Решение № 631 от 15.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 631 гр. Пловдив, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Дублекова при участието на секретаря Мария Пеева като разгледа докладваното от Велина Дублекова Гражданско дело № 20255300100802 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ.

Ищецът

В.

Н.

К.,

ЕГН

**********, с адрес гр.

*******************************, моли съда да осъди Прокуратурата на Република България, седалище гр. София, бул. „Витоша“ №2, да й заплати обезщетение обезщетение в размер на 75 000 лв. за неимуществени вреди и в размер на 4657,25 лв. за имуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на повдигнато срещу нея обвинение в престъпление, ведно със законната лихва, считано от 29.03.2022г. Претендира разноски.

Ищцата твърди, че срещу нея е повдигнато обвинение за престъпление по чл.159б, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.159а, ал.2, т.6 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК. Образувано е досъдебно производство сл. дело № 305/ 2018г. по описа на ОСО при Окръжна прокуратура – Пловдив, впоследствие НОХД № 2083/ 2019г. по описа на Районен съд- Пловдив. На 24.04.2018г. ищцата е арестувана, с мярка за неотклонение „задържане под стража“ за 72 часа. Мярката за неотклонение е изменена и е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 3000 лв. Постановена е присъда, като ищцата е осъдена на две години лишаване от свобода, с пет години изпитателен срок. Присъдата е изменена с решение, постановено по 1

ВНОХД № 2045/ 2020г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, като присъдата е намалена на една година, с три години изпитателен срок. По искане на ищцата наказателното производство е възобновено, и с решение от 29.03.2022г., по наказателно дело за възобновяване № 76/ 2022г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, постановената присъда е отменена, ищцата е призната за невиновна и е оправдана по повдигнатото обвинение. Общо наказателното производство е продължило пет години (от 24.04.2018г. до 29.03.2023г.), което според ищцата нахвърля разумния срок, в който следва да приключи.

Ищцата твърди, че воденото срещу нея наказателно производство се е отразило крайно неблагоприятно върху нейния личен и обществен живот, в резултат на същото претърпяла неимуществени вреди, които се изразяват в следното: изпитвала силен страх и тревожност от постановяване на осъдителна присъда (така е постановена два пъти); процесът бил широко медийно отразяван, имало множество статии, уронващи авторитета и доброто име на ищцата, както и разпространяващи лична информация за ищцата и нейното семейство; било засегнато доброто й име и авторитет в обществото, както и професионалната й реализация; емоционално и психическото натоварване се отразило пряко и на здравословното състояние на ищцата – ищцата започнала да страда от постоянно безсъние, тревожност и липса на апетит; по време на съдебната фаза изпитвала тотално чувство на загуба, сутрин се събуждала без желание да живее; задълбочили се проблемите на ищцата в брака й, който в крайна сметка приключил с развод; поради отрицателната обществена реакция ограничила социалните си контакти, в резултат на което се чувствала самотна и отхвърлена от обществото, ограничила общуването с членовете на семейството си. При ареста и престоя в килията получила първата паник атака, като впоследствие след отключването на тези паник атаки, такива започнали да се появяват при ситуации, съпътствани с голяма доза напрежение, несигурност, стрес и неяснота, които ищцата получава и понастоящем, което налага консултации с психолози и съпътстващо лечение.

Ищцата твърди, че в резултат на воденото срещу нея наказателно производство претърпяла имуществени вреди в общ размер на 4657,25 лв., съставляващи: заплатен адвокатски хонорар в размер на 2000 лв. за оказана защита по наказателното производство; такса вписване в **************** 2

***** в размер на 2347,25 лв.; такса за прехвърляне в **************** ******** размер на 310 лв. Твърди, че след постановяване на решението на Окръжен съд – Пловдив е била помолена от **************** – Пловдив да подаде молба за напускане на колегията, за да не й се петни повече името и всичко да влиза в досието й като адвокат. Тъй като била в безизходица, ищцата подала молба и била заличена като адвокат.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Прокуратурата на Република България е подал писмен отговор. Оспорва исковете като неоснователни и недоказани по основание. Излага съображения за недоказаност на твърденията на ищцата за вида и интензитета на претърпените от нея неимуществени вреди. Релевира възражение срещу размера на претенцията за неимуществени вреди като прекомерна, несъобразена с принципа на справедливостта и разпоредбата на чл.52 ЗЗД и социално- икономическите условия в страната.

Оспорва иска за имуществени вреди, като сочи, че липсват ангажирани доказателства за заплатено от ищцата адвокатско възнаграждение. Прави възражение по чл.5 от ЗОДОВ.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:

По допустимостта на исковете.

Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

По основателността на исковете.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Отговорността на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган, както и независимо от това дали осъществените отделни процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и в рамките на правомощията на съответния държавен правозащитен орган. Достатъчно основание е обвинението в престъпление да 3 е признато за незаконно, а то винаги е такова, щом като привлеченото като обвиняем лице бъде оправдано или наказателното производство спрямо него бъде прекратено на основание, че деянието не е извършено или че извършеното деяние не е престъпление.

Основателността на предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: повдигнато срещу ищеца обвинение за извършено престъпление; влязла в сила оправдателна присъда или акт за прекратяване на производството; претърпени неимуществени и/ или имуществени вреди; причинна връзка между претърпените вреди и незаконното обвинение.

