Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 99 от 23.03.2021, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 1354/2020
Вид
Решение № 99
Подписан
23.03.2021
Състав
Надя Узунова, Румяна Бакалова, Миглена Йовкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Благоевград , 22.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Надя Узунова

Румяна Бакалова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Въззивно гражданско дело № 20201200501354 по описа за 2020 година

Производството е образувано на основание чл.258 ГПК.

Против решение № 907529 от 28.09.2020,постановено по гр.д.

№1223/2020 по описа на РС Благоевград е постъпила въззивна жалба от Община Благоевград,в която са наведени оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на решението на първоинстанционния съд.Възразява се срещу направения извод от фактическа и правна страна,че работодателят е злоупотребил с дадените му правомощия и чрез законово допустими средства е постигнал единствената си цел-прекратяване на трудовия договор с ищцата Л.П..Развити са подробни съображения за обстоятелствата свързани с прекратяване на трудовото правоотношение.Моли да се отмени решението и се постанови друго,с което се отхвърлят претенциите.В съдебно заседание въззивникът се представлява от юрисконсулт и е заявил,че желае да му се присъдят разноски по делото.

Въззиваемата страна Л. А. П. е подала писмен отговор,с който се оспорват оплакванията във въззивната жалба и се излагат съображения за правилност на съдебния акт.

1

ОС Благоевград намира подадената жалба за допустима,като постъпила в срок,от страна по делото имаща право и интерес да обжалва съдебния акт,подлежащ на въззивен контрол.

Съобразно правомощията си по чл.269 ГПК съдът провери обжалваното решение като го намира за валидно и допустимо,а по правилността му съобрази следното :

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Л. А. П. с искова молба, с която срещу Община Благоевград са предявени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1.т.2 и т.3 КТ за отмяна на уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 379-ЧР-Д/18.05.2020г. на Кмета на Община Благоевград на основание чл.328 ал.1 т.6 пр.2 КТ, за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност "старши експерт“ в дирекция „Устройство на територията „ в Община Благоевград и за осъждане на ответника да заплати сумата от 6 480 лв., представляваща обезщетение за оставяне без работа в резултат на незаконното уволнение .В исковата молба се твърди, че уволнението е незаконно поради неяснота и липса на мотивировка в процесната заповед.Счита,че работодателят е смесил две отделни хипотези за обстоятелствата,при които може да бъде прекратено трудовото правоотношение-това по чл.328 ал.1 т.6 КТ и това по чл.328 ал.1 т.11 КТ.Изтъкнато е и друго основание за незаконосъобразност на издадената заповед.Поддържа,че работодателят е злоупотребил с дадените му права да прекрати трудовото правоотношение.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 26.02.2020г. е утвърден от Кмета на Община Благоевград Устройствен правилник на Общинска администрация Благоевград Безспорно е по делото, а и това е видно от представения по делото документ, че на 23.03.2020г. с допълнително споразумение № 151 ЧРД/23.03.2020г. между страните е постигнато споразумение за изменение на трудовия договор за неопределено време,като П. е преназначена от длъжността „технически сътрудник /секретарка/“ в сектор „Хуманитарни 2 дейности“ на длъжността „старши експерт“ в Дирекция „Устройство на територията“.Видно е от трудовото досие на служителката,че тя е започнала работа в Община Благоевград през 2005 г.,като е била преназначавана на различни длъжности,в различни направления на работата на Община Благоевград основно като технически сътрудник /секретарка/. Не е спорно и това,че към момента на преназначаването й на 23.03.2020г. й е била връчена длъжностна характеристика за длъжността „старши експерт“ в Дирекцията „Устройство на територията“,в която вменените й задължения в сравнение с длъжностната характеристика на работата,която е изпълнявала преди това като технически сътрудник значително се различават.В длъжностната характеристика за новата длъжност „старши експерт“ се е изисквало образованието на служителя да бъде „висше“ и минимален професионален опит 1 година.На 18.05.2020г. ,Кмета на Община Благоевград е утвърдил нова длъжностна характеристика за длъжността „старши експерт“ в Дирекция „Устройство на територията“,в която за идентични с длъжностната характеристика от 23.03.2020 са заложени други изисквания относно заеманата длъжност –такива за професионална квалификация-„архитект“.

Не е спорно,че ищцата има висше образование степен „магистър“,но с професионална квалификация „физика“.

По делото са представени длъжностни характеристика на служители,работещи в процесната дирекция между които и М.Г.,заемаща по поименното щатно разписание длъжност „младши експерт Архитектурно строителен контрол“.Също така е приетата от въззивния съд длъжностна характеристика на главния експерт „архитектура и проектиране“в дирекцията.Видно е от тези длъжностни характеристики,че за заемането на работата за младши експерт не е поставено изискване за професионална квалификация при почти идентични задължения.Не е поставено изискване за професионална квалификация и за другата длъжност-да е единствено „архитект“.За главен експерт изискването за професионална квалификация е „архитект или урбанист“.

По делото е представено длъжностно разписание и поименно длъжностно щатно разписание,утвърдено на 04.05.2020г.,където за 3 длъжността „старши експерт“ е предвидено експертно ниво 6 ,а за мл.експерт архитектурно строит. контрол -7 т.е. по-ниско.В поименното щатно разписание от същата дата и за двете длъжности е посочено експертно ниво 7.

Представени са от ищцата доказателства за периода през който е останала без работа. Други доказателства релевантни за спора не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По отношение на иска по чл.344 ал.1 т1. КТ.

Твърденията на ищцата за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, са свързани с грешно,неясно и немотивирано квалифициране на основанието за уволнение.

