Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 189 от 05.08.2019, Районен съд - Свищов

Съд
Районен съд - Свищов
Дело
Гражданско дело 944/2018
Вид
Решение № 189
Подписан
05.08.2019
Състав
СТЕЛА ДЯНКОВА БЪЧВАРОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 211 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 189 гр.Свищов,

05.08.2019г.

Свищовският районен съд в публично заседание на 23.04.2019 година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА при секретаря Петя

Братанова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №944 по описа за 2018г., за да се произнесе, взема предвид:

Производството е с правна квалификация чл.240, ал. от ЗЗД вр. чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, чл.59, ал.1 от ЗЗД и насрещен иск по чл. 45, ал.1 от ЗЗД .

Ищецът Р.К. твърди, че през 2015г. предоставил на ответницата в заем общо сумата от 2100лв.. парите предоставил чрез пощенски запис на три пъти: на 05.10.2015г. – 600лв., на 27.10.2015г. – 1000лв. и на 02.11.2015г. – 500лв. Твърди, че съгласно договореното ответницата е следвало да върне предоставения заем в едномесечен срок след последния превод – до 02.12.2015г. Въпреки многократните покани и жалби до полицията ответницата и до момента на подаване на исковата молба не била върнала заема.

Твърди, че през м.ноември 2016г. двамата се договорили ищецът да сключи от свое име договор за лизинг на мобилен телефон с „В“АД, който телефон да предостави на ответницата, а същата да заплаща месечните лизингови вноски. Освен това се договорили, че при заплащане на последната вноска от ответницата ищецът е следвало да й прехвърли собствеността върху телефона. Твърди, че е изпълнил своята част от договорката, като закупил Сс фабр. №* на стойност 636лв. от „В“АД, за което бил сключен договор № 9/08.11.2016г. След това предал вещта на ответницата. Твърди, че ответницата не е изпълнила своето задължение да заплаща лизинговите вноски, така като се договорили. Въпреки многократните устни и писмени покани ответницата отказала да заплаща лизинговите вноски, не връщала и телефона, отказала да заплати телефона. През октомври 2017г. ищецът получил покана за добровлоно изпълнение от колекторска фирма „Ф“ за сумата от 1756лв. главница, лихви и неустойки по посочения договор с „В“АД.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата М.Н. за сумата от 2100лв., представляваща предоставен безлихвен заем, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба и за сумата от 636лв., представляваща обезщетение за виновно неизпълнение на договор за поръчка, изразяващ се в лизинговата цена на GSM Ссъс сериен №*, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата М. н е депозирала писмен отговор. Счита иска за неоснователен. Твърди, че никога не е имала уговорка за сключване на договор за заем с ищеца. Заявява, че двамата имали връзка, която прекратили. През цялото време на връзката им ищецът бил финансови затруднения, дължал пари на много хора. Твърди, че тъй като същата работела в банка тя заплащала квартирата за съвместното им живеене, заплащала сметките му и дълговете му, предоставяла пари на близките му, включително допуснала да бъде убедена от ответника да изтегли кредит. Твърди, че ищецът няма доходи, поради което няма и финансовата възможност да предостави в заем парични средства. Твърди, че през 2008г. изтеглила кредит, като се договорили с тези пари ответника да се „изчисти“ и да започне малък бизнес, но това никога не се случило. Твърди, че й давал малки и нередовни суми, но не и тези които сочи в исковата молба. Твърди, че дори и да й изпращал някакви, то същите са били за погасяване на дълга му към нея.

Твърди, че с оглед срива в отношенията им и в противоречие на житейската логика, предвид твърденията му за устни и писмени покани, жалби до полицията и прокуратурата, година по-късно през 2016г. да иска от него да закупи телефон на лизинг. Твърди, че не е налице такъв договор, но дори и да се докаже, че е налице такъв договор, то той е недействителен – нищожност поради липса на съгласие. Твърди, че никога не е изразявала съгласие за сключване на такава сделка. Никога не е получавала сочения от ищеца в исковата молба мобилен телефон. Получила от него като дарение друг мобилен апарат. Приела с благодарност, като счела това за уреждане на отношенията им във връзка с тегления от нея кредит. Твърди, че РП-Свищов е сезирана с правния им спор и в хода на разследването ищецът признал, че предоставения от него мобилен телефон е бил подарък, но после се разколебал и си го иска обратно. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.

