Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1504 от 04.04.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 10613/2022
Вид
Решение № 1504
Подписан
04.04.2023
В сила
04.04.2023
Състав
Людмила Людмилова Митрева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1504 гр. Пловдив, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Иванка Анг. Боева като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20225330110613 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.

Образувано е по искова молба от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК 200644029 против А. К. П., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 400 лева - главница, дължима по договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние № **** от **** г., сключен с „Фератум България“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от **** г. на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, както и сумата в размер на 78.20 лева –обезщетение за забава за периода от ***** г. до ***** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – ***** г. до окончателното й погасяване, както и разноските в заповедното производство, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №***** г. на ПРС, в условията на евентуалност е предявен осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на 400 лева – чистата стойност на кредита, в случай, че договора за кредит бъде приет за недействителен.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Видно от приложеното ч. гр. д. № ******г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е 1 връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.

1, т. 1 от ГПК – на ответницата е връчен препис от исковата молба и приложенията към нея на , не е представила в срок отговор на исковата молба и не се явява и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие, като призовката е връчена редовно.

Налице е и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове са вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете, каквото искане е направено своевременно от страна на ищеца.

Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

По отговорността за разноските:

С оглед уважаване претенцията на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски на ищцовото дружество както следва - 25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение или общо 75 лева, които ще се присъдят изцяло.

В исковото производство ищецът доказа разноски в размер на 75 лева – платена държавна такса.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия. Общо разноски за исковото производство за ищеца в размер на 175 лева, които ще се присъдят изцяло.

Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр.

*********, ул.**** ДЪЛЖИ НА „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15 сумата в размер на 400 лева - главница, дължима по договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние № **** от **** г., сключен с „Фератум България“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от**** г. на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, както и сумата в размер на 78.20 лева –обезщетение за забава за периода от ***г. до ****г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – **** г. до окончателното й погасяване, както и разноските в заповедното производство, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч. гр. д. № ***** г. на Районен съд - Пловдив.

2

ОСЪЖДА А. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул.**** ДА ЗАПЛАТИ НА „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15 , сумата в общ размер на 175 лева, представляваща разноски в исковото производство и 75 лева – разноски по ч.гр.д. №****г. по описа на ПРС.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.239, ал.4 ГПК. Страните могат да търсят защита срещу решението по реда на чл.240 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3