Решение № 392 от 26.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 392 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Кирил Г. Д.

Анна-Мария М. Събева при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова в присъствието на прокурора С. Н. Р. като разгледа докладваното от Кирил Г. Д. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100604006 по описа за 2025 година

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 11.03.2025 г., постановена по НOХД № 17624/2017 г. по описа на СРС, НО, 8-ми състав, подсъдимата П. Л. С. е призната за невиновна в това, че на 12.01.2015 г. в гр. София, в кантората на нотариус В. Ч., находяща се на бул. „********, чрез използване на неистински документ – саморъчно завещание, на което е придаден вид, че подписът за завещател е положен от В.М.В., въвела в заблуждение Е. С. М. и К. Г. В., че е собственик на недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. „********, ап. 46 и получила без правно основание чуждо движимо имущество – парична сума на стойност 84 100 лева, собственост на Е. С. М. и К. Г. В., с намерение противозаконно да го присвои – поради което на основание чл. 304 НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 212, ал. 1 НК. На основание чл. 190, ал. 1 НПК направените по делото разноски са останали за сметка на държавата.

1

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил въззивен протест от СРП, с който се иска отмяната й като незаконосъобразна и необоснована.

Релевирани са доводи, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че преди подписване на предварителния договор и заплащане на първата вноска от продажната цена, подсъдимата се е легитимирала пред двамата пострадали като собственик на жилището, показвайки инкриминираното завещание. Твърди се, че първостепенният съд е игнорирал показанията на двамата пострадали, като безкритично е кредитирал обясненията на подсъдимата, вкл. относно това, че последната е полагала грижи за В.В., което се оборвалo от показанията на пострадалите, които заявяват, че домоуправителят на блока им заявил, че подсъдимата е започнала да се явява в блока едва след смъртта на В.В.. Изложени са съображения, че изобщо не е било обсъдено противоречието в показанията на разпитаните свидетели и обясненията на подсъдимата относно това кой, кога и как е намерил процесното саморъчно завещание, като първостепенният съд е стигнал до неправилен извод, че деянието не е извършено умишлено.

Акцентирано е върху обстоятелството, че районният съд е тълкувал събраните по делото доказателства превратно и произволно, като липсва каквато и да е било обективност, а съдебното производство се е забавило над 8 години поради нежелание на съда да разпита част от свидетелите по делегация, респ. с вземане на решение за назначаване на няколко графически експертизи без да са били налице основания за това. С оглед на изложеното, от въззивния съд се иска да отмени атакуваната присъда, като постанови нова такава, с която да осъди подсъдимата по повдигнатото й обвинение, алтернативно да я осъди за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК, като й наложи наказание в размер, близък до минимално предвидения в НК за съответното престъпление.

По делото е постъпило и допълнение към протеста, в който СРП излага съображения, че първостепенният съд превратно е тълкувал събраните по делото доказателства, като единствено от показанията на св. П. се установявало, че знаела, че процесният апартамент ще остане за подсъдимата.

Релевирани са доводи, че районният съд превратно и в противоречие с констатациите в графическите експертизи е приел, че е възможно почеркът и подписът на В.В. да са претърпели промени вследствие на претърпения исхемичен мозъчен инсулт. В този смисъл е посочено, че при разпита на 2 вещите лица в хода на съдебното следствие последните са били категорични, че почеркът и подписът в процесното завещание не са изписани и положени от В.В., като е налице имитация. Твърди се, че е налице поредно изкривяване на фактите от страна на районния съд с оглед приемането на извод, че не са събрани доказателства, че пострадалите са виждали процесното завещание преди или по време на сключване на сделката на 12.01.2015 г., като в тази връзка неправилно са игнорирани показанията на последните. С оглед на изложеното, от въззивния съд се иска да отмени атакуваната присъда, като постанови нова такава, с която да признае подсъдимата за виновна по повдигнатото й обвинение. Алтернативно се иска да бъде осъдена за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК, като й бъде определено наказание „лишаване от свобода“ към минимално предвидения размер.

Срещу така подадения протест е постъпил отговор от страна на защитника на подсъдимата, в който са изложени съображения за правилността на атакуваната първоинстанционна присъда. Изложено е, че районният съд правилно е анализирал събраната доказателствена съвкупност, която не се отличава със съществени противоречия, като е стигнал до извод, че не са събрани доказателства за авторството на престъплението и връзката на подсъдимата с инкриминираното деяние. Твърди се, че показанията на св. К.

В. са изолирани в частта им, в която последната заявява, че подсъдимата е заявила пред нея и другия пострадал, че завещанието е било написано пред нея от В.В.. Оспорва се и осъществяването на състав престъпление по чл. 212, ал. 1 НК, доколкото подсъдимата реално не е получила чуждо движимо имущество, а липсва правно основание за получаването на тези суми в конкретния случай. С оглед на това, се твърди, че вмененото на подсъдимата деяние е несъставомерно, поради което правилно е била оправдана от първоинстанционния съд.

С определение рег. № 288/21.01.2026 г., постановено в разпоредително заседание от същата дата, въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимата и вещи лица, като е допуснал допълнителен разпит на частните обвинители В. и М., и на св. В. Ч., като са изискани допълнителни справки от „ОББ“ АД, нотариус В. Ч. и справка за задгранични пътувания на 3 подсъдимата през 2014 г.

