Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9 от 09.01.2025, Районен съд - Дупница

Съд
Районен съд - Дупница
Дело
Административно наказателно дело 522/2024
Вид
Решение № 9
Подписан
09.01.2025
В сила
30.01.2025
Състав
Светла Василева Пейчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 174, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 174, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 25 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 343б, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 3а, т. 1 · Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Дупница, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пейчева като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно наказателно дело № 20241510200522 по описа за 2024 година

Производството е по реда на 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. И. Б., с ЕГН **********, от гр. Д........., ул. А.............. № ........ против наказателно постановление № 24-0348-000300 от 10.06.2024 г., издадено от полицейски инспектор в ОД МВР-Кюстендил, РУ Дупница, с което за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени наказания глоба в размер от 2000 (две хиляда) лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца.

Обобщено в жалбата и представените в хода на съдебните прения писмени бележки се релевират оплаквания за незаконосъобразност на НП. Моли се съдът да го отмени изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, но се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира писмени и гласни доказателства и излага подробни и обосновани съображения за отмяна на НП в обжалваната му част. Не претендира деловодни разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител, но с изпращането на административнонаказателната преписка депозира писмено становище по съществото на спора, с което излага съображения за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на наказателното постановление. Не се претендират разноски. Счита, че делото не е сложно от фактическа и правна страна, поради което е направено искане, в случай на уважаване на жалбата, да бъде присъдено възнаграждение за едни адвокат в минимален размер съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Съдът като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становището на 1 процесуалния представител на жалбоподателя и на въззиваемата страна и прецени събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване на разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по реда на чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от посочената в НП дата на връчването му на жалбоподателя - 11.06.2024 г., а жалбата е депозирана пред административнонаказващия орган на 20.06.2021 г. Подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа изискуемите от закона реквизити, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебен контрол, намира за установено следното:

На 21.04.2024 г., Х. Г., на длъжност- мл. полицейски инспектор в ОД МВРКюстендил, РУ Дупница, в присъствието на св. Д. П. установили на същата дата, около 17:22 часа в гр. Дупница, по ул. „Скакавица“, срещу дом № 30, в посока на движение ул.

„Аракчийски мост“, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка и модел „Д.........

Ф............“, с рег. № ............, собственост на С. Е. Н., с ЕГН ................. като водача отказва да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест дрегер“ 7510, с фабр. № АRРМ 0413.

Отбелязано е, че водачът е сам в автомобила, лъха на алкохол и говора му е неясен. Издаден му е талон за медицинско изследване с номер 0180997 и 7 бр. стикери.

В хода на съдебното следствие се установи, чрез разпита на актосъставителя и свидетеля на установяване на нарушението, че жалбоподателят бил поканен да даде проба за алкохол, но същата не могла да бъде отчетена, тъй като не могъл правилно да издиша въздух, за което към момента на проверката е прието, че водачът е отказал да бъде изпробван за алкохол, за което му бил издаден талон за медицинско изследване, като е положил подпис само на мястото на методът за изследване с доказателствен анализатор и, че отказва. На мястото за мидицинско и химическо изслеване е написано, че лицето отказва, но не е положен подпис от нарушителя. Талонът за медицинско изследване му бил връчен в 17.40 ч. на 21.04.2024 г., но в същият не е указано на водача в кое медицинско заведение и до колко минути да се яви, считано от момента на връчването му на талона. Актосъставителят квалифицирал поведението на Б., като нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Изрично св. Д. П. на установяване на нарушението е посочил, че при подобни случаи не придружават водача до медицинското заведение.

В тази връзка е допуснат свидетел на жалбоподателя – св. Б. Т., дядо на жалбоподателя, който твърди, че внукът му го извикал, за да го придвижи от мястото на установяване на нарушението до Бърза помощ за вземане на кръв, но медицинския работник не взел кръвна проба, като е казал, че лицето е дошло след срока. По делото не са приложени доказателства в тази посока, а именно че лицето е заведено в медицинския журнал и в колко часа е отишъл, като причината за това е липсата на посочен краен час за явяване в медицинското заведение.

2

Въз основа на акта на 10.05.2024 г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което била пресъздадена фактическата обстановка от акта като било добавено, че водачът не е изпълнил предписанието за изследване с доказателствен анализатор и медицинско изследване на биологични проби за фимическо лабораторно изследване за установяване на алкохол в сръвта му. Административнонаказващият орган въз основа на констатациите описани в НП преценил, че са нарушени разпоредбите на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и наложил на водача Б., административно наказание глоба в размер на 2000 лева и го лишил от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Горната фактическа обстановка се установи по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото материали, находящи се в административно наказателната преписка и от свидетелските показания на всички свидетели, включително и тези на свидетеля Б. Т., събрани в хода на съдебното производство.

