Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3120 от 02.07.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 17798/2023
Вид
Решение № 3120
Подписан
02.07.2024
В сила
04.09.2024
Състав
НИКОЛАЙ МАРИУСОВ УРУМОВ

РЕШЕНИЕ

№ 3120 гр. София, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20231110217798 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:

Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) № 8282044, издаден от СДВР, с който на И. Н. К., с ЕГН **********, на основание чл. 189, А. 4, във вр. чл. 182, А.

4, вр. А. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 21, А. 2, вр. А. 1 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че при издаването на процесния електронен фиш били допуснати съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Твърди се липса на реквизити в обжалвания ЕФ. Изтъква се още, че жалбоподателят не е собственик на процесното МПС, нито имало данни да е управлявало посочения автомобил в процесните ден и час на посоченото във фиша място, поради което наказването му с процесния ЕФ е незаконосъобразно. Иска се отмяната му. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но се представлява от адв. И., който иска съдът да отмени жалбата, като поддържа посочените в жалбата аргументи.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебното заседание. В писмено становище изразява позиция, че процесният електронен фиш е правилен и законосъобразен, поради което иска от съда да го потвърди изцяло. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

На 22.09.2023 г. в 10:01 ч. в гр. София, на бул. „Цариградско шосе“, в района на двореца Враня, е заснет с АТСС лек автомобил „Тойота“, с рег. № СА 1388 ММ, който се движил с посока на движение от околовръстния път към ул. „Павел Красов“, като се движил със скорост от 64 км/ч, при ограничение на скоростта от 50 км/ч.

Нарушението е установено с техническо средство – мобилна система за видеонаблюдение CORDON M2.

От доказателствата по делото е видно, че заснетото превозно средство е собственост на лицето Никола И. К., който е роден на 06.01.2012 г., т.е. към датата на извършване на нарушението – 22.09.2023 г. е малолетен, очевидно неправоспособен водач на

МПС.

АНО обаче ангажирал административнонаказателната отговорност на лицето И. Н. К. – негов баща, който обаче не е собственик на процесното МПС.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: снимков материал, протокол за използване на АТС, протокол от проверка за изправност на техническо устройство и удостоверение за одобрен тип на процесното техническо средство, справка за собствеността на автомобила, както и от останалите по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат протИ.речия и в своята съвкупност изграждат непротИ.речИ. фактите по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени ЕФ районния съд е винаги инстанция по същество съгласно чл. 63, А. 1 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, А. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие – право и задължение, съдът служебно констатира, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 189, А. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР, 2 на чиято територия е установено нарушението; за регистрационния номер на моторното превозно средство; за собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби; размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

На следващо място, съдът намира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, поради бездействието на административнонаказващия орган да изясни изцяло фактическите положения по казуса.

На първо място, АНО е следвало да съобрази, че в случая собственикът на автомобила е малолетно лице, което не може само да формира правнорелевантна воля. В този смисъл, в производството е следвало да бъде назначен особен представител на детето Никола К., защото са налице протИ.речиви интереси между него и санкционирания му баща.

Следва да се отбележи, че по делото не са налице декларации за това кое е действително управлявалото автомобила в посочените в ЕФ дата, място и час лице.

От тук следва следващият извод, че при липса на правнорелевантна воля на собственика, че именно И. К. е управлявал посоченото МПС, то следва, че АНО по никакъв начин не може да пристъпи към наказването на друго лице, освен самия собственик.

Вярно е, че

Никола

К. е административнонаказателно неотговорно лице, защото е малолетен, но това не означава, че АНО следва да пристъпи към наказването на неговия баща или друго произволно посочено лице.

Макар нормата на чл. 26, А. 3 от ЗАНН да предвижда, че за административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение, отговарят съответно родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им, то съдът намира, че в случая не може да се говори за извършено от самия малолетен нарушение, за да се пристъпва към ангажирането на отговорността на негов родител.

В заключение на горното, съдът намира, че издаденият ЕФ е незаконосъобразен и следва да бъде изцяло отменен.

Доколкото са претендирани разноски от страна на жалбоподателя, съдът 3 намира, че следва да присъди такива в претендирания размер от 400 лева, на основание чл. 143, А. 1 от АПК.

Така мотивиран и на основание чл. 63, А. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш № 8282044, издаден от СДВР, с който на И. Н. К., с ЕГН **********, на основание чл. 189, А. 4, във вр. чл. 182, А. 4, вр. А. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 21, А. 2, вр. А. 1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА Столичната дирекция на вътрешните работи, да заплати на И. Н. К., с ЕГН **********, сумата от 400 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, А. 1 от АПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-София град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4