Определение № 182 от 16.04.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 182 гр. Варна, 16.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно частно търговско дело № 20263001000149 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ГПК, образувано след връщане на делото от ВКС съгласно определение рег.№931/26.03.2026г., постановено по к.ч.т.дело №1721/2025г. по описа на Търговската колегия, II отделение, с което след частична отмяна на определение на Апелативен съд -Варна по в.ч.т.дело №224/2025г., делото е върнато на същия съд в отменената част за произнасяне по същество на искането на ищеца за освобождаване от държавна такса по делото. С акта си ВКС е отменил определението на ВнАС, в частта, в която е обезсилено определение на ВОС по т.дело №624/2024г. за оставане без уважение искането на ПОЛ АГРАР КАМПАНИ АД за освобождаване от държавна такса по делото – по висящ иск за установяване нищожност на двата договора за особен залог на търговското предприятие на ищеца. С акта си касационната инстанция е указала произнасяне от съда при новото разглеждане на частната жалба по същество по искането за освобождаване на търговското дружество от държавна такса.

В останалата част, с която АС е потвърдил прекратителната част от определението на ВОС по реда на чл.130 ГПК, определението на ВнАС е било потвърдено, съответно е налице яснота относно предмета на висящото исково производство. Настоящият състав следва да се произнесе съобразно указанията на ВКС, единствено по искането на ПОЛ АГРАР КАМПАНИ АД за освобождаване от държавни такси по делото в непрекратената част от производството.

С частната си жалба дружеството ищец обжалва определението на ВОС, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от държавна такса по делото поради невъзможност на същото да заплати определената такса в размер на 323 600 лева. /сбор от таксите съобразно материалния интерес по два договора за заем/ Твърди се, че по този начин съдът препятства достъпа до правосъдие на дружеството – то е поставено във фактическа невъзможност да заплати държавната такса като е изложило и доводи за това, които съдът не бил обсъдил. Същите доводи се поддържат и с частната жалба като се твърди, че ако би заплатило държавната такса дружеството би изпаднало в невъзможност да гарантира целостта на предмета на залога /вкл. стадото/ както и да изпълни приоритетни задължения към доставчици и кредитори за текущите си разходи, свързани основно с производство на фуражи за следващата стопанска година. Твърди се, че това би застрашило изхранването на 1 отглежданите животни, а това от своя страна би довело до съществени загуби и влошаване на икономическото му състояние. Съдът неправилно бил приел, че вписаният основен капитал на дружеството е в значителен размер, което позволява да бъдат обезпечени и покрити отпуснатите кредити. Съдът обаче не бил съобразил, че дружеството не разполага със свободно и бързооборотно имущество, за да заплати таксата по делото. Позовава се на подаден пред АВ– Търговски регистър ГФО за 2023г., съобразно който паричните средства на ищеца са в размер на 2 000 лева, крайно недостатъчни за заплащане на държавната такса от 323 600 лева. Жалбоподателят счита, че съдът е допуснал процесуално нарушение като не е дал указания на страната да установи твърденията си за невъзможността си да заплати държавните такси. С отмененото определение на АС съдът, в рамките на служебните си правомощия приел, че поради недопустимост на този иск е безпредметно разглеждане по същество и на искането по чл.83, ал.2 ГПК, за освобождаване от държавна такса, поради което обезсилил отхвърлителното определение на ВОС. С отменителното си определение ВКС е приел, че съгласно ТР № 6 от 15.01.2019г. по т.д. № 6/2017г. на ОСГТК на ВКС, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. По силата на чл.278, ал.2 ГПК и чл.274, ал.2 ГПК инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. Съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. В настоящия случай въззивният съд не бил разрешил включения в предмета на въззивното производство въпрос за наличие на основание за освобождаване на ищеца от държавна такса по приетия за разглеждане от първоинстанционната инстанция като допустим установителен иск. При наличие на висящо исково производство въззивният съд е бил длъжен да извърши самостоятелна преценка на относимите към искането за освобождаване от държавна такса обстоятелства.

