Решение № 677 от 05.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 677 гр. София, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Петър Н. Славчев

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно частно наказателно дело № 20241100604514 по описа за 2024 година

Производството по делото е с правно основание Глава ХХI от НПК /чл.313-340/”Въззивно производство”.

Постъпила е Жалба от осъденото лице З. А. И. чрез защитника му адв.В. К. от БлАК, срещу Протоколно Определение от 26.06.2024 г. на СРС,НО,10 - ти състав по НЧД№ 5453/24 г. с която първоинстанционният съд е освободил отчасти З. А. И. от изтърпяването на наказанието му , наложено по НОХД№ 10726/2021 г. по описа на СРС,НО,13-ти състав в размер на 2 месеца, както и привел в изпълнение/отчасти/ същото наказание за срок 2 месеца.Целият размер на отложеното наказание по НОХД№ 10726/2021 г. е бил 4 месеца , с отложено изпълнение по чл.66 от НК за срок от 3 години.

В Жалбата защитникът релевира конкретни аргументи против първоинстанционния съдебен акт на СРС,доколкото не е съгласен с частичното привеждане в изпълнение на отложеното наказание.Защитата твърди ,че не е налице висока степен на обществена опасност на дееца, като обществените отношения не се засягат в по-висока степен от тази , която вече е взета предвид при определяне на наказанието.На база горното се счита ,че атакуваното определение се явява необосновано и незаконосъобразно.Добавя се ,че З. И. е баща на невръстно малолетно дете , което следва да отглежда заедно с майката на детето/приложено е Удостоверение за раждане на Р.З. И. , роден на **** г/.

В ОСЗ осъденият З. И. и защитникът му се явяват лично пред въззивния съд.СГП изпраща прокурор.

Съдът докладва делото, прие и прочете писмените доказателства ,като при липсата на искания от страните ,намери фактическата обстановка за изяснена и приключи събирането на доказателства.Бе даден ход на делото по същество.

Защитникът намира атакувания акт на СРС за неправилен в частта , където се постановява привеждане отчасти на отложеното наказание.Сочи че пред СРС са представени доказателства за добри характеристични данни на осъдения , но не е ясно защо не се уважава искането им за пълно непривеждане в изпълнение на отложеното наказание.В определението по НОХД№ 8583 е видно 1

,че цялото наказание е изтърпяно изцяло, което води до това че наказ. отговорност е погасена изцяло и не следва да се изтърпява друго наказание.Семейното му положение , трудовата заетост следва да се съобразят и поради това допълнителна изолация от обществото не е нужна.

Осъденият заявява ,че не иска да лежи тези 2 месеца.

Прокурорът намира ,че са налице предпоставките на чл.345,ал.3,вр.чл.334,т.6 ,вр.чл.338 от НПК , което изисква да се потвърди обжалваното определение на СРС.В дадения случай са налице основанията на чл.69,ал.2,вр.чл.68,ал.1 от НК за частично привеждане в изпълнение на отложеното наказание.СРС е отчел както отегчаващи , така и смекчаващи обстоятелства , за да стигне до така формулирания извод за частично привеждане в изпълнение на отложеното наказание.Съдът е съобразил кратките срокове между отделните осъждания и обстоятелството ,че е налице хипотеза на чл.28 от НК/повторност/.

При последната си дума осъденото лице формулира искане да не търпи тези 2 месеца , тъй като няма кой да гледа децата.

Софийският Градски съд намира за установена следната фактическа обстановка :

НЧД № 5453/2024 г. по описа на СРС,НО,10-ти състав е било образувано след като с Решение от 12.04.2024 г. СГС,НО,16-ти състав отменя Определение от 26.06.2023 г. по НОХД№ 8585/23 г. по описа на СРС,НО,3-ти състав и делото се връща за ново разглеждане на друг състав на СРС.Предметът на това произнасяне е относно евентуално привеждане в изпълнение на отложеното наказание в размер на 4 месеца „Лишаване от свобода“ по НОХД№ 10726/2021 г. по описа на СРС.

З. А. И. е бил осъждан както следва :

1.По НОХД№ 15919/2020 г. СРС,НО,134 с-в с одобрено Споразумение, в сила от 01.03.2021 г., е признат за виновен в изв. на престъпление по чл.198,ал.1,вр.чл.63,ал.1,т.3 от НК и е осъден на обществено порицание.

