Решение № 430 от 01.03.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 430 гр. Пловдив, 01.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова Административно наказателно дело № 20225330200654 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-011474 от 06.12.2021г., издадено от Началник група към ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Ц. К. В. е наложена глоба в размер на 1200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се поддържа становище за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното Наказателно постановление, като се релевира възражение, че АУАН бил издаден в нарушение на чл. 34 ЗАНН. В тази връзка се моли за отмяната на обжалвания акт. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище по допустимостта и основателността на въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение, а атакуваното Наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Не претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

АУАН и НП са издадени за това, че на 13.03.2021г., в 17,18 часа, в гр.

Пловдив, на бул. „България" № 232, посока на движение от изток към запад, жалбоподателката управлява лек автомобил „Порше 911 Турбо С“ с рег. № *** – собственост на фирма „ОББ Интерлийз“ ЕАД – клон Пловдив и регистриран ползвател фирма „Рента Груп“ с ЕИК 20077186, като се движи със скорост 155 км/ч, при максимално разрешена скорост за движение в населено място 50 км/ч. Отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3% в полза на водача. Наказуема скорост 150 км/h. Нарушението е установено с АТСС – ТFR1 - M № 581 и фиксиранов клип № 27406, който е показан на водача при съставянето на акта.

Така описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, неоспорена от страна на жалбоподателката, се доказва от:

- приложения по делото АУАН, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В тази връзка следва да се съобрази, че от жалбоподателката не са представени, каквито и да било доказателства за опровергаване на констатациите в АУАН. Нещо повече, същата не оспорва фактическата обстановка, като релевира съвсем различни възражения за незаконосъобразност на атакуваното НП.

- показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН. Показанията на свид. Г. съдът кредитира изцяло като достоверни, еднопосочни и съответни на останалите доказателствени източници по делото, поради което и базира фактическите си изводи и въз основа на тях.

- приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. По делото е представено статично изображение по образец съгласно инструкцията за експлоатация, на което е виден автоматично разпознатия номер, който изцяло съвпада с отразения в ЕФ. Освен това е налице и пълно съвпадение между посочения в ЕФ номер на автомобил и този, който се забелязва на снимката. Изрично са отбелязани датата, часа и мястото на извършване на нарушението.

- приложената по делото декларация по чл. 188 ЗДвП, подписана от 2 жалбоподателката, от която е видно, че именно тя е управлявала МПС в процесните време и място. В процесния случай жалбоподателката, под страх от наказателна отговорност, е посочила в декларацията по чл. 188 ЗДвП, че лично е управлявала на 13.03.2021 г., в 17,18 часа процесния лек автомобил, поради което авторството на деянието се явява доказано по несъмнен начин.

Още повече, че жалбоподателката не е оспорила авторството след връчването на АУАН, нито е представила доказателства на съдебна фаза, с които да опровергае презумптивната доказателствена сила на АУАН и верността на декларираното от нея по реда на чл. 188 ЗДвП.

Изцяло правилно е приложен и чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з532/ 12.05.2015 г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от - 3 %. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно представения по делото протокол за техническа проверка допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия при скорост над 100 км/час е +/- 3 %. Именно този толеранс е отбелязан като приложен, както в АУАН, така и в НП.

Законосъобразни са и математическите изчисления при приспадане на толеранса. В статичното изображение е отбелязана измерена скорост 155 км/ час. 3% от тази величина се равняват на 4,65 км/час. След приспадане на толеранса се получава 150,35 км/час. При преглед на предвидените санкции в чл. 182, ал. 1 ЗДвП е видно, че законът борави с цели числа на наказуемата скорост. Поради изложеното получената скорост от 150,35 км/час следва да се закръгли до най-близкото цяло число, като изцяло законосъобразно това закръгляне е извършено в полза на наказания субект, а именно към пониското цяло число - 150 км/час.

Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

3

Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.

Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2. 1) мобилни прикрепени към превозно средство и 2. 2) мобилни - временно разположени на участък от пътя.

Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з532/ 12.05.2015 г. в редакцията към датата на извършване на нарушението /след изм. и доп. с ДВ. бр. 6 от 16.01.2018г./ изисквания за законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол:

- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство TFR1-M, представляващо мобилна система за видеоконтрол.

- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от представеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.

Действително срокът за одобрен тип е изтекъл на дата 24.02.2020г. В случая обаче следва да намери приложение чл. 30 ал. 5 от Закона за измерванията /ЗИ/, според който "Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип". По делото е приложен протокол за последваща проверка № 8-33-20, видно от който дори след изтичане на одобрения тип, процесното АТСС продължава да му съответства, поради което законовото изискване следва да се счита за спазено.

Така изрично Решение № 994 от 18.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 525 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 616 от 29.03.2021 г. по к.адм.н. д. № 3167 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 395 от 19.2.2021г. по Наказателно дело 3104/2020 Административен съд – Пловдив, и др.

Техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер 4835, видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.

Техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото Протокол от проверка № 8-33-20.

- надлежно е съставен и попълнен протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г., който съдържа всички необходими реквизити и е представен в четлив екземпляр.

- в протокола по чл. 10 от Наредбата изрично е направена отметка, че 4 техническото средство е разположено, настроено и използвано съгласно нормативните и техническите изисквания, с отбелязване на имената и подпис на служителя удостоверил това обстоятелство, което е доказателство за спазване на изискванията на чл. 6 от Наредбата.

Във връзка с условията за законосъобразност на използването на АТСС следва да се посочи и че към датата на извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни изменения (ДВ. бр. 6 от 16.01. 2018 г., вече е отпаднало изискването мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за масова информация, поради което същите не представляват изискване за законосъобразно използване на АТСС.

Спазено е и изискването, макар да не е било задължително, на чл. 10, ал. 3 от Наредбата, като по делото е представена снимка на разположението на АТСС. Нещо повече изготвянето на дигитална снимка на АТСС е изрично отбелязано в Протокола по чл. 10, удостоверяващ разполагането и използването на АТСС именно на процесната дата, на посочените в ЕФ време и място, поради което в достатъчна степен е доказана връзката между представения снимков материал и конкретното разполагане и използване на АТСС.

Във връзка с условията за законосъобразно използването на АТСС следва да се посочи, че представеният по преписката Протокол по чл. 10 от Наредбата съгласно трайната съдебна практика представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност.

Удостоверителната сила на протокола в процесния случай не е разколебана, поради което законосъобразното използване на АТСС се явява доказано по несъмнен начин.

Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Приложена е и коректната санкционна норма - чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, доколкото превишение от 100 км/час в градски условия попада именно в приложното поле на тази норма, като наложената санкция кореспондира със законоустановения размер, изчислен по формулата посочена в чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП -700 лв. + 50 лв. за всеки 5 км/час превишение над 50 км/час.

Компетентността на актосъставителя и на наказващия орган не е оспорена по делото, а и се установява от представените Заповед № 8121з515/ 5

14.05.2018 г. и Заповед от № 8121з – 825/ 19.07.2019 г.

Противно на възражението на жалбоподателката, при съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН, които съгласно Тълкувателно Постановление № 1 от 27.02.2015г. на ВКС и ВАС са давностни, а не преклузивни.

Когато отговорността на дееца се реализира с ЕФ, законодателят е въвел отклонение от принципа за личната отговорност, като е предвидена своеобразна презумпционна отговорност на собственика на МПС, поради което ЕФ автоматично се издава на собственика, като попълването от същия на декларация по чл. 188 ЗДвП не е част от фактическия състав по издаване на ЕФ на негово име.

В този смисъл - Решение № 2072 от 4 ноември 2021 г. на Пловдивският административен съд, ХХІІІ-ти състав, касационно дело № 2113/ 2021 г., Решение № 1986/27.10.2021 г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав по а. н. д. № 1750 по описа на съда за 2021 година, и др.

При издаване на ЕФ, попълването на декларация по чл. 188 ЗДвП е право на наказаното лице, но не и задължение на контролния орган, като правната последица от упражняване на това право е анулиране на вече издадения на собственика електронен фиш и издаване на нов ЕФ на действителния водач.

Поради това може да се приеме, че само в тази хипотеза, когато се ангажира отговорността на собственика с ЕФ, той се счита за открит като презумпционен нарушител още от датата на заснемането.