Определение № 524 от 14.05.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 524 гр. Благоевград, 13.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20241200500244 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба от адв. П. Смукова, АК Благоевград, като особен представител на Р. С. Ч.- ответник по гр.д. № 1964/2022г. по описа на РС Благоевград, срещу Решение № 831 от 29.11.2023г., постановено по гр.д. № 1964/2022г. по описа на РС Благоевград, с което е признато за установено, на основание чл. 422 ГПК, че Р. С. Ч. дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД ЕИК 202527341, следните суми, които са предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.06.2021г., издадена по ч. гр. д. № 1354/2021г. по описа на РС Благоевград и произтичащи от Договор за кредит „А1 карта" с № 596871 от 11 септември 2019 г. сключен между Р. С. Ч. и „Аксес Файнанс" ООД прехвърлени от „Аксес Файнанс" ООД в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016г., Приложение № 1 към него от 27 юли 2020г., както следва: сумата от 1951,76 лева /хиляда деветстотин петдесет и един лева и седемдесет и шест стотинки/- главница, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК /31.05.2021 г./ до окончателното изплащане на дължимата сума; 0,94 лева /деветдесет и четири стотинки/- договорна лихва за периода от 16 септември 2019г. /датата на първата транзакция по картата/ до 06 декември 2019г., с което е осъдена ответницата Р. Ч. да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК 202527341, сумата от 81,90 лв. /осемдесет и един лева и деветдесет стотинки/, представляваща разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 1354/2021г. по описа на PC-Благоевград и сумата от 1079,41 лв. /хиляда седемдесет и девет лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща разноски в исковото производство, съобразно уважения размер от исковете.

1

Навадени са с въззивната жалба оплаквания за за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушения на материалния закон, за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост от събраните пред първоинстанционния съд доказателства.

Поддържа се че съставът на РС Благоевград неправилно е приел за неоснователно направеното с отговора на исковата молба възражение за нередовност на уведомяването по реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД по отношение на ответницата за извършената цесия. Наведени са доводи че неправилно първостепенният съд е приел, че с назначаването на особен представител на ответника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК възниква представителство по закон, не договорно представително за назначения адвокат и до назначаването му се стига след като съдът приеме, че връчването на книжата е станало редовно, т.е. че връчването на исковата молба и книжата към нея предхождат назначаването на особения представител и последващото получаване на исковата молба и книжата към нея от особения представител не засягат редовността на връчването на ответника. Сочи се с въззивната жалба, че РС Благоевград е посочил, че съгласно съдебна практика (определение № 987/ 18.07.2011г. на ВКС по гр.д. № 867/ 2011 на IV г.о.) възражение за липса на надлежно уведомяване от длъжника може да се направи едновременно с възражение, че е било извършено плащане на стария кредитор до момента на уведомяването. Б случая такова възражение не се прави от длъжника, поради което съдът приема, че длъжникът е редовно уведомен за цесията, поради което ищецът е материално правно легитимирано лице да претендира вземанията по договора и да предяви заявление по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника.

Поддържат се с въззивната жалба възраженията направени своевременно в отговора на исковата молба за липсата на връчено уведомление на длъжника, тъй като по делото няма данни същите да са достигнали до своя адресат. Самият ищец заявява, не на ответника не е връчено уведомление за извършената цесия, като с исковата молба прави искане да бъде връчено такова. Приема се от особения представител на жалбоподателя, че уведомлението за цесия може да се приеме за редовно връчено и с получаване от длъжника на издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, както и с получаване от ответника в исковото производство на преписа от исковата молба, по която е образувано делото.

Възразява се, че в настоящия случай тези хипотези не са налице, за да се приеме редовно връчване на уведомлението за цесия, тъй като и заповедта за изпълнение и преписа от исковата молба са връчени на ответника чрез залепване. Не може ла се приеме, че на страната е редовно връчено увеломлението за цесия с получаване на препис от исковата молба, тъй като такъв е връчен на назначения в настоящото произволство на ответника особен прелставител. Изцяло в тази насока е практиката на на ВКС /напр. решение №148/02.12.2016г., постановено по т.д.№ 2072/2015г. на ВКС/.

Отделно поддържа се с въззивната жалба, че процесният договор за заем е сключен между цедента и длъжника, а цесионерът се явява трето лице по отношение на постигнатото съглашение. При тези данни по делото не може да се направи обоснован извод, че ответницата Ч. следва да изпълнява задълженията си по договора за заем спрямо цесионера, 2 а не спрямо цедента, тъй като липсва валидно уведомяване на същата за сключения между последните двама договор за цесия.

