Решение № 532 от 11.12.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 532 гр. Варна, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Христина Здр. А. като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20233100900141 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Смартпро“ ООД с ЕИК 103130480 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. “Перла“ 8, ет.1, срещу „Пристанище Варна“ ЕАД с ЕИК 103061301 със седалище и адрес на управление гр. Варна, пл. “Славейков“ № 1, обективно кумулативно искове с правно основание чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 57 997,10 лв. с ДДС, представляваща неплатен остатък от възнаграждение по сключен между страните договор от 30.12.2020 г. за проектиране и внедряване на интегрирана система за обработка на информацията в отдел „складово-експедиционен“ за нуждите на „Пристанище Варна“ ЕАД по поръчка № ****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 07.03.2023г., до окончателното плащане, както и сумата от 5781,61 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 17.03.2022 г. – 09.01.2023 г.

В исковата молба ищецът излага, че е изправна страна по сключения между страните договор, неразделна част от който са техническото задание на възложителя и техническото предложение на изпълнителя. Уговореният срок за изпълнение е 339 дни, считано от датата на подписване на договора, а уговореното възнаграждение – 399 980 лв. без ДДС. Съгласно т. 2 от Раздел II на договора, предметът му се счита за осъществен след завършване на следните етапи: 1. изработка на пробна версия на системата; 2. одобрение на окончателния й вариант от възложителя; 3. внедряване; 4. провеждане на обучение на операторите за работа с нея; 5. подписване на двустранен приемо-предавателен протокол. Към 10.11.2021 г. ищецът е бил готов с 1 разработването и тестването на поръчката с изключение на разработването на комуникацията с Агенция „Митници“ и с обучението на служителите на възложителя. С изпратено на 23.12.2021 г. писмо ищецът е поискал от ответника осигуряването на списък с лицата, които да бъдат обучени и изготвянето на двустранен приемо-предавателен протокол за приемане на продукта. На 31.12.2021 г. ищецът е получил писмо, с което ответникът го уведомява, че срокът на договора е изтекъл и претендира заплащането на неустойка. След разменена кореспонденция на 25.01.2022 г. е проведена среща, на която ищецът е демонстрирал напълно готовия продукт. На 26.01.2022 г. до представител на ответника по имейл ищецът е изпратил подробни инструкции за работа със системата. Вследствие на писмо № 98/02.02.2022 г. от ответника, на 10.02.2022 г. е проведена нова среща поради констатирани от него несъответствия на продукта с техническото задание, а именно 1. невъзможност за достъп до модула за клиенти на сайта му от външни устройства и 2. невъзможност за импорт на данни в счетоводството му. На 03.02.2022 г. ищецът е изпратил имейл с видеоклип, показващ как продуктът може да бъде достъпен от външен потребител. На срещата от 10.02.2022 г. е извършена повторна демонстрация, след която представителите на ответника са установили, че продуктът е напълно готов за употреба и не са констатирали твърдените в писмо № 98/02.02.2022 г. недостатъци. На 14.02.2022 г. между страните е подписан протокол, според който продуктът съответства на заданието на ответника, а на 16.02.2022 г. приемо-предавателен протокол, удостоверяващ, че ищецът е изработил и предал продукта съгласно техническа спецификация и техническо предложение; че ответникът е одобрил окончателния вариант на системата; че е извършено внедряването й; и че е проведено обучение на служителите. С посочените протоколи страните са установили, че не са налице забележките, описани в писмо № 98/02.02.2022 г. и че не са налице забележки относно продукта. С приемането на работата на 16.02.2022г. за ответника възниква задължението да заплати дължимото възнаграждение. От общо дължимата сума, на 07.01.2021 г. ответникът е заплатил на ищеца авансово 143992,80 лв. с ДДС. От дължимия остатък в размер на 335 983,20 лв. с ДДС по фактура № 5826/16.02.2022 г. ответникът е заплатил на 07.03.2022 г. само сумата от 277986,10 лв. с ДДС, като разликата от 57 997,10 лв. с ДДС е удържал като неустойка за забавено изпълнение от 53 календарни дни. Изискуемостта на задължението за плащане е настъпила на 18.03.2022 г., когато е настъпил падежът по фактурата съгласно т.3.2. от договора. Ищецът твърди, че е изпълнил договора в срок и че продуктът е бил в пълно съответствие с поръчката и с техническото задание към договора. Съгласно техническото предложение от 09.12.2020 г., ответникът има право да не приема продукта само при наличие на критични грешки и фундаментални проблеми, отразяващи се на основни функции в системата и водещи до нарушаване на бизнес процеса. Такива недостатъци в случая не са били налице, поради което отказът на възложителя да приеме предложеното изпълнение е необоснован.

