Определение № 8826 от 21.04.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8826 гр. София, 21.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г.

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева като разгледа докладваното от Мариана Г. Въззивно частно гражданско дело № 20261100500602 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба от ищците С. С. Г., Т. Н. К. и А.

Н. П. срещу решение от 20.03.2025г., в частта, в която е прекратено като недопустимо производството по гр.д. № 28283/2021г. по описа на СРС, ГО, 39 състав.

В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционния съдебен акт. Конкретно се твърди, че съдът не е обсъдил всички факти и доказателства, което е довело до постановяването на необосновано определение. Счита за неправилен изводът, че предметът на делото по установителния иск за собственост се включва изцяло в предмета на ревандикационния иск, по който има влязло в сила решение, както и че в установителната си част двете дела са идентични по предмет и страни.

Поддържа, че липсата на идентичност между двете производства е пряко изводима от постановеното решение на ВКС по гр.д. № 6326/2007г., доколкото ако е била налице идентичност между имота, собствен на ищците по силата на договора за дарение от 1979г., и имотът, предмет на производството пред ВКС, съдът би постановил друг съдебен акт. Излага становище, че решаващите и главни мотиви на решението на ВКС се ползват със сила на пресъдено нещо, тъй като в тях се съдържа констатацията относно спорното материално право с белезите, които го индивидуализират и което е въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. В жалбата е аргументирано 1 становище, че в решението по гр.д. № 6326/2007г. по описа на ВКС, съдът е приел, че предметът на делото е различен имот от този по предявения иск от ищците в настоящото производство, като е приел този факт за безспорен и именно поради тази причина е уважен предявеният иск с правно основание чл.

108 от ЗС. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Насрещната страна Н.С.Б. оспорва частната въззивна жалба като неоснователна по подробно изложени съображения. Счита, че в случая предявеният иск е недопустим поради отвод за сила на пресъдено нещо.

Останалите ответници по жалбата – С.Р.Ц., В.К.Ц., Р.В.К., В.К. К., Ц.К.

К., К. В. К., С.И.Б., Л.К.Б. и К.С.П., не изразяват становище.

Частната въззивна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирани страни, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

Производството по гр.д. № 28282/2021г. по описа на СРС, ГО, 39 състав е било образувано въз основа на искова молба от С. С. Г., Т. Н. К., А. Н. П. и С.Д.А., с която са предявени срещу С.Р.Ц., К. В. К. /починал, заместен по реда на чл. 227 от ГПК от неговите правоприемници – наследници по закон – Р.В.К., В.К. К. и Ц.К. К./, В.К.Ц., С.И.Б., Л.К.Б., К.С.П.т и Н.С.Б., евентуално съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване правото на собственост върху имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1 000 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, с номер по предходен план пл. № 3, кв. 23 по плана на с.

Железница, при съседи: ***, ***, ***,

***. Ищците обосновават титулярството в правото на собственост върху процесния имот по предявения главен иск с деривативно придобивно основание – законово наследствено правоприемство и договор за дарение на недвижим имот от 05.11.1979г., обективиран в нотариален акт № 199, нот. дело № 3872, а евентуалният – с оригинерно придобивно основание – давностно владение на имота, продължило в периода от 1979г. и до настоящия момент.

Първоинстанционният съд е приел предявеният главен иск с правно 2 основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за недопустим поради отвод за сила на пресъдено нещо по чл. 299, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 298, ал. 1 от ГПК. Мотивирал е изводите си с обстоятелството, че въпросът за собствеността върху спорния недвижимия имот е бил решен между страните по настоящото дело с влязло в законна сила на 15.03.2009г. решение, постановено по гр.д. № 6326/2007г. по описа на ВКС. С това решение е оставено в сила решение от 29.06.2007г. по в.гр.д. № 2248/2006г. по описа на СГС, с което след отмяна на първоинстанционното решение по гр.д. № 5712/2004г. по описа на СРС, ответниците Н.Д.Г. и С.Д.А. са осъдени на основание чл. 108 от ЗС да отстъпят собствеността и предадат на С.Р.Ц. и И.Б.В., владението върху следните имоти: 1/. УПИ II-818, с площ от 1 100 кв.м., при граници: УПИ I-2, път, УПИ XXV-818; 2/. УПИ XXV-818, с площ от 720 кв.м., при граници:

УПИ II-818, път, УПИ III-818; 3/. У П И III-818, с площ от 500 кв.м., при граници: УПИ XXV-818, път, УПИ IV-4 и УПИ V-21, в строителните граници на с. Железница.

