Решение № 4755 от 09.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4755 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Ив. Кратункова при участието на секретаря Ива Ат. И.а като разгледа докладваното от Гергана Ив. Кратункова Гражданско дело № 20241100111970 по описа за 2024 година

Производството по делото е след постановена отмяна на влязло в сила решение по гр. Д. 14538/2020г. на СГС, като с Решение по гр.д. 1715/2020г. на ВКС, III ГО делото е върнато за ново разглеждане от етапа на връчване на препис от исковата молба на Й. К. М..

Образувано е по предявен от М. А. И. срещу К.Й. М. и Й. К. М. иск с правно основание чл.135 ЗЗД с искова молба с вх. №90795/15.12.2010г. по описа на СГС.

Ищецът твърди, че К.Й. М. му дължи сумата от 35 000 лева по силата на Запис на заповед от 30.12.2004г. Посочва, че въз основа на цитирания запис на заповед се е снабдил с изпълнителен лист по гр.д. 3753/2005г. по описа на СРС и е пристъпил към принудително изпълнение. Поддържа, че с цел да го увреди ответникът К. М. се е разпоредил с ½ идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент 16, находящ се в гр. София, ул.

„******** и гараж №2 на партерния етаж в същата сграда. Иска от съда да обяви за относително недействителна по отношение на М. Й.ов сделката обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим имот от 17.08.2009г., с №128, том II, рег. №18157, дело №296/2009г. по описа на нотариус Р.Р. с рег. №104 на НК. В тази връзка моли съда да постанови съдебно решение по силата на което да бъде обявена за недействителна по отношение на него сделката между ответниците, по разпореждането /дарението/ на Апартамент № 16, находящ се в жилищна сграда в гр.София, ул. „******** на 4-ти етаж ведно с избено помещение № 16 и гараж № 2 на партерния етаж в същата сграда.

Претендира се разноските по делото.

В съответствие със задължителните указания на ВКС препис от исковата молба е връчен на ответника Й. К. М. който в срока по чл.131 ГПК дава становище за нередовност и недопустимост на исковата молба. В допълнително становище твърди, че предявеният иск е неоснователен.

В хода на производството е установено, че ответникът К. М. е починал, като единствен неотказал се от наследството наследник е А. К. В., конституирана като страна в производството с Определение от 30.09.2025г.

Съдът като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Представен е изпълнителен лист от 14.05.2005 год. издаден от СРС 52 състав в 1 проведено производство по чл.237 от ГПК /отм./, по силата на който К.Й. М. е бил осъден да заплати на М. А. И. сумата от 35 000 лв.-дължима по запис на заповед от 30.12.2004 год. ведно със законната лихва върху тази сума от 05.04.2005 год. до окончателното й изплащане и разноски в размер на 1063 лв. За принудителното събиране на горните суми е образувано изп.д. № 20067830400172 на ЧСИ И.Ч. с район на действие СГС и № 783 от регистъра на КЧСИ, по което дело К.Й. М. е получил призовка за доброволно изпълнение през 2006 год., а също е установено,че не притежава движимо и недвижимо имущество към м.Август 2006 год.-Писмо на ЧСИ И.Ч. на л.61 от делото. Факта,че този ответник е бил уведомен още през 2006 год. за заведеното изпълнително дело се установява и от решение на СГС,ІV»а4 състав от 08.05.2008 год. по ч.гр.д. № 5037/2007 год.

Видно е от договор за дарение, сключен на 17.08.2009 год. и оформен с нотариален акт № 128, том ІI,рег. 18157, дело № 296/2009 год. на нотариус Р.Р. с № 104 от регистъра на Нотариалната камара, че К.Й. М. е дарил на сина си Й. К. М. ½ идеална част от следните недвижими имоти – 195/760 идеални части от УПИ VІІІ-343,344 в кв.188 по плана на гр.София , местност “Подуяне-Редута” целият от 760 кв.м. при съседи: ул.”Рибарица”,ул.”Велчо Атанасов”, ПИ 342, УПИ І-336 и УПИ ІХ-336а и Апартамент № 16, находящ се в жилищната сграда построена в горния имот находящ се в гр.София, , ул.

„******** на 4-ти етаж състоящ се от две спални, дневна, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 103.69 кв.м. при съседи: изток-улица,запад-ап.17, север –ап.15 и т юг – двор ведно с избено помещение №16 с площ от 8.63 кв.м. при съседи:изток-мазе 20,западмазе 13,север-коридор, и юг-мазе 1 заедно с 4.864% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот и гараж № 2 на партерния етаж в същата сграда с площ от 21.50 кв.м. при съседи:изток-гараж 1 и помещение за колички,запад-общ гараж,север-коридор и юг-двор заедно с 1.076% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот.

К.Й. М. е придобил собствеността върху процесния имот по силата на постановление за възлагане на недвижим имот от 15.09.2008 год. на ЧСИ Г.Д..

Не е спорно между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че К.Й. М. и Й. К. М. са баща и син и като страни по договора за дарение са задължителни необходими другари.

С постановление по изпълнително дело № 2024848040050 по описа на ЧСИ Р.А. е прекратено изпълнителното производство по отношение на Й. К. М., поради вписан отказ от наследството на К.Й. М..

Други допустими и относими доказателства по делото не са събрани.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Потестативното право по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД възниква при наличието на три кумулативно дадени предпоставки: предшестващо правоотношение, по което ищеца да има качеството на кредитор, извършване на увреждащо действие от страна на длъжника по предшестващото правоотношение, извършването на действието със знанието на длъжника че уврежда кредитора.

Кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника. Възникването на това право по чл.135 ЗЗД не е обусловено от установяване на вземането с влязло в сила решение. В случая е налице издаден изпълнителен лист, въз основа на запис на заповед в полза на ищеца. От представения по делото изпълнителен лист се установява, че К.Й. М. дължи на М. А. И. сумата от 35 000 лв.- дължима по запис на заповед от 30.12.2004 год. ведно със законната лихва върху тази сума от 05.04.2005 год. до окончателното й изплащане и разноски в размер на 1063 лв. По делото няма ангажираниа доказателства за погасяване на задължението към ищеца, чрез плащане, каквито правопогасяващи твърдения са наведени, поради което съдът приема че починалият К. М. е неизправен длъжник по отношение на кредитора си М. А. И..

Според задължителната съдебна практика /Решение № 552 от 15.07.2010г. по гр.д.№ 2

171/2009г., IV г.о. на ВКС, постановено в производство по чл. 290 ГПК/ искът п о чл.135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка (или друго действие), с която длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора, когато сделката (или действието) е увреждаща и е безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането, както и когато увреждащата сделка (или друго действие) е извършена преди възникването на вземането, но тя е предназначена от длъжника и третото лице да увреди кредитора.

Презумпцията за знание по чл.135 ал.2 ЗЗД не се отнася и за знанието на самия длъжник.

Съобразно чл.135 ал.1 ЗЗД във всички случаи, при които вземането на кредитора е възникнало преди извършването на действието, чието обявяване за недействително се иска, то длъжникът знае за увреждането, тъй като с това действие обективно намалява имуществото си, което служи за обезпечение. Увреждането в този случай е обективен факт и не зависи от субективното отношение на длъжника. Длъжникът знае за увреждането, когато знае, че има кредитор и че действието му уврежда правата на кредитора. Когато увреждащото действие е безвъзмездно, а дарението безспорно е такова, правно ирелевантно е дали лицето, с което длъжникът е договарял е знаело за увреждането - в този случай е предпочетен интереса на кредитора, тъй като третото лице е получило имуществено благо от длъжника без насрещна престация.

Относно втората предпоставка на правото по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД съдът приема, че винаги когато е налице отчуждителна сделка от страна на длъжника по предшестващо правоотношение, то тя води до обективно намаляване на имуществото му, което създава реална опасност от невъзможност за удовлетворяване на ищеца - кредитор. Още повече, че в настоящия процес не се ангажираха доказателства, че длъжника /като физическо лице/ разполага с други имоти. Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД кредиторът има право да иска да бъдат обявени за недействителни по отношение на него всички действия, с които длъжника го уврежда. Увреждането е обективна предпоставка и е налице както когато длъжника се лишава изцяло от своето имущество, така и когато го намалява. Увреждането е налице и когато с правните действия на длъжника се създава трудност за удовлетворяване на кредитора. В тази връзка целта на отменителния иск е да се възпрепятства недобросъвестния длъжник да намали възможностите за удовлетворяване на кредиторите. Съдът приема, че от значение е вземането да предшества по време увреждащото действие на длъжника , какъвто е и настоящия случай. Установи се, че ищецът имат качеството на кредитор по отношение на ответника К.Й. М., има възникнало спрямо него вземане. В тази връзка съдът приема, че извършената от първия ответник разпоредителна сделка – дарение на ½ идеална част от недвижимия имот в полза на втория ответник е увредила ищеца.

За уважаване на иска с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е необходимо наличие и третата предпоставка – длъжникът да е знаел, че при извършване на атакуваното действие, уврежда кредитора си. Чл. 135, ал.2 от ЗЗД въвежда оборимата презумпция, че знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. В настоящият случай безспорно се установи, че третото лице, придобиващо имотите е син на длъжника.

По отношение на възражението, че изпълнително дело №550/2024г. е прекратено по отношение на Й. К. М. поради отказ от наследство оставено от покойния му баща, съдът намира, че ответникът Й. М. макар да е загубил качеството си на наследник на К. М., като страна по увреждащата сделка следва да участва на самостоятелно основание в настоящия процес, поради което макар да не отговоря за задълженията на К. М., той като страна по процесната сделка носи отговорност на самостоятелно основание.

По възражението за изтекла погасителна давност.

Всяко действие, с което длъжникът създава или увеличава своята неплатежоспособност е увреждащо спрямо кредитора. Следователно, от този момент за последния възниква правото да иска отмяната му и това е момента, в който започва да тече и давностният срок за предявяване на иска по чл.135 ЗЗД /Решение № 292 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1220/2010 г., IV г.о./. В настоящия случай, увреждащото действие, с което 3 длъжникът създава или увеличава своята неплатежоспособност е моментът, в който се е разпоредил със свое имущество в случая - 17.08.2009г., а не от датата на падежа по записа.

Давностният срок за вземането по записа и давностният срок за упражняване правата по чл.135 ЗЗД са различни и спирането или прекъсването на единия, не влияе върху теченето на сроковете по чл.110 ЗЗД спрямо другия иск. Потестативното право по чл.135 ЗЗД се погасява с изтичане на общата 5-годишна давност, която започва да тече от момента на извършване на увреждащата сделка. Исковата молба е депозирана на 15.12.2010г. - преди изтичане на предвидения в закона давностен срок - 17.08.2014г. По време на висящ исков процес давност не тече, с оглед на което възражението е неоснователно.

С оглед на което съдът счита, че е налице и тази предпоставка за уважаване на предявения иск, а именно, че длъжникът със сключването на договора е знаел, че уврежда ищеца, както и че лицето, с което длъжникът е договарял също да е знаело за увреждането.

В тази връзка настоящият състав намира, че искът с правно основание чл. 135 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен изцяло.