2

Забавата на последните два етапа се дължи на неоказано от ответника съдействие и на събития, които не са могли да бъдат предвидени при сключването на договора. На първо място срокът за изпълнение на договора е удължен с 20 дни (01.09.2021 г. – 21.09.2021 г.) и е изтекъл на 29.12.2021 г. – първия работен ден след 24.12.2021 г., поради заболяване от COVID-19 на служители на изпълнителя и на възложителя, представляващо форсмажорно обстоятелство по чл.306 от ТЗ. На следващо място ищецът счита, че ответникът е в забава от 31.12.2021 г., когато същият е отказал поканата му от 23.12.2021 г. да приеме продукта, без да са били налице причини за това, до 16.02.2022 г., когато продуктът е бил приет. Забавата на кредитора счита, че се изразява в 1./ неосигуряването на сертификат с валидна идентичност (verified identity), позволяващ задължително прилагане на TLS 1.2, 2./ неизвършени или неправилни от страна на ответника настройки на IP адреси и портове и 3./ неосигуряване от ответника на необходимия интерфейс, който е следвало да бъде разработен от „Микроакаунт“ ЕООД, поддържащо сайта на ответника. Посочените настройки и осигуряването на сертификат не са предмет на заданието, но неосигуряването им от страна на възложителя възпрепятства достъпа до Модула за клиенти на фирмения Web сайт на възложителя от външни устройства. Невъзможността за импорт на данни в счетоводството на възложителя е по причина, че последният не е осигурил необходимия интерфейс. Задължението на ответника да изпълни тези изисквания произтича от чл. 2.2 от Раздел V от договора, според който ищецът има право да иска от ответника осигуряване на необходимите условия за изпълнение на предмета на договора. За необходимостта от изпълнението им ответникът е бил своевременно уведомен. Още с писмо от 08.07.2021 г. ищецът е предупредил ответника, че достъпът до системата ще се осъществява с потвърждение на изключение на сигурността заради липсата на сертификат. Такъв е бил предоставен от ответника едва на 08.02.2022г. след втората презентация на продукта. В подписания между страните на 14.02.2022 г. протокол за съответствие е било уговорено, че на ищеца следва да бъде предоставен съответен интерфейс за осъществяването на дейности, които не са предмет на заданието по договора, но са необходими за нуждите на ответника, като в т. 2 от протокола е посочен експортът на данни към отдел ФС, което е била една от забележките за несвоевременно приемане на продукта от ответника. С такъв интерфейс ответникът не разполага и понастоящем. С писмо от 22.06.2021г. ищецът е поискал предоставяне на необходимата му за изпълнение на договора софтуерна и хардуерна среда, но такава е била предоставена едва през месец февруари 2022г. след втората проведена презентация на 10.02.2022г.

