Решение № 1275 от 19.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1275 гр. Пловдив, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20235330203313 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23 – 0444 – 000188 от 26.04.2023 г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР – Пловдив, 05 РУ Пловдив, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП на В. И. Н. е наложено наказание глоба в размер на 100,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение на чл. 103 ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание, жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител сочи конкретни пороци на ЕФ, като моли за неговата отмяна. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище по допустимостта и основателността на въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното Наказателно постановление като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Не се претендират разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по 1 същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на жалбоподателя служебно провери правилността на атакуваното НП намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията в тази насока са следните:

В процесните АУАН и НП са изложени следните фактически параметри на нарушението:

На 06.04.2023 г. в 17:07 часа. в гр.Пловдив, на ул. „.Св.Княз Борис 1Покръстител“ жалбоподателят като Водач на лек автомобил, ХЮНДАЙ АТОС, ***, при обстоятелства:

На 06.04.2023г, в град Пловдив, на улица "Княз Борис Първи" до номер 9, в 13:27ч. управлява лек автомобил с регистрационен номер *** лична собственост, като извършва следното нарушение:

Не спира плавно на посоченото място, или в най – дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган.

За посоченото бил съставен АУАН в присъствието на жалбоподателя, който последният подписал без възражения.

Актосъставителят, впоследствие и административно наказващия орган, при издаването на НП квалифицирали описаното като нарушение на чл. 103 ЗДвП.

Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са описание на фактическите признаци на нарушението; посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието.

В същото време е безспорно както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят 2 следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно-наказателния процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН.

В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация.

Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице.

Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС, следва на основание чл. 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото съдържание.

Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административнонаказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.

В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС №1 /1953 г., съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на 3 изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение , както за дееца, така и за съда начин съставомерните фактически признаци на вмененото нарушение (време, място на извършване, конкретни фактически действия, с които е причинен противоправния резултат, ведно с всички необходими факти за преценка съставомерността на деянието).

В тази връзка в теорията и съдебната практика е изведен следния практически критерий: АУАН и НП ще съответстват на императивните изисквания за съдържание, ако фактите, така както са описани в тях, в случай, че се приемат за доказани, сами по себе си сочат на съставомерно деяние по възведената правна квалификация.

В обратния случай - ако в АУАН и НП не са описани всички съставомерни фактически признаци от субективна и обективна страна на вменения административен състав или ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се налага да установява допълнителни фактически положения, които не са надлежно предявени на дееца, или ако едва от акта на съда деецът може да разбере за кои от неясно описаните в АУАН и НП фактически положения реално му се повдига административно обвинение и бива наказан, НП следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на наказания субект.

Точно такъв е и процесния случай.

Видно от съдържанието на процесните АУАН и НП в тях на първо място е налице неяснота относно времето на извършване на вмененото нарушение, доколкото и в двата акта на администрацията е посочено жалбоподателят да е управлявал процесното МПС – в 17,07 ч. и в 13,27 ч. на 06.04.2023 г.

Противоречиво е описанието и на процесното МПС с което се твърди жалбоподателят да е осъществил вмененото му административно нарушение – конкретно с какъв регистрационен номер е същото - ** или **. В тази връзка за съда е необяснимо защо след като е била съставена нарочна докладна записка от страна на актосъставителя касателно регистрационния номер на автомобила, посочения дефицит при описание на индивидуализиращите белези на процесното МПС е пренесен и в 4 обжалваното НП. По същия начин е процедирано и по отношение времето на извършване деянието /каза се – неясен е часа на управление на автомобила/, както и с мястото на извършване на същото, доколкото се твърди жалбоподателят в 17,07 часа да е управлявал МПС с рег. № ** на ул. „Св.

Княз Борис I - Покръстител“, а в 13,27 часа да управлявал МПС с рег. № ** на ул. „Княз Борис Първи“ до № 9.

Коментираното описание на нарушението определено води до неясното относно времето, мястото, индивидуализиращите белези на МПС с което се твърди да е извършено нарушението. Неясната фактическа рамка затруднява съда и в преценката му за това колко нарушения се твърди да са извършени – дали не се касае за повече от едно предвид различното време и различните МПС, които се сочат.

На следващо място, неяснота е налице и по отношение на това коя форма на изпълнителното деяние се твърди жалбоподателят да е реализирал – не е спрял плавно на посоченото от страна на контролните органи място, или не е спрял в най – дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган.

В този смисъл е налице неяснота във фактическата рамка на вмененото административно нарушение, обуславяща извод за съществено нарушение на процесуалните правила, което води до накърняване правото на защита на санкционираното лице да разбере по ясен и недвусмислен начин фактическата и правна рамка на повдигнатото му административно обвинение.

Видно е, че в предмета и процеса на доказване се създава прекалено голяма неопределеност, която е несъвместима както с изискването на чл. 303 НПК за несъмнена установеност на нарушението, така и с принципите за право на защита.

В случая констатираните пороци при описание на нарушението в АУАН и НП няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, което накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.

Следва да се отбележи също така и че съгласно задължителната тълкувателна практика на стария Върховен съд и на ВКС, всяко установяване 5 за първи път на етап съдебно следствие на съставомерен факт, който до този момент не е предявен на дееца по надлежния процесуален ред, по своята правна същност представлява съществено изменение на обстоятелствената част на повдигнатото обвинение.

В същото време съгласно изричния текст на разпоредбата на чл. 287 НПК отговорността на дееца може да се ангажира в условията на съществено изменение на обстоятелствената част, само ако е предприето надлежно изменение на обвинението по смисъла на този член.

Според трайната съдебна практика обаче, изменение на обвинението е недопустимо пред въззивната и касационната инстанция, а доколкото производството по реда на чл. 63 от ЗАНН има характер на въззивно такова, то института на изменение на обвинението не може да намери приложение при оспорване на наказателни постановления пред съда, тоест съдът не може за първи път да установи нови съставомерни фактически положения и да реализира отговорността на дееца въз основа на тях, щом те не са предявени до този момент на нарушителя по надлежния процесуален ред. Така изрично Решение № 250 от 23.06.2015 г. по н. д. № 657 / 2015 г. на ВКС, Решение № 405 от 16.02.2015 г. по нак. д. № 1299/2014 г. на ВКС.

Изискванията за реквизити на АУАН и НП са императивни и те не могат да бъдат извличани по тълкувателен или дедуктивен път от доказателствата по делото. /Решение № 86 от 14.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2494 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 71 от 13.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2893 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив и др. /Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са съставомерните фактически положения, за които се наказва, едва от акта на въззивната инстанция, след като наказанието вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.

Не на последно място, следва да се посочи, че ако съдът служебно установи и накаже дееца за релевантните фактически обстоятелства, без те да са надлежно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би влезнал в непреодолимо противоречие с контролно - отменителните си правомощия в производството по чл. 63 ЗАНН и на практика недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на наказващия орган.

6

В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят както до АУАН, така и до НП, поради което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим.