Определение № 149 от 20.01.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 149 гр. Бургас, 20.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно гражданско дело № 20262100500011 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274 т.1 от ГПК и е образувано по повод частната жалба на И.В.Н. ,чрез процесуалния му представител ,против определение № 1142/24.10.2025 год.постановено по гр.д. № 478/2024 г. по описа на Несебърския районен съд ,с което е спряно производството по делото на осн.чл.229 ал. 1 т. 4 ГПК до приключване на производството по гр.д. № 454/2024 г. на НРС . В частната жалба се изтъкват съображения за незаконосъобразност на атакуваното определение ,като се изтъкват доводи за липсата на предпоставки за спиране на производството на соченото основание ,доколкото предмет на гр.д. № 454/2024 г. на НРС е с предмет решения на друга етажна собственост в същата сграда и не е преюдициално за настоящото .

В отговор на частната жалба процесуалния представител на ответната етажна собственост също счита ,че липсва преюдициалност на соченото производство по гр.д. № 454/2024 г. на НРС

След преценка на изложението в частната жалба съображения,Бургаският окръжен съд счита за допустима ,подадена в срока по чл. 275 от ГПК ,но по същество НЕОСНОВАТЕЛНА:

Производството по гр.д. № 478/2024 г. по описа на Несебърския районен съд е образувано по искова претенция на частния жалбоподател против етажната собственост на сграда с идентификатор *** – комплекс 1

„Шато „Сий Уинд“ ,с адрес – гр.Св.Влас ,общ.Несебър ,местността „Юрта-под пътя“,представлявана от управителя М.А. с правно основание чл. 40 от ЗУЕС-за установяване нищожността на решениета ,взети на общото събрание на ответната ЕС на 28.03.2024 г.,а при условията на евентуалност – за отмяна на взетите на това събрание решения .

От извършена служебна справка в деловодството ,районният съдия е констатирал ,че пред Несебърския районен съд са налице още две висящи дела ,предмет на които по искови молби н различни ищци са искове по чл. 40 ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решенията на ответната Ес,взети на ОСЕС от 28.03.2024 г. ,а именно – гр.д. № 454 и гр.д. № 579,двете по описа за 2024 г. ,като и двете – обявени за решаване ,с приключило производство пред първата инстанция.

С оглед на това първоинстанционният съд е приел ,че е налице преюдициалност на спора по образуваното гр.д. № 454/2024 год по описа на НРС ,решението по кото ще има съществено значение за правилното решаване на настоящия спор ,поради което е налице хипотезата на чл. 229 ал 1 т. 4 от ГПК и производството по делото е спряло до приключване на спора по гр.д. № 454/2024 г. на НРС .

Определението е правилно .

Разяснения във връзка с хипотезата на чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК са дадени в ТР № 1/09.07.2019 г. по т.д. № 1/2017 г. ОСГТК ,в което се сочи :“ В мотивите на ТР № 2/19.11.2014 г. по т.д. № 2/2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. по т.д.

№8/2013 г. на ОСГТК е посочено, че основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. В тълкувателните мотиви по т.5 на ТР №7/31.07.2017 г. по т.д.№ 7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение.

От изложеното следва, че връзката между делата, която има предвид чл. 229, ал. 1, т.

4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела. Процесуалното значение на тази 2 зависимост се изразява в това, че висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело, доколкото нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК императивно задължава съдът да преустанови процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора.

Необходимостта от съдебна преценка за наличие на преюдициална връзка и акт на съда, постановяващ спирането на обусловеното делото, не променя абсолютния характер на пречката и императивността на процесуалното правило. Съдът е длъжен да спре делото, при това независимо дали страните са поискали, или са се противопоставили на спирането.

Поради това, наличието на обуславящо дело, без значение какъв е видът му (гражданско, административно, наказателно дело) и кога е образувано (преди или след обусловеното дело), актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск с оглед разпоредбите на чл. 297 ГПК – чл. 298 ГПК, чл. 300 ГПК, чл. 302 ГПК, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело“.

В конкретния случай безспорно е налице пряка зависимост на преюдициалност между спряното производство и това по гр.д. № 454/2024 г.

,доколкото производството по настоящото дело са решенията на ОС на ЕС на предмет на собствениците на обекти в цялата сграда с идентификатор ***-комплекс Шото „Сий Уинд“гр.Св.Влас,а предмет на производството по гр.д. № 454/2024 г. са решенията на ОС на етажните собственици ,притежаващи обекти само в „жилищната част „ на комплекса /без търговските обекти /,която според ищеца е самостоятелно обособена част от сградата и следва да се управлява от отделна етажна собственост .Това именно е и основният спорен въпрос по делото – доколко в процесната сграда могат да бъдат самостоятелно обособени две части – търговска и жилищна и доколко тези части следва да бъдат управлявани от две отделни етажни собствености ,респ. трябва ли да се управляват от една обща етажна собственост .Двете дела не са идентични по своя предмет и страни ,но доколкото основният спорен въпрос и по двете дела се свежда до възможността /или невъзможността / да бъдат обособени две самостоятелни части в процесната сграда – жилищна и търговска и общите им части да се управляват самостоятелно ,то действително решението на този въпрос ще бъде от съществено значение за правилното и еднакво решаване на спора по настоящото дело .И тъй като соченото гр.д. № 454/2024 г. на НРС е по-рано заведено и производството пред първоинстанционния съд е приключило /обявено за решаване / , логиката води до извод ,че именно първо приключилото дело има преюдициален характер за висящото още производство.Следва да се подчертае ,че хипотезата на чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК не изисква идентичност на предмет и страни,стига да е налице преюдициалност по отношение на висящото производство ,какъвто е настоящия случай .Факт е ,че е висящо дело ,което е от значение за правилното решаване на настоящото

3 и тази връзка между делата е обективна,при което е правилен изводът на първоинстанционния съд за наличието на хипотезата на чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК .

.Затова и определението следва да бъде потвърдено ,поради което Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1142/24.10.2025 год.постановено по гр.д.

№ 478/2024 г. по описа на Несебърския районен съд ,с което е спряно производството по делото на осн.чл.229 ал. 1 т. 4 ГПК до приключване на производството по гр.д. № 454/2024 г. на НРС

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на осн.чл. 274 ал. 4 ГПК .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4