Решение № 753 от 07.08.2023, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 753 гр. Кюстендил, 07.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря Цветанка В. А.а като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20221520102116 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на С. П., ЕГН **********, от гр. К., обл. К.,ул. „***“ No*** , срещу М. Б.“ ***, ЕИК ***.

Ищецът твърди, че на 22.09.2021 година е започнал работа в „М.Б.“ *** на длъжност шофьор на товарен автомобил над 12 тона. Работил е до началото на месец декември 2021 г. За целия период има 77 дни работни дни.

През този период е карал товарен автомобил собственост на ответното дружество - Камион с ДКН ***. Сочи, че за периода септември 2021г. декември 2021г. работодателят не му е изплати дължимото ми се, като командировъчни суми. Дължимите суми са по 50 евро на ден, като общо дължимата сума е 3453 евро. Излага, че е карал в Германия, което е видно от дигиталната карта. Моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 3453 евро за периода 22.09. 2021 г. до 07.12.2021 г.

В съдебно заседание ищецът е направил отказ от иска за периода 10.11.2021 г. – 07.12.2021 г., като е предявил иска за периода 22.09.2021 г. – 09.11.2021 г.

В срок е постъпил отговор на искова молба, в която ответникът оспорва иска. Твърди, че суми за командировъчни не са начислявани по ведомости за 1 заплати на ищеца. Сочи, че не са налице данни ищецът да е бил командирован за всеки един от дни от 22.09.2021 г. до 07.12.2021 г.

При преценка на събраните по делото доказателства и твърденията на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна стрА. следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 215 от КТ вр. чл. 31 НСКСЧ.

За да бъде уважен иска за заплащане на командировъчни пари по чл. 215 от КТ вр. чл. 31 НСКСЧ, в тежест на ищеца е да докаже кумулативното следните предпоставки: наличие на трудово правоотношение между страните, командироване - изпращане на работника или служителя да осъществява трудовите си функции извън мястото си на работа и неизпълнение от стрА. на работодателя на задължението за престиране на полагащите се на служителя командировъчни пари, при условия и в размери, определени с акт на Министерския съвет. В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираното възнаграждение при командироване или възраженията си за неоснователност на вземането на служителя.

От приетата и неоспорена от страните съдебно-автотехническа експертиза се установява, че в периода 22.09.2021 г. – 07.12.2021 г., за следните дни автомобилът не е бил в движение, но е бил с поставена дигитална карта: от 22.09.2021 г. до 28.09.2021 г. ( 7 дни), на 02-03.10.2021 г.

(2 дена), на 09.10, 10.10, 23.10, 24.10 (4 дни) на 07.11.2021 г. (1 ден).

Автомобилът е бил в движение 37 дни, на 29.09; 30.09; 01.10; 04.10; 05.10;

06.10; 07.10; 08.10; 11.10; 12.10; 13.10; 14.10; 15.10; 18.10; 19.10; 20.10; 21.10;

22.10; 25.10; 26.10; 27.10; 28.10; 29.10; 30.10; 01.11; 02.11; 03.11; 04.11; 05.11;

06.11; 08.11; 09.11; 10.11; 07.12. Вещото лице Н. В. сочи, че автомобилът се е движил в страните Дания и Германия. Отговорил е, че от разчитането на дигиталните карти от тахографа е видно, че през периода 22.09.2021 г. – 07.12.2021 г. тежкотоварния автомобил камион ***, собственост на „М. Б.“ *** е управляван само от С. П., в страните Дания и Германия. Вещото лице е А.лизирало данни от представената от ищеца дигитална карта на водача на превозното средство с номер ***, с водач С. П..

Вещото лице А. Т. изготвило съдебно-счетоводната експертиза, която е приета по делото и неоспорена от страните, излага, че прилагайки чл. 31, ал. 1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина и приложение № 3 към нея, размерът на командировъчни пари за ищеца за 2 периода 22.09.2021 г. – 09.11.2021 г. за 49 дни е в размер на 1 323 евро, при единична езда на ден в размер на 27 евро.

По делото не е представен подписания между страните трудов договор.

Налице е признание на ответника, че в процесния период между страните е било налице трудово правоотношение - това обстоятелство не се нуждае от доказване. Между страните е спорен периода в който ищецът е бил командирован.

Предвид изразеното от процесуалния представител на ответника, че оспорва претенцията единствено по отношение на периода 22.09.2021 г. – 28.09.2021 г., като не оспорва претенцията по основателност и размер за периода 29.09.2021 г. – 09.11.2021 г., то между страните се явява спорен въпросът дали ищецът е полагал труд и е бил командирован в периода 22.09.2021 г. – 28.09.2021 г. и дали за същия му се дължат командировъчни.