В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на СГП поддържа подадения протест по изложените в него съображения. Твърди се, че в хода на съдебното следствие пред първата и въззивната инстанция са събрани достатъчно категорични и безспорни доказателства и доказателствени средства, от анализа на които е видно, че подсъдимата е извършила деянието, за което е предадена на съд. В този смисъл е изложено, че свидетелските показания, в частност на частните обвинители, са абсолютно последователни, логически и непротиворечащи си едни на други, които излагат абсолютно добросъвестно известните им факти във връзка с предмета на обвинението, а именно, че подсъдимата е използвала неистинско завещание, вследствие на което същата е придобила чуждо недвижимо имущество, собственост на частните обвинители, без да има правно основание за това, тъй като съгласно заключението на приетата в хода на съдебното производство съдебнографическа експертиза процесното завещание е неистинско такова, тъй като подписът не е положен от лицето, от което се твърди, че е изпълнено самото завещание. Според представителя на държавното обвинение, от субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, поради което от въззивния съд се иска да постанови осъдителна присъда спрямо подсъдимата, като й наложи наказание съобразно посоченото в протеста на СРП.

Частният обвинител К. В. поддържа заявеното от представителя на СГП съгласно обстоятелствата, изложени в него, като моли да бъде уважен подаденият протест и да бъде постановена осъдителна присъда.

Частният обвинител Е. М. поддържа заявеното от представителя на СГП.

Защитникът на подсъдимата моли въззивният протест и допълнението към него да бъдат оставени без уважение. Твърди се, че първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразен и обоснован извод, че подсъдимата П. Л. С. с действията си в инкриминирания период не е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 212, ал. 1 НК, поради което правилно първоинстанционният съд я е признал за невиновна и я е оправдал по предявеното и поддържано обвинение от СГП. Релевирани са доводи, че от обективна страна, от събраните в хода на производство писмени доказателства - нотариалния акт за покупко-продажба на недвижимия имот и писмото от 19.03.2016 г., изходящо от нотариус В. Ч., се установява, че саморъчното 4 завещание не е елемент при сделката, като същото не е било представено по нотариалното дело и не е послужило, за да се легитимира подсъдимата като собственик на процесния имот. Отделно от това, се твърди, че показанията на свидетелите М. и В., от една страна, са противоречиви и непоследователни, но от друга страна, разпитани в съдебното заседание пред СГС, свидетелите са заявили, че не си спомнят саморъчното завещание да е било представено при разпоредителната сделка на 12.01.2015 г. В този смисъл е посочено, че свидетелката В. е заявила, че всички документи са били представени от банка „ОББ“, от една страна, и това, което си спомня единствено е, че подсъдимата е представила стар договор с общината и нотариален акт, с който се е легитимирала като собственик. Подсъдимата не е представила завещанието си пред „ОББ“. Твърди се, че това е ирелевантно за съставомерността на деянието, доколкото обвинението е за извършено престъпление на 12.01.2015 г. в гр. София в кантората на нотариус В. Ч. чрез използване на неистински документ саморъчно завещание. Изложено е, че кандидатстването пред банка за отпускане на кредит на К. В. и Е. М. и одобрението им не е елемент от фактическия състав на престъплението. Подсъдимата се е легитимирала като собственик чрез констативния нотариален акт, описан в нотариалния акт за покупко-продажба на частните обвинители, защото се е възприемала като такъв на основание близката си родствена и емоционална връзка с леля си П. и чичо си В.. Защитникът излага съображения, че не е налице от субективна страна присвоително намерение от подсъдимата, като доказателствата по делото не са еднопосочни и са налице противоречия, поради което подсъдимата не може да бъде съдена на основание косвени доказателства и предположения. Акцентирано е, че повдигнатото обвинение е за използване на неистински документ – саморъчно завещание, на 12.01.2015 г. като е използван от подсъдимата, за да получи без правно основание чуждо движимо или недвижимо имущество с намерението да го присвои. Твърди се, че от обективна страна получаването без правно основание на чуждо движимо или недвижимо имущество става чрез използване на неистински документ – саморъчно завещание, но обвинението не е, че подсъдимата е извършила престъпление на неопределена дата в неопределен момент или, че частните обвинители са се запознали със завещанието и към кой момент се е случило това. Твърди се, че тези обстоятелства са ирелевантни и е от значение единствено сделката от 12.01.2015 г., като в случай, че получаването без 5 правно основание на чуждо движимо или недвижимо имущество става не въз основа на неистински документ саморъчното завещание, то ще е налице друго престъпление, а не такова по чл. 212 НК. Поради изложеното, се твърди, че подсъдимата П. Л. С. не е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 212, ал. 1 НК. В условията на евентуалност, от въззивния съд се иска да върне делото на досъдебното производство заради извършени множество процесуални нарушения, довели до непълнота на доказателствата по делото и неизяснена фактическа обстановка.

Подсъдимата поддържа казаното от защитника й, като добавя, че грешката й била, че в началото е наела адвокат да я представлява пред съда, но не е отишла на първите две дела и тогава се оказало, че адвокатът, който я представлявал първоначално е бил със спрени права. Твърди се, че е останала без защитник и съответно без представяне на сравнителен материал, за да се сравни почеркът на чичо й със завещанието, защото е изследван сравнителен материал, който е бил на повече от 10-15 години, като не е отчетен претърпеният след това мозъчен инсулт. Твърди се, че по време на съдебното следствие пред първоинстанционния съд е разпитан свидетел, от чиито показания се установява, че по време на разчистването на апартамента е намерено завещанието пред него. Подсъдимата заявява, че не е виновна за извършването на вмененото й деяние.