Решение № 148 от 18.06.2024, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Айтос, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Дж. Богданова при участието на секретаря Яна Анг. Петкова като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело № 20242110100186 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по молба на Т. П. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, подадена против П. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: ***.

Молителката се е обърнала за съдействие по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) като се обоснова с извършeно на 27.02.2024 год. насилие, изразяващо се в отправяне на посягане, дърпане, заплахи със саморазправа, псувни, като на 28.02.2024г. в 22:37 часа молителката отправила обаждане на ЕЕН 112, поради продължаващите от страна на сина й П. Н. посегателства. В съдебно заседание молителката Т.Д. уточнява, че от известно време е подложена на постоянен тормоз от страна на сина си, който тормоз на 27 и 28 февруари 2024г. ескалирал до психическо и физическо насилие – чрез отправяне на обиди и закани, придружени със заплахи със саморазправа - „че ще извика татуираните“, както и чрез дърпане/скубане на косите. Т. Д. твърди, че ответникът от известно време е станал агресивен в отношението си към нея, поради което се страхува не само за здравето, но и за живота си. Моли за издаване на заповед за незабавна защита по чл.18 от ЗЗДН.

Молителката декларира, че синът й П. Н. упражнява спрямо нея системен психически тормоз. Представя декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.

В съдебно заседание молителката Т. П.Д., действайки лично и чрез пълномощника си адв.Р. К. от БАК, поддържа изложената в молбата фактическа обстановка, като моли за определяне на адекватни защитни мерки. Ангажира писмени доказателства.

Ответникът П. Д. Н., редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Чрез упълномощен представител адв.С. К. - БАК излага становище за неоснователност на молбата 1 и оспорва верността на изложените в нея факти и обстоятелства. Претендира заплащане на съдебно-деловодни разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК. Ангажира гласни доказателства.

Правно основание на молбата е чл. 8 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Молителката се е обърнала за съдействие към съда по реда на чл.8 от ЗЗДН като се е обосновала с наличието на пряка и непосредствена опасност за здравето си.

Декларира, че от известно време ответникът Пл.Н. упражнява спрямо нея системен психически тормоз, като при скандала помежду им на 27.02.2024 год. насилието от страна на Н. се е проявило в отправяне обидни, адресирани към молителката и дъщеря й „Маймуни, боклуци“, в посягане и дърпане, словесни заплахи със саморазправа, като на 28.02.2024г. в 22:37 часа Т.Д. отправила обаждане на ЕЕН 112, поради продължаващите от страна на сина й П. Н. посегателства в изложения смисъл. В съдебно заседание молителката уточнява, че от месеци е подложена на постоянен тормоз от страна на сина си, който тормоз на посочените дати - 27 и 28 февруари 2024г. ескалирал до психическо и физическо насилие – чрез отправяне на горепосочените обиди и закани, придружени със заплахи със саморазправа „че ще извика татуираните“, както и чрез дърпане/скубане на косите.

Молителката Т. Д. твърди, че синът й е станал агресивен в отношението си към нея, поради което се страхувала не само за здравето, но и за живота си. В изложения смисъл е приложената декларация по чл.9 ЗЗДН.

Ответникът, чрез процесуалният си представител застъпва тезата, че доказателства за подобни действия не са събрани в хода на делото. Признава, че се е създало напрежение в отношенията му с молителката, но сочи като причина за това, негативното отношение и неодобрението на майка му и сестра му по повод връзката му със св.М. Т., с която съжителствали на етаж в дома на Т. Д., с адм. адрес: ***.

Не се спори по делото, че между страните е възникнал пореден конфликт на посочените в молбата дати – 27 и 28.02.2024г., като следва да се приеме за безспорно, че в основата му е настъпилата през последните няколко месеца промяна в отношенията между молителката и нейния син по повод съжителството му със св.М. С. Т. , коет о се осъществявало в дома на майката. В този смисъл следва да се ценят при пълно кореспондиране помежду им изявленията на молителката Т.Д. и показанията на свидетелката М.Т., допусната по искане на ответната страна. Последната потвърди, че съжителството й с отв.П. Н. (при пребиваването му в страната, т.к. работи приимуществено 2 в чужбина) се е осъществявало в дома на майка му Т., както и че между майка и син отношението първоначално били добри, в дух на разбирателство и уважение, но от месеци има конфликт, породен от негативната нагласа към връзката им. Молителката не одобрявала св.М. Т., намесвала се в отношенията между нея и П. Н. и сезирала с жалби органите на полицията, по повод на които Т. и Н. няколкократно давали обяснения.

На фона на така създаденото напрежение между молителката Д. от една страна, сина й П. Н. и съжителстващата с него св.М.Т. - от друга страна, на 26.02.2024 година по НЧХД № 386/2023г. на РС – Айтос (със страни молителка Т. Д.-тъжител и св.М.

