Решение № 1912 от 20.03.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1912 гр. София, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20251100500005 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 7591/25.04.2024 г. по гр. д. № 13645/2022 г. по описа на СРС, 155 състав е прието за установено по предявените искови претенции от В. С. И. срещу Софийска вода АД, че В. С. И. не дължи на Софийска вода АД сумата от 185,41 лв., представляваща главница за периода от 15.04.2021 г. до 09.02.2022 г., начислена по партида с абонатен № ******** за имот, находящ се на адрес: с. Кокаляне, ул. „********“, и сумата от 116,62 лв. - лихва за периода от 15.04.2021 г. до 09.02.2022 г., поради липса на качеството на потребител на процесния имот като исковите претенции са отхвърлени за главница за сумата над 185,41 лв. до първоначално претендирания размер от 1 502,56 лв. и за периода от 11.01.2013 г. до 14.04.2024 г., и за сумата над 116,62 лв. до първоначално претендирания размер от 639,88 лв. – лихва за периода от 11.01.2013 г. до 15.04.2024 г., поради липса на качеството на потребител на процесния имот. Отговорността за разноски е разпределена съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.

Срещу решението, в частта, с която предявените искове са отхвърлени е постъпила въззивна жалба вх. № 180353/03.06.2024 г., подадена от В. С. И., в 1 която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът излага твърдения, че неправилно районният съд е разгледал частичното признание на ответника, направено в отговора на исковата молба за част от процесния период, като не го е съобразил при постановяване на решението си. Оспорил е извода на съда, относно размера на претенциите, базирани единствено на заключението по съдебно – счетоводната експертиза, като е посочил, че били налице основания за допускане на повторно такова, доколкото самото вещо лице в открито съдебно заседание е посочило, че има некоректно изчислявани суми. Посочил е, че противно на приетото от съда, своевременно било оспорено заключението. Изложил е съображения, че ответникът не е изпълнил разпределената му доказателствена тежест, поради което остава неясен начина, по който съдът е стигнал до извода за наличие качество потребител у въззивника, респ. че бил отговорен за процесните задължения. Липсвали мотиви по твърденията за несъответствие между собствения на ищеца имот и имота, за който се претендират задължения за доставена питейна вода. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като постанови ново, с което да уважи предявения иск в претендирания размер.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от „Софийска вода” АД.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 13645/2022 г. по описа на СРС, 155 състав е образувано по искова молба, подадена от В. С. И. против „Софийска вода“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК за установяване несъществуването на парично задължение на ищеца в размер на 1502,56 лева, представляваща главница за периода от 11.01.2013 г. до 09.02.2022 г., начислена по партида с абонатен № ******** за имот, находящ се на адрес: с.

Кокаляне, ул. „********“, и сумата от 639,88 лв. – лихва за периода от 11.01.2013 г. до 09.02.2022 г., поради липса на качеството на потребител на процесния имот.

В исковата молба ищецът твърди, че ответното дружество претендира от него сума за доставена питейна вода и отведени и пречистени отпадъчни води 2 за клиентски № ******** за имот, находящ се на адрес: с. Кокаляне, ул.

„********“, на сума в общ размер 2142,44 лв, от които 1502,56 лева главница и 639,88 лева – лихва за периода от 11.01.2013 г. до 09.02.2022 г. Изложил е твърдения, че със съпругата си са били собственици на имот с идентификатор *** на адрес: с. Кокаляне, район „Панчарево“, вилна зона Китката. Изложил е твърдения, че на 15.04.2021 г. се разпоредили с имота си чрез покупко-продажба в полза на „Бутик хоумс“ ЕООД. Ответното дружество претендирало от ищеца сума за имот с адрес: с. Кокаляне, ул. „********“, на който твърди, че не притежавал имот и не бил ползвател. Оспорил е качеството на потребител за посочения имот. При условията на евентуалност е направил възражение за изтекла погасителна давност на претендираните суми за периода от 11.01.2013 г. до 11.02.2019 г.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Софийска вода” АД. Оспорил е частично предявения иск по основание и размер. Изложил е твърдения, че за част от процесната сума в размер на 896,89 лв. и за периода от 12.03.2019 г. до 09.02.2022 г. не били постъпвали плащания и за същата сума не била настъпила погасителна давност. Не бил уведомен за прехвърляне на собствеността, поради което до предявяване на исковата молба документи са издаване на името на ищеца.

Позовал се е на договорни отношения между страните за имот с адрес: с.

