Решение № 1191 от 18.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1191 гр. Пловдив, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20235330102556 по описа за 2023 година

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал.

1 от ЗЗД, предявени от „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД – гр. Пловдив срещу С.С.М. /Ш.С.М./, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от

757,59 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 20.06.2019 г. – 16.03.2022 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. "Б." №..., ап. ..., както и мораторна лихва в размер на 75,50 лева за периода 31.08.2019 г. – 28.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 13.04.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3111/29.04.2022 г. по ч. гр. д. № 5373 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, IV гр. с.

В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги с № 0101333001 за обект, находящ се в гр. П., ул. "Б." №..., ап. ..., в качеството му на наемател на ОП „Жилфонд“. Отчетът в обекта бил извършван при условията на липсващо измервателно устройство. Посочва се, че от страна на ответника не било изпълнено задължението за заплащане на консумирана 1 питейна и отведена канална вода за периода от 20.06.2019 г. – 16.03.2022 г., поради което ищецът поискал издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 5373 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, IV гр. с. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за заявителя е възникнал правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника С.С.М., чрез назначения му особен представител – адв. Т. П., със становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове. Оспорва се качеството на потребител на ответника, като се твърди, че в Наредба № 4/14.09.2004 г. като такива се приемат лицата с учредено вещно право на ползване. Сочи се, че съгласно чл. 39 от ЗОС право на ползване върху имоти – частна общинска собственост се учредява със заповед на кмета на общината и сключване на договор въз основа на решение на общинския съвет. Изтъква се, че по делото не са ангажирани доказателства за надлежно учредено право на ползване, поради което отговорността за задълженията към ищцовото дружество се носи от наемодателя. Оспорват се приложените към исковата молба писмени доказателства с твърдение, че не доказват предоставяне на ВиК услуги, размера и дължимостта на претендираните суми. Оспорва се начинът на начисляване на количество изразходвана вода – при липса на измервателно устройства, както и броят на обитатели на обекта. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

От приложеното ч. гр. д. № 5373/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV гр. с., се установява, че е образувано по подадено от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите, предмет на настоящото дело, като е издадена заповед № 3111/29.04.2022 г. Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. В законоустановения едномесечен срок е предявен 2 настоящият иск, като е налице пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Предвид изложеното предявените искове се явяват допустими.

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е обусловена от установяването от страна на ищцовото дружество при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. П., ул. "Б." №..., ап. ..., че ищецът е изправна страна по договора, както и размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т. 2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги.

Във връзка с доказване правото на ползване върху процесния недвижим имот по делото е изискана и приобщена информация от Общинско предприятие „Жилфонд“ – Пловдив относно наемно правоотношение за общинско жилище в гр. Пловдив, ул. „Батак“ № 38, бл. 4015, вх. В, ет. 7, ап.

20. От представения Договор за наем на общинско жилище № И4110/27.09.2016 г. се установява, че е сключен на основание чл. 42, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост между Община Пловдив и ответника С.С.М. за срок от 27.09.2016 г. до 27.09.2026 г. Ответникът е декларирал, че семейството му се състои от трима души, включващи съпругата и сина му.

Съгласно чл. 15 от Договора ответникът е поел задължение да заплаща разходите за консумирана топлинна и електрическа енергия, топла и студена вода. Представена е и подписана от ответника декларация за даване на изрично съгласие копия от настанителната заповед и договора за наем да бъдат предоставени за служебно ползване на ЕВН България /енергоснабдяване и топлофикация/ и на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, както и декларация, че ежемесечно в ОП „Жилфонд“ Пловдив /при заплащане на наемната цена/ ще представя бележки за платени консумативи: електроенергия, топлоенергия и ВиК услуги. С оглед изложеното, съдът приема, че ответникът се явява ползвател на имота, за който се твърди да е 3 доставена вода, респ. има качеството на потребител на процесния имот, който има задължението да заплаща потребените В и К услуги на оператора, какъвто е ищцовото дружество по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗРВКУ, по цени, одобрени от ДКЕВР.

От постъпилото по делото писмо от ОП „Жилфонд“ Пловдив се установява, че към датата на сключване на договора за наем с ответника в общинското жилище е имало водомер, но понастоящем не разполагат с информация дали има монтиран работещ водомер. В този случай, при който монтираният в обекта водомер не измерва изобщо количеството доставена вода, няма как същото да се отчита по общия принцип, залегнал, както в Общите условия на В и К - гр. Пловдив, така и в наредбата, а именно - чрез водомера, който бива отчитан от инкасатор. Констатацията за неработещ водомер е осъществена, поради което и начисляването на потребеното количество вода се извършва по правилата на чл. 26, ал. 2 от ОУ. При повреден водомер, посочената разпоредба препраща към чл. 25, ал. 8 от ОУ, съгласно който се начислява по 6 куб. месечно при топлофицирано жилище и по 5 куб. месечно – при нетоплифицирано жилище, за всеки обитател. В сключения Договор за наем на общинско жилище, както бе посочен, ответникът е посочил, че семейството му е тричленно. Предвид изложеното и видно от представените по делото карнети, начислената за доставена вода при неизправно измервателно устройство е за двама обитатели, респ. дори помалко от живущите в жилището.

От приетата по делото ССчЕ, се установява, че за периода 20.06.2019 г.

– 16.03.2022 г. от страна на ответника не са извършвани плащания към ищцовото дружество. Размерът на задълженията за този период възлиза на 757,59 лева, а обезщетението за забава за периода 31.08.2019 г. – 28.02.2022 г.

– на сумата в размер на 75,50 лева. Според вещото лице, счетоводството на ищеца е водено редовно, съобразно изискванията на ЗСч. Изчислените суми по отделните главници съвпадат с данни от приложените по делото карнети.

Същите са намерили точно отражение в процесните фактури. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено, с необходимите знания и професионален опит.

Предвид изложено съдът намира, че са налице всички материалноправни предпоставки за уважаване предявената претенция на ищеца, а именно: ответникът, в качеството му на потребител на услугите на 4 ищцовото дружество, да му заплати стойността на доставената питейна и канална вода по отвеждане.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.

78, ал. 1 ГПК. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лева до 300 лева. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение от 100 лева. Общият размер на сторените разноски от ищеца по делото е 725 лева, от които 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, 75 лева – за държавна такса, 150 лева – депозит за вещо лице и 400 лева – за особен представител.

Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното производство, а именно – сумата от 75 лева, като на основание т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.С.М. /Ш.С.М./, ЕГН: **********, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, следните суми: сумата от 757,59 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 20.06.2019 г. – 16.03.2022 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. "Б." №..., ап. ..., както и мораторна лихва в размер на 75,50 лева за периода 31.08.2019 г. – 28.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 13.04.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е 5 издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3111/29.04.2022 г. по ч. гр. д. № 5373 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, IV гр. с.

ОСЪЖДА С.С.М. /Ш.С.М./, ЕГН: **********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, сумата от общо 725 лева /седемстотин двадесет и пет лева/ - съдебноделоводни разноски пред първата инстанция и 75 лева седемдесет и пет лева/ – разноски в заповедното производство, сторени по ч. гр. д. № 5373 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, IV гр.с.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________ 6