В настоящия случай по отношение на първите две предпоставки за уважаване на иска за неимуществени вреди – повдигнато срещу ищеца обвинение и влязла в сила оправдателна присъда, съдът намира, че същите са налице, което се установява от приложените по делото материали по наказателното производство – НОХД № 2083/ 2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, ВНОХД № 2045/ 2020г. по описа на Окръжен съд – Пловдив и НД /В/ № 76/ 2022г. по описа на Апелативен съд- гр. Пловдив. От същите се установява, че на ищцата е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.159б, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.159а, ал.2, т.6 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, за това, че за времето от м. ноември 2017г. до 24.04.2018г.

*********** ************************а, на ГКПП „*** ******“ и гр.

**********-**************, при условията на продължавано престъпление, в съучастие със съизвършителите В. Г. Г. и И. И .К . като съизвършител да е *************************** – В. Д. Д. с целта по чл.159а, ал.1 НК – с цел да бъде *************************, независимо от съгласието му, като деянието е извършено при условията на чл.159а, ал.2, т.6 от НК- чрез даване и обещаване на облаги – пари.

Установява се, че наказателното производство е приключило с оправдателна присъда, а именно: с решение № 53/ 29.03.2022г., постановено по НД /В/ № 76/ 2022г. по описа на Апелативен съд- Пловдив, е възобновено ВНОХД № 2045/ 2020г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, като е отменено постановеното решение и присъда № 186/ 22.07.2020г., постановена по НОХД № 2083/ 2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, в частта, с която ищцата е призната за виновна и осъдена по по чл.159б, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.159а, ал.2, т.6 4 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, като ищцата е призната за невиновна в повдигнатото й обвинение.

По отношение на следващите две предпоставки- претърпени неимуществени вреди и причинна връзка между претърпените вреди и незаконното обвинение, съгласно ТР № 3/2005г. по т.д. 3/2004 на ОСГК на ВКС държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.

По отношение на неимуществените вреди съдът намира следното:

В практиката на ВКС се приема, че когато при незаконно повдигнато обвинение се претендират неимуществени вреди в рамките на обичайния размер – то тяхното настъпване и причинната връзка с незаконния наказателен процес се предполагат /в този смисъл са и Решение № 480/2012. по гр.дело № 85/2012 г., IV г.о. на ВКС; Решение № 138 по гр.д. № 637/2012, IV г.о. на ВКС;

Решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV г. о. на ВКС/.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че са налице всички кумулативно изискуеми елементи на фактическия състав – като претърпяването на неимуществени вреди и причинната връзка с незаконно водения процес, се установяват от въведената с цитираната практика на ВКС житейска презумпция.

С исковата молба ищцата излага твърдения за претърпени неимуществени вреди, които се отличават по своя интензитет от обичайното за подобни случаи.

За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди във връзка с незаконно повдигнато й обвинение са събрани гласни доказателства – изслушани са показанията на свидетелите Ю. В и Л. К..

От показанията на св. В. се установява, че воденото срещу ищцата наказателно производство е сринало целия й живот. Сле освобождаването й от ареста била в окаяно състояние, треперела, плачела. Споделила на свидетелката, че в ареста е получавала паник атаки, че й прилошавало, че припадала. Ищцата изпаднала в депресия и в самоизолация, не искала с никого да контактува, била обезверена, че няма да може да помага в лечението 5 на майка си. Ищцата изпитвала вина, силна тревожност, не можела да спи, много отслабнала. Загубила работата си, защото работата й била свързана с пътуване, а ищцата се страхувала да шофира. Влошили се семейните й отношения заради накърненото й име. Голяма част от приятелския й кръг се отрекъл от нея и преустановили отношения с ищцата. Ищцата се променила като личност, станала несигурна, тревожна, продължавала да получава паник атаки. Имала нужда от психотерапевтична подкрепа и посещавала психолог в ***** Изпитвала финансови затруднения, налагало й се да работи нискоквалифицирана работа – работела в театъра като *********. Към настоящия момент ищцата не разполага с ресурс да се справя със стресови ситуации, много е несигурна, тревожна, самооценката й е много ниска. Заради постановената осъдителна присъда загубила адвокатските си права, била принудена сама да се отпише от адвокатската колегия.

От показанията на св. К. се установява, че ищцата била много разстроена, че трябва да преустанови ************** заради воденото срещу нея наказателно производство. Ищцата споделила на свидетелката, че заради постановената й присъда се развалил брака й. Тъй като ищцата била в затруднено положение, свидетелката й предложила място в нейната кантора, да идва да поддържа ниво или ако реши да върши стажантска работа.

Свидетелката има впечатления от професионалното поведение на ищцата след 2021г., когато ищцата се съгласила да се нанесе в кантората на свидетелката.

Ищцата била загубила самоувереност и самочувствие, трудно взимала самостоятелни решения, винаги търси подкрепата на колега, дори й липсва инициатива, на моменти, когато е под стрес и нещо трябва да се свърши, изпада нещо като в паника или ступор, което е нещо, която свидетелката не е виждала преди в провесионалните им контакти, които датират от 2010г. – 2011г. С помощта на колеги, много трудно ищцата е успяла да събере ******** но по трудни казуси ищцата не взима инициативата, търси второ и трето мнение. Свидетелката знае, че ищцата ходи на психолог в ***** Предвид гореизложеното искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се явява доказан по своето основание и съдът следва съгласно чл. 52 ЗЗД да определи размера на неимуществените вреди по справедливост.