Съдът намира същото за неоснователно,тъй като работодателя е дал ясна формулировка на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение,както в текстовата част на заповедта,така и по отношение на правната й квалификация-чл.328 ал.1 т.6.-липса на образование или професионална квалификация.В случая липса на професионална квалификация.Това основание съвпада напълно с указанията,дадени в ТР №4/2017 от 01.02.2021г. по т.д.№ №4 /2017 на ОСГК ВКС.

В разглеждания случай процесното трудово правоотношение е било прекратено на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ, според която разпоредба работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие в сроковете по чл.326 ал.2 КТ, когато работникът или 4 служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Посочените в мотивите на заповедта фактически основания за уволнение се свеждат до това, че ищцата не отговаря на изискванията за заеманата от нея длъжност „старши експерт“ в Дирекцията по „Устройство на територията“, а именно: да има професионална квалификация „архитект“,което изискване е наложено,след като с ищцата вече е създадено трудово правоотношение на тази длъжност.

При преценката законосъобразността на уволнението, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ - така както е обосновано в конкретната хипотеза - с изменение на изискванията към длъжността, следва да се установят какви са били изискванията, които се отнасят до образованието и/или професионалната квалификация за заемане на длъжността, изпълнявана от работника или служителя, в какво се състои промяната им, извършена ли е от компетентен орган и предшества ли по време уволнението, както и отговаря ли уволнения работник или служител на новоустановените изисквания.

Изискванията за заемане на определената длъжност се предвиждат в нормативен акт или следват от него, като трябва да бъдат отразени и в длъжностната характеристика. Няма закона пречка тези изисквания да бъдат определяни и от работодателя с длъжностната характеристика. С оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието, работодателят може да въведе и по-високи от нормативно установените изисквания за образование и квалификация за заемане на определена длъжност, след възникване на трудовото правоотношение, чрез промени в длъжностната характеристика.

Необходимостта от промени може да бъде продиктувана от изменение в трудовите функции или от констатация, че образованието и/или професионалната квалификация не са съобразени в достатъчна степен с характера и спецификата на съответната длъжност. Тази преценка на работодателя е по целесъобразност - тя не подлежи на съдебен контрол, стига по този начин да не се нарушава императивна правна норма, да не се злоупотребява с право или да не се установява дискриминационен подход.

5

В исковата молба се поддържа,че работодателят е злоупотребил с дадените му права да е органа както по създаване,така и по прекратяване на трудовото правоотношение. Злоупотребата с правото на уволнение от страна на работодателя се изразява в упражняването му в противоречие с неговото предназначение /да прекрати трудовоправната връзка поради настъпване на предвидените в закона основания/, с цел да се увреди работника като страна по трудовото правоотношение, т. е. единствената му цел е ползвайки се от законово допустимо средство да постигне една единствена цел – да прекрати договора с конкретен служител. Отличителен белег е неговата субективна страна – намерението на работодателя да увреди работника, като целта на работодателя не би могла да бъде постигната по друг начин, респективно резултатът би се забавил, оскъпил или предполагал сбъдване и на друго условие, което работодателят не желае или не може да изпълни.

Както е прието в съдебната практика /решение № 192 от 14.06.2013 г. по гр. д. № 680/2012 г. на ВКС, ІV ГО и решение № 71/24.07.2013 г. по гр. д.

№ 284/2013 г. на ВКС, ІV ГО/, добросъвестността на работодателя при упражняване на потестативното му право на уволнение се предполага на основание чл.8 ал.2 КТ, уреждащ презумпция за добросъвестност и в тази връзка в тежест на страната, която цели оборването й е да докаже фактите, на които основава твърдението си за злоупотреба с право. За да обоснове нарушение по чл. 8, ал. 1 от КТ съдът преценява фактите и обстоятелствата, които обосновават твърдението за злоупотреба с право.

РС Благоевград е приел,че е установено по делото злоупотреба с право от страна на Кмета на Община Благоевград,тъй като по отношение на другата служителка заемаща длъжност“мл.експерт архитектурно-строителен контрол“ не е въведено такова изискване при почти идентични задължения.Приел е,че изискванията към извършване на определено задължение трябва да важат за всички,в чиято трудова функция е включено това,а в случая не е констатирано такова.

Въззивният съд намира извода за обоснован.Сравнявайки задълженията и отговорностите на длъжностите „старши експерт“ и тези на „мл.експерт архитектурно строителен контрол“ по двете длъжностни характеристики , те се припокриват. В поименното щатно разписание от 6 същата дата и за двете длъжности е посочено експертно ниво 7.В този смисъл неоснователен е доводът във въззивната жалба,че длъжността,която е заемала ищцата е позиционирана по-високо в йерархията и за нейните задължения се изисква по-висока квалификация.С установяване на обстоятелството,че за еднакви задължения по длъжностна характеристика и за двете длъжности,за тази заемана от ищцата са поставени изисквания за квалификация“архитект“,а за другата не е въведено изискване за квалификация,дори и за минимален професионален опит сочи,че работодателят е злоупотребил с правото си да прекрати трудовия договор на конкретната служителка.В делото не се съдържат данни,които да обосновават този неравноправен подход към изискванията за заемане на длъжността.Макар длъжностите да са с различно наименование,то за тяхната същност следва да се съди по задълженията и възложените задачи.А както е посочено по-горе,те са идентични дори и в редактиране на задълженията лексикално.Съпоставени фактите сочат на поддържаната от ищцата теза за злоупотреба с права на органа ,насочени единствено към целта за прекратяване на трудовото правоотношение именно с нея.Няма доказателства,които по реда на обратното доказване да обосновават логичен извод свързан с преценката на фактите,че не това е било целта на работодателя,защото за длъжността „старши експерт“ се възлагат по отговорни или по-сложни задачи.