Определение № 1638 от 22.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1638 гр. София, 22.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Г, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Десислава Б. Николова

Виолета Йовчева като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно частно гражданско дело № 20261100500048 по описа за 2026 година Производството е образувано по частна жалба с вх.№ 403267/ 9.12.2025 г. ( по регистратурата на СГС ) на ищцата М. И. И. – К. от град София срещу определение № 48011/ 19.11.2025 г. на СРС, 159-ти състав по гр.д.№ 41971/2025 г. за прекратяване на производството .

В частната жалба има оплакване, че определението неправилно прегражда пътя за съдебна защита на ищцата, тъй като с две молби от 17.09.2025 г. и 15.10.2025 г. изпълнила указанията на съда за разграничаване на отделните претенции чрез посочване на оспорените вземания .

Насрещната страна няма право на отговор .

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице с правен интерес да иска отмяна на обжалваемо определение по член 274, ал.1, т.1 от ГПК , в срока по член 275,ал.1 от ГПК, считан от 2.12.2025 г. и изтекъл на 9.12.2025 г.

За да прекрати производството изцяло, СРС е приел, че в срока, даден с разпореждане ( второ по ред ) от 19.09.2025 г., изтекъл на дата 21.10.2025 г., по делото не е постъпила искова молба, с която да са изпълнени указанията за разграничаване в петитума на отделните претенции по основание и размер и това е основание за прекратяване на производството относно претенциите по т.1 и т.2, докато претенциите по т. 3 и т.4 са процесуално недопустими.

1

Определението е неправилно в една част и правилно в останалата част .

От изложеното в исковата молба с вх.№ 259627/29.07.2025 г. и в молбата с вх.№ 303882/17.09.2025 г. следва, че ищцата оспорва съществуването на паричните вземания на ответника „ ЕОС МАТРИКС“ ЕООД срещу ищцата, произтичащи от договор за потребителски кредит № FL 287168 от 17.08.2017 г. – предмет на влязло в сила на 1.11.2016 г. по иск по реда на член 422 от ГПК на цедента „ Юробанк България “ АД решение по гр.д.№ 9769/2012 г. по описа на СРС и заявени за събиране по изпълнително дело № 20128380402582 по описа на ЧСИ , с рег. № 838 , на основание – изтичане на петгодишна давност с начало 1.11.2016 г. и погасяване по член 119 от ЗЗД относно лихвата , изтекла до 14.02.2024 г. Освен искане за установяване недължимост на вземанията са отправени, при твърдения за подадена от ответника и оповестена във водения от БНБ Централен кредитен регистър (ЦКР) информация за ищцата като длъжник, искания за задължаването му да подаде информация до ЦКР, „ че не дължи заведените от тях в ЦКР суми“ , както и да заличи подадената информация и да преустанови за вбъдеще подаване на информация за погасеното по давност вземане.

В срочно подадените две молби с вх.№ 303882/17.09.2025 г. и с вх.№ 336680/15.10.2025 г. ищцата е посочила вида, размера и периода на дължимост на оспорените с иска вземания за главница, договорна лихва и лихва за забава ( за двата периода 18.08.2011 г. – 16.02.2012 г. , както и до 14.02.2024 г. ) и разноски за заповедното производство . Формулирането на отделен петитум за всяко вземане не съставлява условие за редовност при положение, че от молбите ясно личи, че се претендира установяване недължимост на всяко от тях .

Правилата на член 24,ал.2 и ал.3 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър ( с последни изм. Дв,бр.113 от. 23.12. 2025 г. ) уреждат правоотношенията между клиента и институцията или лицето по член 4,ал.1 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър ( изм. Дв,бр.113 от. 23.12.2025 г. ) по повод коригиране на данни за него ( клиента ) в ЦКР с оглед подадена неточна информация – член 24,ал.1 или необходимост от привеждане на обявената в регистъра информация в съответствие с влязло в сила съдебно решение или административен акт чрез подаване на коригирани данни в срока и по реда на член 10,ал.3 – член 24,ал.6 2 от Наредбата. Задължението за подаване на информация към ЦКР е административно . Защитата срещу неправомерен отказ за извършване на корекцията и подаване на коригирани данни към ЦКР не може да се осъществи по общия исков ред . Предявените искове за осъждане на ответника – лице по член 4,ал.1 от Наредбата - да изпълни административното си задължение са процесуално недопустими , както правилно е преценил СРС.

Горното налага частична отмяна на определението и оставяне без уважение на частната жалба в останалата част .

Така мотивиран, СГС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 48011/ 19.11.2025 г. на СРС, 159-ти състав по гр.д.№ 41971/2025 г. в частта, с която е прекратено производството по исковете за недължимост на парични вземания – по т.1 от искова молба с вх.№ 259627/29.07.2025 г. ( по регистратурата на СРС )

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по тези искове .

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на М. И. И. – К. от град София,ул. „ ******** срещу определение № 48011/ 19.11.2025 г. на СРС, 159ти състав по гр.д.№ 41971/2025 г. в частта, с която е прекратено производството по искането по т.2 от искова молба с вх.№ 259627/29.07.2025 г.

( по регистратурата на СРС).

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на частната жалбоподателка при предпоставките по член 280,ал.1 и ал.2 от ГПК само в частта, с която е оставена без уважение частната й жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО в останалата му част .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4