК при „ОДПЗС – София област” ЕООД, от което е видно, че жалбоподателят А. е с 50% намалена работоспособност – пожизнено, т. к. страда от лека умствена изостаналост. Това обаче не значи, че А. е невменяема, респ. админисративнонаказателно неотговорна. Служебно е известно на настоящия съдебен състав, че в РС-Пазарджик е било образувано АНД № 1090/2019г., по което е направено предложение от РП-Пазарджик за освобождаване на Т.А. от наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба по реда на чл.78а от НК, за престъпление по чл.329 ал.1 от НК, извършено от нея в периода 17.07.2017г. – 17.01.2029г., на Главен път І-8 /гр.Пазарджик – гр.Пловдив/. Служебно е известно и това, че по горецитираното АНД е била изготвена съдебнопсихиатрична експертиза на А., която е изследвала и дала отговор на въпроса относно вменяемостта й в посочения период, а именно, че е била в състояние да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си.

Не може да споделено възражението във въззивната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение /СПН/, накърняващо правото на защита, т. к. в НП не било посочено кое е точното място на извършване на нарушението. Видно е, че в НП мястото на нарушението е описано така „ … на главен път І-8, на разклона за с.Говедаре”. От това следва недвусмислено, че нарушението е извършено в участъка на този път, който попада на територията на Община Пазарджик и по-специално на посочения разклон за с.Говедаре, а А. не би могла да твърди, че не е съзнавала къде точно на пътя се е намирала на 14.01.2019г., около 14.30 часа, когато е извършила нарушението и против нея е бил съставен АУАН, т.к. този акт й е бил предявен, респ. подписан от нея и то без възражения, т.е. била е наясно с всички съществени елементи на нарушението – време, място и начин.

Не може да споделено възражението за допуснато СПН, накърняващо правото на защита, т. к. в НП нарушението не било описано достатъчно обстоятелствено и не ставало ясно защо, на какво основание било дадено полицейското разпореждане, респ. защо се твърди, че не било изпълнено. Видно е от НП, че в него е посочено ясно и недвусмислено в какво се състояло даденото разпореждане – да не стои на пътното платно и да не пречи на преминаващите автомобили. Казано е недвусмислено и това, че същата не изпълнила разпореждането, а продължила с противоправното си деяние. Тази формулировка „продължила с противоправното си деяние” не затруднява по никакъв начин жалбоподателя А. да разбере с какви действия е обективирала неизпълнението на даденото й разпореждане. Очевидно със същите, които е имала преди даването на разпореждането – стояла на пътното платно и пречела на автомобилите.

Настоящият съдебен състав намери, че наказващият орган е разполагал с материална компетентност да издава НП. Видно е от отразеното в НП, че то е издадено от началник на сектор в РУ към ОД МВР-Пазарджик, а видно от отразеното в Заповед № 8121з-1371/11.11.2015г. на министъра на вътрешните работи /т.1.16. от заповедта/, че с нея началниците на сектори към РУ при СДВР/ОДМВР на обслужваната територия, са оправомощени за издават НП по ЗМВР.

Нарушението не съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, т. к. е със завишена степен на обществена опасност предвид на това, че с поведението си и като не е изпълнила полицейското разпореждане, А. е съставлявала опасност, както за себе си, така и за останалите участници в движението и най-вече водачите на преминаващите покрай нея автомобили, за което съображения се изложиха и по-горе.

Не може да споделено възражението за допуснато СПН, т. к. описаното поведение на А. на пътя би могло да се квалифицира като нарушение по ЗДП. Да, това е вярно, доколкото с престояването си пътя, подробно изяснено по-горе, те е извършила и нарушение по ЗДП, но в същото време, като не е изпълнила разпореждането да не стои на пътното платно и да непречи на преминаващите автомобили, те е осъществила и състава на настоящото административно нарушение.

При цялостната проверка относно законосъобразност на НП съдът обаче констатира, че е налице явна несправедливост на наложеното наказание, при което наведеното възражение в този смисъл се явява основателно. Нормата на чл.257 ал.1 от ЗМВР предвижда наказание глоба от 100 до 500 лв. Очевидно АНО не е индивидуализирал наказанието глоба по критериите, обективирани в разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, т.к. наказанието е определено в максимален размер без да са изложени каквито й да е мотиви за това.

Разпечатката съдържа 37 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0d0fc77b-5605-4c04-afb1-a8cabc60b548