Т.-подсъдим), видно от приложеното копие от съдебния акт, е била постановена невлязла в сила Присъда № 2/26.02.2024г. против М.Т.. Същата станала повод за нов конфликт между страните, за което свидетелства отчасти представения видеозапис, който удостоверява възникнал спор, който ескалирал вечерта на 28-февруари и по повод на който е било извършено спешното обаждане от Д. на тел.112.

Съдът, изхождайки от гореописаната фактическа обстановка, намира молбата за основателна и доказана, поради което и следва да бъде уважена. В подкрепа на този извод са и събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително приложената декларация по чл.9 от ЗЗДН.

При пълно кореспондиране на събраните доказателства както помежду им, така също и с твърденията в молбата и приложената към нея декларация, се установява, че в последните месеци от съжителството между страните са възникнали проблеми, като трупаното напрежение между майка и син е ескалирало до степен, че ответникът е прибягнал до употреба на груб тон, обиди и закани спрямо молителката, а на посочените в молбата дати, след обявяване на присъда по инициирано от Д. съдебно производство против приятелката на ответника, на 27 и 28.02.2024г. – при поредните скандали я обиждал, дърпал и заплашил със саморазправа. Съдът възприема за доказана и житейски обяснима и изложената защитна теза на отв.Николав, че се е почувствал засегнат от незачитане на свободната му воля при избор на партнйорка от най-близките му хора. Въпреки това обаче при създалите се отношения на нетърпимост в отношенията между страните, породена найвече от факта, че ползват общо жилище – това на молителката, и доколкото се установи, че Н. е прекрачил границата на обичайното неразбирателство между майка и син, независимо от причината за раздразнението му, следва да се приема, при гореизложеното съображения, че на посочените време и място Н. е извършил действия, квалифицирани от закона като акт на домашно насилие спрямо молителя Т. Д..

Извършеният акт на домашно насилие се потвърждава от представената от молителката декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, която съгласно чл.13, ал.3 от същия закон представлява достатъчно доказателство за основателността на депозираната молба за защита срещу насилие, доколкото верността на съдържанието й не беше опровергано от събраните по делото доказателства.

Съдът намира, че осъществените от нарушителя действия, изразяващи се в отправяне на обиди и закани със саморазправа по време на процесния инцидент спрямо 3 молителката следва да се квалифицира като домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН (според легалната дефиниция на цитираната норма, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. ). От фактическите твърдения в молбата до съда, подкрепени с посочените писмени доказателства относно агресивните прояви, на ответника към съжитестващата с него молителка – негова майка, се установява по несъмнен начин, че е налице пряка опасност за здравето й – както психическо, така в известна степен и физическо. С оглед изложеното, съдът приема молбата за защита за основателна, поради което следва да бъдат наложени мерки за по ЗЗДН, които да са адекватни на нуждата от защита. По повод заявеното в с.з. и при така събраните доказателства настоящата инстанция намира за най-адекватен в случая следния комплекс от мерки за защита: задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие, отстраняване от съвместно обитаваното жилище, забрана за приближаването му до молителката и местата й за социални контакти и отдих и забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма, за срок от 6 (шест) месеца.

Съображенията в подкрепа на направения извод са следните: съгласно ч л.5, ал.1 от ЗЗДН мерките за защита от домашното насилие са:

1. задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;

2. отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда;

3. забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и за срок, определени от съда;

4. забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация при условия и за срок, определени от съда;

5. временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и за срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;

6. задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева;

7. насочване на пострадалите лица към специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа или програми за възстановяване;

4

8. насочване на пострадалите деца към специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа на деца, жертви или свидетели на насилие.

За мерки по т.5 - т.8 липсва искане от страна на молителката, а и предвид спецификата им съдът намира същите за неприложими в настоящия случай. Безспорно при естеството на посегателството и интензитета му, в задължения на извършителя следва да се вмени въздържание от извършване актове на домашно насилие, което не е обвързано от конкретен срок. Отделно от това - с предприемане на ограниченията по т.2, т.3 и т.4, а именно отстраняване от съвместно обитаваното жилище и със забрана на извършителя да приближава морителката,жилището и местата за социалните контакти на пострадалото лице, ще се постигне законовия ефект на мярката, неизпълнението на която е скрепено по чл.21, ал.2 от ЗЗДН със задължение за полицейският орган, констатирал нарушението, да задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата. В конкретния случай съдът счита за адекватно определяне на 6-месечен срок за защита по отношение на мерките по т.2, 3 и 4, т.е. към минимума по закон ( съгласно и зм. - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г. мерките по ал.1, т. 2 - 5 се налагат за срок от 3 до 18 месеца), при приспадане на срока на действие на мерките при издадените заповеди за незабавна защита, като изхожда от липсата на установен по делото значителен интензитет на посегателствата спрямо молителката, както и на данни за предходни прояви на физическа агресия от страна на ответника и изобщо на конфликти между майката Т. Д. и сина П. Н., допреди съжителството му със св.МарияТ..