Съдът на основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както относно справедливостта на наложените административни наказания и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – К. К. – полицейски инспектор в ОД МВР-Кюстендил, РУ Дупница, който към 10.05.2024 г. е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед с рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи (лист 8 и 9 от делото).

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно (териториално и материално) лице - „мл.инспектор“ при ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница,който безспорно е длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения на този закон. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Въпреки това, съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство са били допуснати съществени нарушения на закона, поради което същото следва да бъде отменено. Това е така по следните причини:

Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП (в редакцията към датата на извършване на нарушението) предвижда, че водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследването с доказателствен анализатор или медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и с глоба от 2000 лева. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП „водач“ е лице, което управлява ППС. За да бъде законосъобразно ангажирана отговорността на жалбоподателя и да му бъдат наложени 3 предвидените в чл. 174, ал. 3 ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ от водача на МПС да му бъде извършен тест за установяване употребата на алкохол или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване. Разпоредбата съдържа два алтернативни способа и отказ на който и да било от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение. Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния – отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби (кръв и урина), се осъществява едно и също нарушение – това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Основната цел да се запрети такова деяние е да липсва възможност водачите на МПС, чрез отказ да избягват контрола за наличие на алкохол/наркотици или упойващи вещества. Законодателят е преценил, че не следва да се стимулира такъв отказ и затова е наказуем много по-строго, отколкото нарушението по чл.

174, ал. 1 от ЗДвП.

В разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са посочени две алтернативни възможности, които контролиращият орган следва да предостави на проверявания водач на МПС с цел да бъде установено дали управлява превозното средство с или без концентрация на алкохол/наркотични вещества в кръвта. Ако водачът откаже само медицинско изследване, но се съгласи да му бъде извършена проверка с техническо средство, тогава той не би осъществил състава на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, защото след проверката ще се установи дали има алкохол в организма му и ако се установят наличие на такива, то същият би носил наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, а ако не се установи наличие на алкохол в издишания въздух –деянието не би било съставомерно, независимо от факта, че лицето отказва и да изпълни предписание за медицинско изследване. Същите изводи следват и при обратната хипотеза –когато проверяваният водач откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство, но се съгласи да изпълни предписанието за медицинско изследване. По тази причина изброяването на методите, с които се установява от контролните органи наличието на алкохол или упойващи вещества в кръвта не представлява две различни хипотези на административни нарушения, а се касае за едно единствено нарушение, изразяващо се в това, че водачът на МПС е отказал да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол/наркотици в кръвта, независимо по кой метод.

В конкретния случай няма спор, че жалбоподателят е имал качеството на „водач“, както и че е отказал да му бъде извършена проба за употреба на алкохол в издишания въздух с техническо средство. Това се установява от показанията на свидетелите разпитани в хода на съдебното производство. Това обаче, с оглед всичко казано по-горе, не означава, че поведението му автоматично представлява административно нарушение, а само, че съгласно разпоредбата на чл. 3а, т. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. – употребата на алкохол следва да се установи с изследване с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища, като в тази връзка се спазва реда предвиден в чл. 8 от Наредбата. Доколкото изрично е посочено, че водачът срещу положен от него подпис е отказъл този метод за изследване, то не следва да бъде анализирано по настоящето дело 4 спазен ли е предвидения в закона ред. Не така стоят нещата при липсна на положен подпис, само с отбелязване от актосъставителя, че лицето е отказало да даде кръв за изследване. Това е така защото едва и при направен отказ за вземане на кръв/урина за изследване може да се приеме, че лицето е осъществило състава на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Именно, че няма положен подпис от нарушителя в тази част на талона следва да се приеме, че изричен отказ от негова страна за даване на кръв за изследване не е направен, но освен това последния има право и възможност да се яви с посочените час и мястота на медицинско заведение в талона Видно от показанията на свидетеля Джаджаров, жалбоподателят е заявил, че желае да даде кръвна проба и да му бъде извършено изследване. Между другото – съгласно чл. 15, ал. 7 от Наредба № 1/2017г. при връчен талон за медицинско изследване евентуален последващ отказ следва да се удостовери не от когото и да е, а от медицински специалист по чл. 12, ал. 1 в амбулаторния журнал на лечебното заведение и в протокола по чл. 14, ал. 2, като се удостоверява с подписа на проверяваното лице. Само по този начин може да се твърди категорично, че водачът е отказал да даде кръвна проба и да му бъде направено лабораторно изследване. В настоящия казус по делото няма доказателства в този смисъл. Напротив св.