Настоящият съдебен състав счита, че определение за прекратяване на производството по делото /обективирано в постановеното решение/ е постановено по нередовна искова молба. За да стигне до този извод съдът съобрази, че процесният недвижим имот е индивидуализиран по действащата кадастрална карта като имот с идентификатор ***, с трайно предназначение на територията: урбанизирина и с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, с номер по предходен план пл. № 3, кв. 23 по плана на с. Железница, при съседи: ***, ***, ***,

***. Видно от представената на л. 13 от първоинстанционното дело скица на поземления имот, същият е посочен като имот с площ от 314 кв.м., а същевременно предмет на предявения иск е недвижим имот с площ от 1 000 кв.м. При това положение се налага извод, че ищците не са индивидуализирали спорния имот в цялост. Непротиворечива е съдебната практика, че когато обектът на спорното право е недвижим имот, той се индивидуализира от ищеца в исковата молба чрез посочване на местонахождение, граници, площ, актуален териториално-устройствен статут по действащия кадастрален и регулационен план или друг вид план, а когато за населеното място има влязла в сила кадастрална карта - идентификатора на имота. В случаите, когато е предявен иск за защита на реална част от недвижим имот, тя също трябва да бъде индивидуализирана, като се посочи 3 точно кое място от индивидуализирания преди това недвижим имот заема, в случаите на поземлен имот това означава да се посочат нейните граници и площ. Индивидуализацията трябва да е пълна и такава, че при конкретна преценка да се направи еднозначен извод за местоположението, границите и площта на реалната част.

В случая може да се направи извод, че доколкото ищците претендират права върху имот с площ, по-голяма от тази на индивидуализирания в исковата молба съобразно данните от кадастралната карта /претенцията е за имот с площ от 1 000 кв.м., а в представената скица е посочено, че имот с идентификатор *** е с площ от 314 кв.м./, се касае до хипотеза на претенция за реална част/части от недвижими имоти. Ако спорът е за реална част от урегулиран поземлен имот тази реална част следва да бъде описана в исковата молба по белези, позволяващи ясното й отграничаване в рамките на съществуващия имот, като е необходимо представяне на скица, която да илюстрира местоположението на спорния имот спрямо имота по действащия план. Само тогава е налице яснота по предмета на делото и съдът може да се произнесе по предявения иск. В случай, че местонахождението на спорния имот не е определено по този начин, исковата молба е нередовна и съдът е длъжен да я остави без движение със съответните указания.

В случая първоинстанционният съд не е съобразил наличието на противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и петитума на същата относно индивидуализацията на спорния недвижим имот и не е изпълни правомощията си при условията на чл. 129 ГПК във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК да даде указания на ищците да уточнят претенцията си.

Процедирайки по този начин е направил необоснован извод, че е налице идентичност между имота, предмет на предявения в настоящото производство иск и този, предмет на приключилото такова с решение по гр.д. № 6326/2007г. по описа на ВКС. Ето защо обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне в СРС, който да даде указания на ищците да отстранят констатираните нередовности на исковата молба, като посочат дали претендираният от тях имот включва и реална част, попадаща в очертанията на друг поземлен имот. В хипотези на вещни искове относно реални части от имоти, заснети в кадастрална карта, предметът на спора е по-широк, като обхваща и проблема за евентуалното наличие на грешка или непълнота в кадастралната карта. Това налага при съмнение съдът да изиска уточняване на 4 ищцовата претенция при условията на чл. 129 ГПК във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК в смисъл поддържа ли се твърдение за съществуването и заявено ли е искане за установяването на подобна грешка или непълнота като предпоставки за изследване на този въпрос в съответствие с разясненията по т.

4 от ТР по тълкувателно дело № 8/2014г., ОСГК, както и за произнасяне в диспозитива на решението. В подобни хипотези, решението, постановено при предявена искова молба, която не съдържа изрични твърдения и искане по смисъла чл. 54, ал. 2 ЗКИР, съставлява произнасяне на нередовна искова молба. Този извод се налага и при съобразяване на обстоятелството, че имотът, възстановен на ответниците по реда на ЗСПЗЗ, е нанесен в кадастралната карта като поземлен имот с идентификатор *** с площ от 2 456 кв.м., който е съседен на поземлен имот с идентификатор *** – последният заявен като спорен в настоящото производство.

Едва след отстраняване на нередовностите на исковата молба по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК първоинстанционният съд следва да извърши преценка за допустимостта на производството поради отвод за сила на пресъдено нещо по чл. 299, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 298, ал. 1 от ГПК. Необходимо е да се съобрази и обстоятелството, че в настоящото производство в качеството на ответници участват и лица, които не са правоприемници /законни наследници/ на ищците в производството по гр.д. № 5712/2004г. по описа на СРС. Последното дело е било образувано по искова молба на С.Р.Ц. /участващ и в настоящото дело/ и И.Б.В., като евентуалното наличие на идентитет по отношение на страните следва да се прецени само по отношение на С.Р.Ц. и законните наследници на Иван Вучков.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ решение № 4818/20.03.2025г., постановено по гр.д. № 28283/2021г. по описа на СРС, ГО, 39 състав, в частта му с характер на определение, с което е прекратено производството по делото по предявения главен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване в полза на ищците на титулярството в правото на собственост върху процесния имот въз основа на наследствено правоприемство и дарение на недвижим имот от 5

1979г.

ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия в посочената част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6