Решение № 335 от 09.04.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 335 гр. Сливен, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20252230105136 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен иск, намиращ правното си основание в чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 26 от ЗЗД, във вр. с чл. 23 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК, чл. 10, ал.1 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 146, ал.1 от ЗЗП за осъждането на ответника да заплати на ищеца претендираната с исковата молба като недължимо платена от втория сума по нищожен Договор за кредит № 162527 от 04.04.2022 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от депозиране на исковата молба на 22.12.2025 година до окончателното изплащане, а в условията на евентуалност да осъди ответното дружество да заплати на ищцата сумата в размер на 1200 лева, недължимо платена по недействителна клауза за неустойка по Договор за кредит № 162527 от 04.04.2022 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от депозиране на исковата молба на 22.12.2025 година до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищцата е сключила Договор за кредит № 162527 от 04.04.2022 година с ответното дружество, по силата на който получава сумата под формата на кредит в размер на 2000 лева. Крайната сума, която същата следва да заплати с включена главница, лихви и начислена неустойка е в размер на 3920,58 лева.

Наред с това, въз основа на чл. 10 от Договор за кредит № 162527 от 1

04.04.2022 година, ищцата дължи неустойка с обезщетителен характер, в случай че в срок от 3 дни от сключване на настоящия договор не представи обезпечение, изразяващо се в поръчителство на едно физическо лице. В тази връзка е начислена неустойка в размер на 1497,60 лева.

Ищцата е погасила задължението си Договор за кредит № 162527 от 04.04.2022 година, като е заплатила по него сумата от 2000 лева главница, 50 лева лихва и 1200 неустойка.

От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата претендираната с исковата молба като недължимо платена от втория сума в размер на 1250 лева по нищожен Договор за кредит № 162527 от 04.04.2022 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от депозиране на исковата молба на 22.12.2025 година до окончателното изплащане, а в условията на евентуалност да осъди ответното дружество да заплати на ищцата сумата в размер на 1200 лева, недължимо платена по недействителна клауза за неустойка по Договор за кредит № 162527 от 04.04.2022 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от депозиране на исковата молба на 22.12.2025 година до окончателното изплащане.

Претендират се разноските по делото.

От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба, с който се признава иска за допустим и основателен. Сочи се, че претендираната сума, ведно със законната лихва е заплатена в пълен размер по банкова сметка на ищеца, за което се прилага платежно нареждане. Моли се разноските да бъдат възложени изцяло в тежест на ищеца, като се излагат аргументи в тази насока.

В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява.

Изразено е писмено становище. Претендират за присъждане направените по представен списък по чл. 80 от ГПК, като се излагат съображения за дължимост.

Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание.

Депозирано е писмено становище съгласно, което като се подчертава извършено в хода на процеса плащане, удовлетвораващо ищцовите претенции се иска исковете претенции да се отхвърлят като неоснователни при 2 съобразяване на направеното с отговора признание и плащане, което се поддържа. Излагат се съображения за недължимост на разноските по делото, претендирани от ищцовата страна.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че ищцата е получила в заем от ответното дружество сума в размер на 2000 лева по Договор за кредит № 162527 от 04.04.2022 година. Не е спорно и обстоятелството, че ищцата е заплатила в изпълнение на договорните си задължения 2000 лева главница, 50 лева лихва и 1200 неустойка.

На 18.03.2026 година от ответника е постъпил отговор вх. № 5890 по входящия регистър на РС - Сливен, с който същия заявява, че признава вземането на ищеца, представяйки като приложение на същия преводно нареждане от 18.03.2026 година, удостоверяващо извършено доброволно плащане в полза на ищеца на сумата 655,10 евро, равностойни на 1281,26 лева, формирана като сбор от претендираната по главния осъдителен иск сума и законната лихва върху главницата, дължима за съответния период.

Исковата молба е заведена на 22.12.2025 година.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства, тъй като същите са допустими, относими и безпротиворечиви.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявените искови претенции с правно основание правното си основание в чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 26 от ЗЗД във вр. с чл. 23 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК чл. 10, ал.1 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 146, ал.1 от ЗЗП са допустими, но разгледани по същество са неоснователни. По безспорен и категоричен начин се прие за установено, че в хода на процеса с преводно нареждане от 18.03.2026 година е извършено доброволно плащане в полза на ищеца на сумата 655,10 евро, равностойни на 1281,26 лева, представляваща претендирана като недължимо платена сума по нищожен Договор за кредит № 162527 от 04.04.2022 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.12.2025 година до плащането й.