Кокаляне, ул. „********“, за който открита партида с клиентски № ******** и титуляр на партидата В. С. И.. Посочил е наличие на общи условия за доставяне на ВиК услуги. Изложил е твърдения, че посоченият клиентски номер бил за имот с адрес: Кокаляне, м. Китката, поземлен имот с идентификатор ***, което съответства на подадените данни от клиента. За същия имот бил създаден контролен лист № НПРД 024872 от 05.05.2022 г. след извършена проверка на имота. Не е оспорил, че за сумата от сумата от 1 245,55 лв. за периода от 11.01.2013 г. до 11.02.2019 г. вземането е погасено по давност.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и е прието заключение на съдебно – счетоводна експертиза, въз основа на които съдът, в мотивите на решението си, е приел, че в исковия период ищецът В. С. И. е бил потребител на услугите, предоставяне от „Софийска вода“ АД и е бил обвързан от общите условия на дружеството в периода до 15.04.2021 г., поради което и предявеният иск се явявал 3 основателен за периода от 15.04.2021 г. до 09.02.2022 г. за сумата от 185,41 лева – главница и начислената върху нея лихва в размер на 116,41 лева. В останалата част съдът е приел, че искът е неоснователен, тъй като за този период е съществувало облигационно правоотношение между страните. С решението е прекратено производството по гр.д. № 13645/2022 г. по описа на СРС, 155 състав в частта относно предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 124 от ГПК с искане да бъде признато за установено, че сумите не са дължими, тъй като са погасени по давност. С Определение № 16936/25.10.2024 г. по гр.д. № 10873/2024 г. по описа на СГС решението, имащо характер на определение е обезсилено, но не са дадени указания на първоинстанционния съд за действията, които следва да предприеме по предявените искове с оглед сбъдване на процесуалното условие (частично отхвърлен отрицателен установителен иск).

При така очертания предмет на въззивното обжалване, а именно решението, в частта, с която е отхвърлен предявения иск, основан на твърдения, че ищецът не е потребител на топлинна енергия, въззивният съд, съгласно чл. 269 ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяването на който ищецът цели да установи, че извънсъдебно претендираното от ответника вземане не съществува.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от ГПК), при отрицателен установителен иск, ответникът е този, който следва да докаже при условията на пълно и главно доказване фактите, от които произтича оспореното от ищеца вземане –съществуването на 4 договорни отношения между страните, в съдържанието на които е включено задължението да бъде заплатена стойността на питейна вода, доставена до имот, собственост на ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 198о от ЗВ стопанисването, поддържането и експлоатацията на В и К съоръженията и предоставяните на потребителите В и К услуги се извършва по реда на Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителни и канализационни услуги /ЗРВКУ/, а според чл. 203 от ЗВ потребителите дължат плащане на потребените от тях В и К услуги. В чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/ е предвидено, че обществените отношения, свързани с услугите за В и К, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, В и К услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители на В и К услуги", това са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти.

Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник - чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.

Въз основа на събраните по делото доказателства, въззивният съд намира, че не се установява при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е имал качеството на потребител на В и К услуги по смисъла на § 5

1, ал. 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. през исковия период в качеството му на носител на правото на собственост върху процесния имот.

Във връзка с установяване на твърдението, че В. С. И. е притежавал право на собственост върху имота, за който е открит клиентски номер на негово име, е представена екранна справка от базата данни на „Софийска вода“ АД на лист 29 – 30 от делото, в която е отразено, че за имот в с.

Кокаляне, м. Китка, ПИ *** е открита партида – договорна сметка ********, място на потребление 5000571477 на името на В. С. И.. Представен е и контролен лист, съставен на 05.05.2022 г. за извършена проверка на обект с адрес – с. Кокаляне, м. Китката, ПИ *** и титуляр В. Ст. И..

Посочените доказателства не установяват, че ищецът е притежавал правото на собственост върху имот с идентификатор ***, за който е открита процесната партида и са начислени суми за потребена студена вода и услуги за канализация по посочената договорна сметка, тъй като представляват документи, съставени от ответника и които не кореспондират с другите събрани по делото доказателства. Напротив, установява се от Нотариален акт № 116, т. І, рег. № 2342, д. № 98/15.04.2021 г. на Нотариус С.К., че В. С. И. и А.А.Б. – И.а са притежавали към тази дата поземлен имот с идентификатор ***, в с. Кокаляне, вилна зона „Китката“, но ответникът не е установил идентичност на продадения на 15.04.2021 г. имот и имотът, за който е открита партида за ползвани услуги.