Твърди, че преди предявяване на настоящия иск ищецът си служил с обиди и заплахи, закани за саморазправа спрямо ответницата и нейните близки.Поведението му било агресивно и злонамерено, с което причинил на нея и семейството й неимуществени вреди, изразяващи се в страх, безпокойство от посегателство върху нея и близките й, уронване на честта й и доброто име в обществото.

Тези негови действия породили правен интерес да заведе насрещен иск срещу ищеца.

В срока и по реда на чл. 211 от ГПК ответника по първоначалния иск М.Н. предяви за съвместно разглеждане с насрещна молба иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за причинени неимуществени вреди.

Твърди, че с Р.В.К. имала дългогодишна връзка с очакване тя да се развие, да създадат семейство и де се устоят. В хода на връзката К. споделил, че има сериозни проблеми от миналото, които трябва да оправи. След това искал да започнат на чисто.

Постепенно това се превърнало в ежедневна тема на разговори как само това пречело на тяхното бъдеще.Тъй като била банков служител, ответника постоянно я агитирал да изтегли кредит, тъй като по лесно ще й отпуснат такъв, а след това с този кредит да оправи дълговете му и да започнат семеен бизнес. Твърди, че се съгласила и изтеглила 11 800 лв. и му дала тези пари. Въпреки това положението им не се променяло – ответника не работел, бил изцяло на издръжка на ищцата и не давал информация какво се случва с парите. Когато му задавала въпроси за парите, той избухвал, ставал агресивен, крещял, че това не е нейна работа, да не пита много, че няма да се отрази добре. С времето започнал да посяга и да заплашва. Ищцата разбрала, че връзката им е безперспективна, събрала смелост и му казала, че се връща при родителите си. Ответникът реагирал неочаквано – поскал връзката им да продължи. След като му казала, че решението й е непоколебимо, той започнал да я заплашва. Отначало заплахите му не я притеснили. На няколко пъти питал дали се справя със заема и обещал, че ще изпраща по малко пари. Така на няколко пъти с пощенски запис й изпращал пари.

Ясно било, че сама ще плаща кредита, защото ответника нямал доходи. Един ден й се обадил и казал, че й изпратил подарък по „Еконт“, да отиде да си го вземе.

Ищцата му отговорила че не иска нищо от него, но той избухнал, казал й че й е купил скъп телефон и да отиде да го вземе, защото скъпо щяло да й излезе.

Съгласила се с него и приела изпратения телефон.

Твърди че малко по-късно грубият му тон станал сериозен, пишел й, заплашвал я, че ако не се върне при него, бял ден няма да види. Заплашвал я, че ще я уволни от работа, че ще я злепостави пред работодателите и колегите й. Твърди, че провеждал разговори с родителите и близките й, като я наричал „помиярка“, „боклук“, „ненормална“ и, че „се предлагала за пари“. Твърди, че получавала закани за физическо насилие и убийство.

Ответникът живеел в гр. К, но на няколко пъти идвал в гр. Свищов и я изчаквал да си тръгне от работа. Причаквал я на различни места и излизал внезапно пред нея, за да я плаши. Започнал да я заплашва, че ще пусне жалба в полицията, че е откраднала телефона. Оказало се, че наистина е пуснал такава жалба, в която я сочи, като лице обсебило неговата вещ. По заплахите за злепоставяне на електронната страница на ОББ, където работела бил депозирал сигнал, в резултат на което било възбудено вътрешно разследване до ищцата, което приключило с отговор до него.

Твърди, че по всякакъв начин се стремял да продължи връзката им или да предаде телефона и парите. Твърди, че той пуснал жалби в полицията и при работодателите й. Твърди, че тормозил родителите й и я злепоставя пред приятелите й. Издебвал я и я плашел, заплашвал я с престъпления, нанасял й обиди и телесни повреди - била удряна на няколко пъти от него, което пораждало основателен страх от осъществяването на заканите му. Агресията му се прехвърлила и в интернет пространството, като регистрирал в интернет сайт за запознанства фалшив профил от нейно име и с нейните лични данни. Първоначално сайтът бил „елмаз.бг“, но след обаждане до администратора от ищцата същият бил изтрит.

На 16.03.2018г. в нов профил под името „захарче.мим“ отново се появила същата информация, като в профила пишел с разни хора и им предоставял телефонния номер на ищцата. Твърди, че на 16.03.2018г. й се обадил и й казал, че няма претенции към нея и си оттегля жалбата в понеделник, за което ще получа писмо, защото такъв бил закона. В действителност в понеделник на 19.03.2018г. ищцата получила покана за доброволно изпълнение за сумата от 2100 лева, дължима в 14-дневен срок. Твърди, че по-късно в същия ден ответникът й се обадил и й казал, че вече му е вързана в кърпа и в петък идва в Свищов, като ако не му приготви парите и телефона, ще съжалява.

Твърди, че действията му са умишлени и целенасочени, като свидетели и потърпевши на тях са също и нейните близки. Ищцата сама издържа детето си и изплаща изтегления кредит, като няма възможност да му дава отново пари. За да преустанови действията си спрямо нея, ответникът поставил условие да се разпореди с телефона си, като ако не му го върна, ще ме вкара в затвора и ще ме изгони от работа – заплахи към които прибягва реално. Твърди, че пускането на жалбата до работодателите й я компроментирала като лоялен служител, въпреки че при проверката се установило, че не е извършвала никакви нарушения. Въпреки това доброто име, което била изградила с колегите си, било накърнено. Твърди, че от заплахите към нея и родителите й се принудила да сведе социалните си контакти до минимум, страхувала се да остава сама и особено когато отивала и се връщала от работа. Твърди, че от жалбите му в полицията е викана системно на разпити, дори била включена в разпознаване на други лица. Твърди, че живее в малък град, в който всички се познават, освен това работи на публично място и клеветите на ответника уронват достойнството й и я карат да се срамува от околните. Р.К. не се задоволил само с това, но стигнал и до там да регистрира фалшиви профили от нейно име в сайтове за запознанства.

В тях представял, че ищцата предлага интимни ласки срещу заплащане, пишел с потребители от тези сайтове от нейно име и им предоставял телефонния й номер.

С това ответникът нарушил основен принцип да не се вреди другиму, като деянието му е умишлено, съзнавайки обидите и клеветите и регистрирането на профил от нейно име, като с него били увредени честта, достойнството и доброто име на ищцата. Заплахите за саморазправа спрямо нея и близките й и преследването й по улиците на града възбудило основателен страх у нея, което й пречело на нормалното ежедневие и общуване, затворила се вкъщи и загубила социалната си среда. Този психически и емоционален тормоз е в пряка и непосредствена връзка от неговите действия.

Оценява причинените неимуществени вреди на 20000 лева.

Моли съдът да осъди Р.В.К. да й заплати сумата от

10000 лева частично обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20000 лева, изразяващи се в уронване честта, достойнството и доброто име на ищцата, възбуждане и поддържане на страх от физическа саморазправа спрямо нея и нейните близки.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответника по насрещния иск и ищец по първоначалния е представил отговор на насрещната искова молба. Счита предявения иск за е неоснователен и недоказан.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори по делото и видно от представените три броя заверени копия от телеграфни записи с разписка за получаване от 05.10.2015г., 27.10.2015г. и от 02.11.2015г., на посочените дати ищецът Р.К. е изпратил на ответницата сумите от 600лв., 1000лв. и 500лв.

По делото е представен договор за лизинг от 08.11.2016г. за лизинг на устройство №9 между „БТК „ЕАД и ищеца Р.К., при който му е предоставен за ползване мобилен апарат ССс фабр. №* на стойност 636 лева.