По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и като се има 3 предвид, че ответникът е дал повод за завеждане на делото с неплащането на исковата сума, а е сторил това едва в хода на настоящото съдебно производство, съдът следва да го осъди да заплати на ищеца направените разноски по делото за заплатена държавна такса и такса за възпроизвеждане на исковата молба в размер на 26,56 евро.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в полза на адв.

М. В. М. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за указана безплатна правна помощ на ищеца в пълния претендиран размер на 246,00 евро с включено ДДС.

За да формира извода си относно така присъжданите разноски, възраженията на ответника в тази насока са приети за неоснователни.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Х. А. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Сотиря, общ. Сливен, ул. .................. срещу „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК: 201127485, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г. С.

Раковски“, № 147, ап. 14 за осъждането на ответника ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сумата 1250 лева по нищожен Договор за кредит № 162527 от 04.04.2022 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от депозиране на исковата молба на 22.12.2025 година до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК: 201127485, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г. С. Раковски“, № 147, ап. 14, ДА ЗАПЛАТИ на М. Х. А. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Сотиря, общ.

Сливен, ул. .................., сумата 26,56 евро, представляваща разноски по делото за държавна такса и такса за възпроизвеждане на исковата молба.

ОСЪЖДА „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК: 201127485, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г. С. Раковски“, № 147, ап. 14 ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. В. М. от АК – Пловдив с адрес: гр. Пловдив, ул.

.................., по банкова клиентска сметка, открита на основание чл. 39 от ЗА, 4 която следва да посочи, сумата 246,00 евро с включено ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за указана безплатна правна помощ на ищеца.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 335 гр. Сливен, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20252230105136 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен иск, намиращ правното си основание в чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 26 от ЗЗД, във вр. с чл. 23 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК, чл. 10, ал.1 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 146, ал.1 от ЗЗП за осъждането на ответника да заплати на ищеца претендираната с исковата молба като недължимо платена от втория сума по нищожен Договор за кредит № 162527 от 04.04.2022 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от депозиране на исковата молба на 22.12.2025 година до окончателното изплащане, а в условията на евентуалност да осъди ответното дружество да заплати на ищцата сумата в размер на 1200 лева, недължимо платена по недействителна клауза за неустойка по Договор за кредит № 162527 от 04.04.2022 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от депозиране на исковата молба на 22.12.2025 година до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищцата е сключила Договор за кредит № 162527 от 04.04.2022 година с ответното дружество, по силата на който получава сумата под формата на кредит в размер на 2000 лева. Крайната сума, която същата следва да заплати с включена главница, лихви и начислена неустойка е в размер на 3920,58 лева.

Наред с това, въз основа на чл. 10 от Договор за кредит № 162527 от 1

04.04.2022 година, ищцата дължи неустойка с обезщетителен характер, в случай че в срок от 3 дни от сключване на настоящия договор не представи обезпечение, изразяващо се в поръчителство на едно физическо лице. В тази връзка е начислена неустойка в размер на 1497,60 лева.

Ищцата е погасила задължението си Договор за кредит № 162527 от 04.04.2022 година, като е заплатила по него сумата от 2000 лева главница, 50 лева лихва и 1200 неустойка.

От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата претендираната с исковата молба като недължимо платена от втория сума в размер на 1250 лева по нищожен Договор за кредит № 162527 от 04.04.2022 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от депозиране на исковата молба на 22.12.2025 година до окончателното изплащане, а в условията на евентуалност да осъди ответното дружество да заплати на ищцата сумата в размер на 1200 лева, недължимо платена по недействителна клауза за неустойка по Договор за кредит № 162527 от 04.04.2022 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от депозиране на исковата молба на 22.12.2025 година до окончателното изплащане.

Претендират се разноските по делото.

От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба, с който се признава иска за допустим и основателен. Сочи се, че претендираната сума, ведно със законната лихва е заплатена в пълен размер по банкова сметка на ищеца, за което се прилага платежно нареждане. Моли се разноските да бъдат възложени изцяло в тежест на ищеца, като се излагат аргументи в тази насока.

В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява.

Изразено е писмено становище. Претендират за присъждане направените по представен списък по чл. 80 от ГПК, като се излагат съображения за дължимост.

Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание.

Депозирано е писмено становище съгласно, което като се подчертава извършено в хода на процеса плащане, удовлетвораващо ищцовите претенции се иска исковете претенции да се отхвърлят като неоснователни при 2 съобразяване на направеното с отговора признание и плащане, което се поддържа. Излагат се съображения за недължимост на разноските по делото, претендирани от ищцовата страна.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: