Решение № 981 от 11.10.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 981 гр. Бургас, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Д* М. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20232120203121 по описа за 2023 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на М. Й. Д. с ЕГН: **********, с посочен съдебен адрес: *, срещу Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия К № 6842811 на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, на основание чл.

189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 4 ЗДвП на жалбоподателката е наложено наказание „Глоба“ в размер на 800 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакувания ЕФ. Твърди се, че в ЕФ не е посочен собственикът на МПС, като в действителност това не е жалбоподателката, а лизинговото дружество „ОТП Лизинг“ ЕООД, което на свой ред е следвало да подаде декларация за физическото лице, което е управлявало процесния автомобил. Оборват се твърденията за наличие на квалифициращия признак „повторност“, като се допълва, че не е посочена датата на влизане в сила на ЕФ, послужил за формиране на този извод. Пак във връзка с повторност се застъпва, че АНО не е направил превръзка с основния законов текст, който е бил нарушен, което според жалбоподателката е довело до сериозно опорочаван на цялата процедура по санкционирането й. Оспорва се годността на техническото средство и правомощията на АНО, както и се навеждат твърдения за нарушения на процедурата по използване на техническото средство.

В открито съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован, не 1 изпраща представител.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП, доколкото ЕФ е връчен на жалбоподателката на 01.08.2023 г. (л. 20 гръб), а жалбата е депозирана директно в съда на 07.08.2023 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 02.01.2023 г. в 11:44 часа в гр. Бургас, ул. „Одрин“ до № 130, до фирма „*“ ООД, техническо средство – мобилна система за контрол на скоростта „ TFR1-M” с № 644, разположена в служебен автомобил с рег. № *, засякла и заснела, движещ със скорост от 76 км/ч. автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № *. Мястото на контролирания пътен участък попадало в урбанизираната територия на гр. Бургас, като допълнително било въведено ограничение за максимално допустима скорост на движение от 40 км/ч., с пътен знак В26.

Въпросното нарушение било записано на файл с наименование „Клип № 70788”. По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас, които от записания файл, установили, че заснетият автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № * е собственост на лизинговото дружество „ОТП Лизинг“ ЕООД, но още при регистрацията му като ползвател е била вписана жалбоподателката Д. (л. 20), както и че скоростта следва да се счита на 73 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 км/ч. в полза на водача).

Било констатирано и че процесното нарушение се явява повторно – извършено в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ Серия К № 4629257.

Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 6842811 на ОДМВРгр. Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 4 ЗДвП на ползвателя Д. било наложено наказание „Глоба” в размер на 800 лева.

Техническото средство – мобилна система за контрол на скоростта „TFR1-M” с № 644, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложения Протокол за проверка (л.22) и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване (л. 21).

За използването на мобилното техническо средство бил изготвен и надлежен протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. (л. 23), съдържащ всички законоустановени реквизити, включително и снимка на разположението на техническото средство (л. 23 гръб).

По делото липсват данни жалбоподателката да е представила писмена декларация по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението. Липсват и твърдения в тази посока.

2

Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката снимка.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.

Противно на становището на жалбоподателката съдът счита, че атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че той е издаден от ОД на МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че този участък попада в границите на населеното място, както и че с пътен знак В26 е въведено допълнително ограничение на скоростта до 40 км/ч, както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 33 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 км/ч., който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.

Съдът счита, че в ЕФ по достатъчно описателен начин е посочено мястото на извършване на нарушението (чрез неговото описание и посочване на координати в придружаващата снимка), обстоятелствата по неговото извършване и всички останали факти, относими към отговорността на нарушителя. Видно от приложената снимка в зоната на заснемане на техническото средство няма други автомобили, които евентуално да са повлияли на уреда.

След допълнително изискана справка от собственика на пътя – Община Бургас (л. 2528) категорично се установява, че действително в пътния участък е бил монтиран пътен знак В26, предписващ максимална скорост за движение до 40 км/ч.

По същество следва да се посочи, че легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП и съгласно които - ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически 3 средства. От това следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС , ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите - електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което, като вид държавна принуда, чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент от чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. В процесния електронен фиш е посочена само териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението и не са посочени конкретен издател, негов подпис и дата на издаване, но такива реквизити не са предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради което това не може да бъде прието за пропуск, тъй като в случая нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП се явява специална по отношение на общото изискване на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН за съдържанието на наказателното постановление. В този смисъл е константната практика на касационната инстанция например - Решение № 646 от 6.04.2015 г. на АдмС Бургас по к.н.а.х.д. № 253/2015 г. и Решение № 539 от 19.03.2015 г. на АдмС - Бургас по к.н.а.х.д. № 150/2015 г.

Действително не е посочено пред кой съд може да се обжалва ЕФ, но повече от очевидно е, че това нарушение не е възпрепятствало жалбоподателката в срок да сезира компетентния съд, поради което и няма как да се приеме, че порокът е съществен, доколкото реално не е довел до ограничаване на правата на санкционирания.

Следва да се има предвид и че настъпилата законодателна промяна в чл.189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.) (Наредбата), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа система за констатиране на нарушения на правилата по ЗДвП е допустимо, като законът и Наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава НП или ЕФ. В §6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието „автоматизирани технически средства и системи”. Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен 4 орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В конкретния случай - видно от приложеното Удостоверение за одобрен тип средство за измерване (л. 21) – мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение „TFR1-M” е автоматизирано техническо средство по смисъла на закона, като цялостната обработка и формиране на доказателствения видеоматериал се извършва от специализирана програма, а операторът в патрулния автомобил има възможност единствено за визуален преглед на качеството на заснетия видеоматериал. Тук е мястото да се посочи, че срокът на валидност на издаденото удостоверение за одобрен тип средство за измерване е изтекъл на 24.02.2020 г.

Същевременно обаче по силата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията - когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип, поради което и съдът счита, че в конкретния случай използваната мобилна система за контрол е одобрен тип средство за измерване на скорост.