2.По НОХД№ 10726/2021 г. СРС,НО,13-ти състав с одобрено Споразумение , в сила от 22.12.2021 г,

, е признат за виновен в изв. на престъпление по чл.195,ал.1,т.3,вр.чл.194,ал.1,вр.чл.20,ал.2,вр.ал.1,вр.чл.63,ал.1,т.3 от НК ,като е осъден на 4 месеца „Лишаване от свобода“ , като изпълнението е било отложено за изпитателен срок от 3 години по чл.66,ал.1 от НК.

3.По НОХД№ 8585/2023 г. на СРС,НО,3-ти състав , с одобрено Споразумение , в сила от 26.06.2023 г., за изв. престъпление по чл.195,ал.1,т.7,вр.чл.194,ал.1,вр.чл.28,ал.1,вр.чл.55,ал.1,т.1 от НК е бил осъден на 6 месеца „Лишаване от свобода“ ,при общ режим на изтърпяване.

Видно е от анализа на данните за съдимост на З. И.,че първите две престъпления е извършил като непълнолетен , а само третото е като пълнолетен.

Доколкото производството по последното осъждане е протекло по реда на Глава 29 от НПК „Решаване на делото със Споразумение“,то е следвало по реда на чл.306 от НПК съдът да се произнесе относно приложението на чл.68 и 69 от НК касателно изтърпяване на отложеното наказание.СРС в атакуваното определение е намерил ,че са налице две групи обстоятелства , които изискват балансиран подход при преценката за изтърпяване на отложеното наказание.От една страна е установено ,че от март 2023 г./времето на извършване на последното престъпление/ до момента не е изтекъл дълъг срок , за да може да се приеме че лицето се е поправило, а от друга страна – събрани били данни за трудова заетост и семейна ангажираност,поради което З. И. бил освободен само частично от изтърпяване на наложеното наказание в размер на половината от наказанието 2 месеца.

СГС счита ,че правилно и аргументи СРС е преценил ,че са налице предпоставките за частично привеждане в изпълнение на наложеното наказание.Това е така , защото така се отчита незадължителния характер на привеждане на отложеното наказание/в хипотеза когато деецът е бил непълнолетен/.Вярно е също така ,че наказанието в размер на 6 месеца „Лишаване от свобода“ е било изтърпяно и лицето е освободено на 27.09.2023 г. със зачитане на работни дни.Следва да се има предвид обаче ,че в рамките на това изтърпяване З. И. е реализирал „бягство“ на 24.07.2023 г., но е бил задържан на същата дата.За да се стигне изобщо до преценка за нуждата от привеждане в изпълнение на отложеното наказание , е видно че осъденото лице е извършило ново умишлено престъпление от общ характер в рамките на изпитателния срок на предходно осъждане, което визира по-висока степен на обществена опасност на извършителя и в крайна сметка да 2 непостигнати цели по чл.36 от НК, доколкото отлагането на едно наказание по реда на чл.66 от НК винаги се съпътства с преценка че за постигане на целите по чл.36 от НК не е нужно ефективно изтърпяване на наложеното наказание.З. И. е показал чрез извършване на ново престъпление ,че не се е поправил.Наистина спрямо непълнолетно лице не е задължително да се приведе отложено наказание или ако се приведе ,може да е отчасти.В случай ,че И. бе осъждан само веднъж с условно осъждане и бе налице втори случай на ново деяние в изпитателния срок , вероятно би могло да не се изпълни отложеното наказание.В настоящия случай преди условната присъда има още едно осъждане с наказание „Обществено порицание“,което явно не е дало поправителния ефект.Ето защо ,на фона на трите осъждания в рамките на кратък период от време,правилно СРС е намерил че следва да се приведе частично в изпълнение отложеното наказание, тъй като само така би се въздействало поправително-възпитателно на осъдения да не върши повече престъпления и биха се постигнали целите на наказанието по чл.36 от НК.Предвид горните си съображения съдът намери доводите на защитата и на самото осъдено лице за неоснователни , като следва да се потвърди атакувания първоинстанционен съдебен акт.

С оглед гореизложените си фактически и правни съображения ,Софийският Градски съд на основание чл.338 от НПК,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно Определение на СРС,НО,10-ти състав по НЧД№ 5453/24 г.,с което на основание чл.306,ал.1,т.3 от НПК , вр.чл.69,ал.2,вр.чл.68,ал.1 от НК е приведено отчасти в размер на 2 месеца „Лишаване от свобода“ отложеното наказание на осъденото лице З. А.

И., по НОХД№ 10726/2021 г. на СРС,НО,13-ти състав и е освободен частично от изтърпяването на 2 месеца, тъй като обжалвания съд. акт е правилен и законосъобразен.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3