Иска се с въззивната жалба от състава на ОС Благоевград да съобрази, че съгласно цитираната практика на ВКС е даден следният отговор: „Начинът на удостоверяване на връчването на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на банката, че счита вземането по договор за кредит за предсрочно изискуемо, е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване. В производството по установителния иск, предявен по реда на чл.422 ГПК, при оспорване на удостовереното връчване на документа, преценката за редовността на връчването се извършва от съда след обсъждане на въведените конкретни възражения и при тълкуване на договорните клаузи.“ Видно от чл. 21 ал.1 изр. последно във връзка с чл. 27 от представения по делото Договор за кредит „А1 карта“ от 11.09.2019г следва единствения извод, че възражението ни за нередовност на уведомяването по реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД по отношение на ответницата за извършената цесия е изцяло основателно.

Навадени са от особения представител на жалбоподателката адв. Смукова доводи, че неправилно РС Благовевград, като е оставил без уважение възраженията на ответницата не е взел предвид и чл. 21 ал. 2 от Догвора от 11.09.2021г според , който при настъпване на предсрочна изискуемост, договорната лихва по чл. 4 ал. 1 т. 2 спира да се начислява.

Поддържа се с въззивната жалба, че неправилно съставът на РС Благоевград е приел, че неоснователно е наведеното в отговора възражение, че съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

От въззивната страна се излагат съображения, че липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11 т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването му. Същевременно - посочването на по - нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост /Решение № 1510/13.12.2019г. по в.гр.д № 2373/2019г. на ПОС/.

Във връзка с направеното оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение, наведени са доводи с въззивната жалба, че в обжалваното съдебно решение липсват каквито и да са мотиви досежно направеното своевременно при условията на алтернативност възражения, че сключения между страните договор е нищожен в следните хипотези:

1/ при нарушение на добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г.

3 на ВКС, ТК, II т.о; Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.

2/ при неравноправни клаузи във вреда на потребителя — Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т.д. № 1739/2017г. на ВКС, II т.о.;

3/ при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства - Решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о;

Решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.

Предвид изложените съображения, иска се от състава на ОС Благоевград да уважи въззивната жалба и постанови съдебен акт, с който да отмените първостепенното решение в обжалваната му част.

В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна- „Агенцията за събиране на вземанията” ЕАД, чрез пълномощника юрк Н. Т., с която се оспорва въззивната жалба като неоснователна, недоказана и се поддържа че първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение.

Поддържат се с отговора на въззивната жалба доводите на първоинстанционния съд, въз основа на които е приел че уведомяването за извършената цесия от стария кредитор има за цел единствено да защити длъжника от ненадлежно изпълнение на същия, като липсата на уведомяване, не прави цесията недействителна, а не поражда действие спрямо длъжника, за който все още съществува възможността да изпълни на стария кредитор и при научаването за прехвърленото му задължение, да отправи своите възражения за погасяване на същото, какъвто не е настоящия случай, тъй като в първоинстанционното производство, се установи както наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по договора за заем, така и липсата на изпълнение на поетите задължения от страна на заемателя, в настоящия случай въззивник.

Навадени са доводи от въззиваемата страна, че предишният кредитор има право да упълномощи новия кредитор да съобщи на длъжника за цесията като негов пълномощник съгласно утвърдената практика на ВКС /Решение №156/30.11.2015г., т.д. 2639/2014г. на 2-ро Т.О., Решение № 137 от 02.06.2015г. на ВКС по г.д. 5759/2014г. на 3-то Г.О.). В случая длъжникът е бил уведомен, като по делото е приложено Уведомително писмо изходящо от „Аксес Файнанс" ООД, чрез Агенция за контрол на просрочени задължения АД, което е адресирано до ответника.

Сочи се с писмения отговор на жалбата, че съгласно разпоредбата на чл. 47 ал. 6 от ГПК „когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца.“ Особеният представител осъществява процесуално представителство и защитава правата на представлявания, като това представлява една своеобразна гаранция, предоставена от 4 закона, за защитата на правата на гражданите и участието им в процеса. В тази връзка е и разпоредбата на чл. 45 изр. 2 ГПК, съгласно която връчването на представител се смята за лично връчване, като законодателят не е направил разграничение между договорен и особен представител, както и Решение № 198 от 18.01.2019г. на ВКС по т.д. № 193/2018г.. I т. о., ТК, в което ВКС е възприел, че ..връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с Факта на връчване правни последици.“