В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в който исковете се оспорват по основание и размер. Твърди се, че вина за забавеното изпълнение има единствено ищецът. Срокът на договора изтича на 24.12.2021г., след извършеното с Анекс 1/01.11.2021г. изменение. Оспорват се твърденията на ищеца, че към 23.12.2021 г. всички дейности по договора са 3 били изпълнени, като се сочи, че обучениeто на служителите на ответника е било проведено едва на 14-15.02.2022 г., а в писмо от 26.01.2022 г. ищецът е признал, че в системата са регистрирани пропуски, подлежащи на отстраняване. Поддържа се, че поради недостатъци на изработеното до момента на подаване на отговора системата не съответства на потребностите му и заложените в договора специфични цели (по т. 1-3, 9, 12-13 от техническото задание) и не може да се използва пълноценно. Оспорват се твърденията за забава на кредитора по съображения, че ищецът не е бил напълно готов да изпълни задълженията си по договора и че ответникът е откликвал своевременно при надлежно поискване на съдействие. Съгласно чл. 264 ЗЗД ответникът не е имал задължение да направи възражение за недостатъците на продукта при приемането му, тъй като ищецът е знаел за тяхното съществуване. Излага се, че с писмо № 98/02.02.2022г. ищецът е уведомен за констатирани следните несъответствия в продукта – 1./ че модул клиенти от фирмения уеб сайт не е достъпен от външни устройства (т.5 на стр. 28 от Техническото задание), което е отстранено след извършени от ищеца настройки, които само той е можел да извърши и 2./ че не е изпълнено изискването всички документи да се експортират към счетоводната програма на пристанището, документите в съответния формат и с всички необходими реквизити, което е останало неотстранено. Съгласно стр. 4 и т.13 от стр.5 от Техническото задание като цел на интегрираната система е посочено, че същата следва да дава възможност на „Пристанище Варна“ ЕАД да извършва електронен обмен на данни с Агенция Митници създаване на подходяща форма на отчетност за митнически цели. Поддържа се, че на основание чл.259 от ЗЗД ищецът е бил длъжен да изработи поръчаното със свои средства, поради което за ответника не е съществувало договорно задължение да осигури сертификат, интерфейс за връзка с „Микроакаунт“ ЕООД и извършване на цитираните от ищеца настройки. Твърди се, че ищецът не е посочил своевременно недостатъците на проекта/техническото задание, ако е имало такива, поради което основание чл. 260, ал. 2 ЗЗД той носи отговорност за причинени на ответника вреди. Поддържа се, че в техническото задание не са налице недостатъци, а допълнителните изисквания на изпълнителя е можело да бъдат осигурени от самия него. В случая липсва надлежно искане до възложителя за осигуряване на техническо условия. Пропуските в техническото задание са релевирани от ищеца с цел оправдаване на неизпълнението едва след като е станало ясно, че няма да може да изпълни договора в срок и носи отговорност на забава. Уведомление за пропуски в проекта ответникът е получил едва с писмото от 23.12.2021г. – една година след сключване на договора, което сочи на неположена грижа на добрия търговец по чл.302 от ТЗ. Поддържа се, че ответникът е притежавал изискуемия сертификат от 2020г., но разрешението да се предостави на външно лице може да се даде само от ресорен или изпълнителен директор, поради което споменаването му едва в писмо от 08.02.2022г. до ръководител отдел „складово експедиционен“ не е надлежно официално искане, за да 4 постави кредитора в забава. Независимо от това сертификатът е представен веднага след като е бил поискан. Достъп до сървърите също е осигурен на 03.11.2021г. непосредствено след отправяне на искането. Ищецът е бил в състояние и е бил длъжен да осигури нужния интерфейс съгласно стр.5, т.

2.1.2. от техническото предложение и изразил готовност за това в писмо от 26.01.2022г. Въпреки че на стр. 2 от Описанието на технологията на изпълнение на идейния проект, част от офертата на ищеца, е посочено, че ще бъде избран подходящ доставчик на сертификати, това не е сторено от ищеца до февруари 2022 г., като ответникът също не е бил официално поканен да извърши подобен избор или да предостави сертификата, с който е разполагал.