Необходимо е съдът да посочи, че няма съмнение в съдебната практика, че нарушаването на законоустановените изисквания за реда на командироване, не може да има за последица отказ да се платят командировъчни пари. Независимо дали има нарочна заповед, съответно ако има, но тя не съдържа минимума изискуеми реквизити, работодателят дължи обезщетение по чл. 215 КТ, щом е установено полагане на труд при условията на командироване, като установяването на релевантните фактите е допустимо с всички доказателствени средства, включително гласни – така Определение № 645 от 14.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6810/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията А. Б..

В случая, въпреки, че по делото не е представена командировъчна заповед от работодателя към служителя, то се установява, че последният е бил командирован да изпълнява трудовите си задължения в Германия и Дания. Както беше посочено по-горе в последното съдебно заседания процесуалния представител на ответника не оспорва, че в периода 29.09.2021 г. – 09.11.2021 г. служителят е бил командирован и е осъществявал труд. От дигиталната карта на водача се установява, че автомобила с водач С. П. е бил управляван в Германия и Дания.

Предвид гореизложеното съдът намира за доказано по делото, че ищецът С. П. и „М. Б.“ *** са били в трудово правоотношение, в периода 22.09.2021 г. – 07.12.2021 г. по силата на която първият е полагал труд, като 3 шофьор на товарен автомобил, като в периода 29.09.2021 г. – 09.11.2021 г. е бил командирован за изпълняване на трудовите си задължения в Германия и Дания.

Съдът намира, че ищецът не успя да докаже, че е бил командирован извън България и е упражнявал труд в периода 22.09.2021 г. – 28.09.2021 г. С помощта на съдебната авто-техническа експертиза се установи, че през посочения период автомобилът, управляван от ищеца не е бил в движение.

Поради това на ищеца не се дължи и заплащане за обезщетение за командироване за тези дни.

Съгласно разпоредбата на чл. 215 КТ при командироване работникът или служителят има право на дневни и квартирни пари при условия и размери, определени от Министерския съвет. Приложимият нормативен акт относно начина на изчисляване на дължимите командировъчни пари на ищеца при задгранични автомобилни превози, е посочената Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина от 2004 г.

Приложимата норма по отношение на персонала на сухоземни транспортни средства е чл. 31 от НСКСЧ, като размера на командировъчните пари се изчислява по правилата на приложение № 3, към което препраща същата норма – арг. Решение № 147/21.07.2010 г. по гр. дело № 3034/2008 г. на ІІІ ГО на ВКС.

Ищецът като шофьор на камион е персонал на сухоземно транспортно средство размерът на дължимите командировъчни суми следва да се изчисли по правилата на приложение № 3, както това е сторено в приетата експертиза.

Предвид установения по делото период на командироване 29.09.2021 г. – 09.11.2021 г., то за него се дължи обезщетение за командироване, за 43 дни, по 27 евро на ден, в общ размер на 1161 евро, до които размери искът по чл.

215 от КТ е основателен, а за разликата трябва да се отхвърли.

При липса на други доказателства, съдът определя размера на обезщетението на базата на нормативно определения минимум. Ако работникът или служителят твърди други, по-благоприятни условия, негова е тежестта да ги установи, което, при нередовно водено счетоводство от работодателя, е допустимо с всички доказателствени средства. Ищецът не доказа предпоставки за изчисляване на командировъчни по 50 евро на ден.

По отношение на разноските:

4

При този изход на спора право на разноски имат и двете страни .

Съобразно уважената част на ищеца следва да се присъдят 168 лв. от търсените 500 лв. ( 400 лв. за вещи лица и 100 лв. адвокатско възнаграждение). Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 990 лв. Възражението на ищеца, че размерът му е прекомерен е неоснователно, предвид обстоятелството, че са в минималния размер по Наредбата за адвокатския възнаграждения. Съобразно отхвърлената част от исковете претенцията е основателна за сумата от 657 лв. Направено е искане и за компенсиране на разноските, поради което ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 157 лв.

С горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА М.Б. ****, ЕИК***, седалище и адрес на управление гр. К., ул. ***, общ. К. обл. К., представлявано от управителя си Д.Й., ДА ЗАПЛАТИ на С. П., ЕГН **********, от гр. К., обл. К.,ул. ***, сума в размер на 1161 евро (хиляда сто шестдесет и едно евро), представляваща обезщетение за командироване, в Германия и Дания, за 43 дни, в периода 29.09.2021 г. – 09.11.2021 г., по 27 евро на ден, като отхвърля иска за разликата над 1161 евро до пълния размер на претенцията 3453 евро.

ОСЪЖДА С. П., ЕГН **********, от гр. Кюстендил, обл. К., ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на М. Б. ***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. К., ул. ***, общ. К., обл. К., представлявано от управителя си Д. Й., разноски по делото (по компенсация), в размер на 157 лв. (сто петдесет и седем лева).

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението за това пред Окръжен съд Кюстендил.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 5