Съгласно формираната трайна практика на ВКС, обективирана в определение № 285 от 05.07.2019г. по ч.т.д.№ 1234/2019г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 193 от 24.04.2019г. по ч.т.д. № 810/2019г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 141 от 20.02.2019г. по ч.т.д. № 52/2019г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 122 от 12.02.2019г. по ч.т.д. № 114/2019г. на ВКС, ТК, II т.о., гарантираното на страните по граждански спор с разпоредбата на чл.6 ЕКПЧОС и чл.47 от Хартата на основните права на ЕС, право на достъп до съдилищата се реализира с предоставения на държавите – членки свободен избор на средства за постигане на тази цел. Правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, като подобни гаранции са предвидени само при спор за нарушаване на правото на ЕС. Прието е, че когато предявеният иск от или срещу юридическо лице няма за предмет такъв спор или искът и/или самото юридическо лице не попадат в някоя от изключителните хипотези на разпоредбите на чл.83, ал.1, т.4, чл.84 ГПК или на особена разпоредба в друг закон (например чл.620, ал.1 и ал.5, чл.649, ал.6, чл.694, ал.2 ТЗ), внасяне на държавна такса се дължи предварително предвид общото правило на чл.71, ал.1, изр.1 вр. чл.73, ал.3 ГПК. Съобразена е практиката на Европейския съд по правата на човека (решение от 24.12.2009 г. по дело „Агромодел” ООД срещу България, SUPREME COURT OF CASSATION на 26.03.2026 г. в 14:23:07 ч. № 68334/01), решение от 26.07.2005 г. по дело Podbielski и PPU Polpure срещу Полша (жалба № 39199/98), решение от 10.01.2006 г. по дело Teltronic – CATV срещу Полша (жалба № 48140/99), както и практиката на СЕС, обективирана в Определение от 13.06.2012г. по дело С–156/12 GREP/FreistatBayern, 2 и е прието, че по отношение на искане на юридическо лице за освобождаване от държавна такса факторите, които се преценяват от съда, са: размер на таксите, преценен в светлината на специфичните обстоятелства според случая, както и платежоспособността на заинтересованото лице и стадий на производството, в който въпросното ограничение е наложено; дали условията за предоставяне на такава помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигане на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение между използваните средства и поставената цел; предмета на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и производство и възможността му ефективно да защитава позицията си по делото; правноорганизационната форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяване на иска или подаването на жалбата.

В отменителното си определение ВКС посочва, че изложените от въззивния съд съображения по частната жалба са относими не към допустимостта на предявения иск за нищожност на договорите за особен залог, а към основателността им, а това обстоятелство може да бъде съобразено при произнасяне по същество на искането за освобождаване от държавна такса по делото.

Настоящият състав констатира, че първоинстанционният ОС-Варна е обсъдил всички тези обстоятелства детайлно като е достигнал до извод, че не се установява основание за освобождаване на ищеца от държавна такса - дружеството -ищец да не е обезпечено финансово с достатъчно средства за заплащане на дължимите такси, и това да представлява непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие.

При преценка по същество на жалбата съдът я намира за неоснователна поради следното:

Освобождаването от държавни такси/разноски/ не е предвидено изрично за юридически лица, какъвто е ищецът по спора и настоящ жалбоподател. Позитивното право на нашата държава предвижда освобождаване от такси на икономически по-слаби страни – физически лица както и на субекти с особен статут. /съгл. чл.83 и 84 ГПК/ Съгласно актуалната съдебна практика, вкл. постановена от СЕС (решение от 24.12.2009 г. по дело „Агромодел” ООД срещу България (жалба № 68334/01), решение от 26.07.2005 г. по дело Podbielski и PPU Polpure срещу Полша (жалба № 39199/98), решение от 10.01.2006 г. по дело Teltronic – CATV срещу Полша (жалба № 48140/99), както и практиката на СЕС(Определение от 13.06.2012г. по дело С–156/12 GREP/FreistatBayern), предвиденото облекчение, макар по изключение, може да бъде приложено и по отношение на търговски дружества. Тази практика е съобразена с решения на Съда на ЕС, съгласно които принципът на ефективна съдебна защита, закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не се изключва възможността юридически лица да се позовават на него и че предоставената в приложение на този принцип помощ може да обхваща по-специално освобождаването от авансово плащане на разноски във връзка с производството и/или съдействие от адвокат. В това отношение националният съд трябва да провери дали условията за предоставяне на правна помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата му същност, дали са насочени към постигането на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел. В рамките на тази преценка националният съд може да вземе предвид предмета на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и производство и възможността му ефективно да защитава позицията си по делото. За да прецени пропорционалността, националният съд 3 може също да вземе под внимание размера на разноските във връзка с производството, които трябва да се платят предварително, и дали те представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие. Националният съд може по-специално да вземе под внимание положението на юридическите лица. В този смисъл той може да вземе под внимание най-вече правно-организационната форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяване на иска или подаването на жалбата. /в този смисъл е постановено с цитати към относима практика Определение №3385/27.06.2025г. на ВКС по к.ч.гр.д.№ 2305/2025г., което не е изолирано – определение №60431/01.12.2021г. по ч.т.дело №1786/2021г. на Първо т.о. на ВКС/ Ответното дружество е акционерно дружество, което извършва стопанска дейност основно в областта на производството, преработката и търговията с млечни продукти и селскостопанска продукция както и животновъдство. Същото има вписан в ТР уставен капитал в размер на 2 033 475.57 евро, но същевременно, както се установява и от последния обявен по партидата му ГФО /2020/, няма разполагаеми парични средства, достатъчни за заплащане на таксата по делото. Последният обявен по партидата на дружеството ГФО е от 2020г., което индицира влошено икономическо състояние на дружеството /арг. от чл.608, ал.2 ТЗ/ без органите му да са предприели действия по защита интересите му / съгл.чл.629 ТЗ/. В посочения смисъл, дружеството не попада в категорията субекти, за които са предвидени основания за освобождаване от държавна такса.