Решение № 71 от 09.03.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Дупница, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Маргарита Пл. Алексиева при участието на секретаря Росица К. Ганева като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Административно наказателно дело № 20251510200987 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Ю. А. Х., ЕГН ********** с адрес: гр. Р., обл. К., ул. "К." № ** обжалва Наказателно постановление №25-0332-000772/03.11.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР Кюстендил, РУ-Рила, с което на основание чл. 177, ал.1, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба” в размер на 300 лв./153.39 евро за нарушение на чл.

150А, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят редовно призован не се явява в съдебно заседание. Представлява се от процесуален представител – адв. С., който поддържа жалбата по съображения изложени в същата, както и допълнителни такива в хода на съдебните прения. Моли за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В съпроводително писмо изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за нейното отхвърляне. Ако съдът не приеме посочените аргументи, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като моли за присъждане на такова в минимален размер.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 22.09.2025 г. на жалбоподателя Ю. Х. в негово отсъствие е съставен АУАН № 4601556 от К. К. на длъжност ,,полицай“ в присъствието на свидетеля Д. С. за това, че в гр.

Рила, ул. ,,Крайречна“ с посока на движение към центъра на гр. Рила и ул. ,,Здравец“ в качеството си на водач на мотоциклет тип ,,Ендуро“ без регистрация, управлява без да 1 притежава категорията за управляваното от него превозно средство. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят е подал писмено възражение срещу съставения му акт, като е посочил, че не е извършил нарушението, не е известяван, че ще му бъде съставен акт, на посочените в АУАН различни дати, часове и места не е управлявал въпросния мотоциклет. В акта и в издаденото въз основа на него наказателно постановление са посочени различни дати и места на извършване на нарушението, като първоначално е посочено, че нарушението е извършено на 22.09.2025 г. в 05.35 ч. в гр. Рила, на ул. ,,Гагарин“, след което при описание на обстоятелствата като дата, час и място на нарушението са посочени: 08.09.2025 г. в 18:55 ч. в гр. Рила, ул. ,,Крайречна“ с посока на движение към центъра на гр. рила и ул.

,,Здравец“. Представена е докладна записка от мл. инсп. К. до Началника на РУ Рила, от която се установява, че на 20.09.2025 г. с колеги посетили адреса на Ю. Х. и му връчил призовка да се яви в 17:30 ч. на 20.09.2025 г. в РУ – Рила и да носи личната си карта и СУМПС. На същата дата в 08:50 ч. Х. получил призовката, което удостоверил с подписа си.

От АНО е представен 1 бр. диск с файлове от 08.09.2025 г. към 18:55 ч. свалени от охранителна камера, собственост на община Рила и 1 бр. снимков материал на лицето управляващо двуколесно МПС и пътник зад водача.

В съдебно заседание на 15.01.20256 г. е извършен оглед на представеното от АНО веществено доказателство – 1 бр. диск, като при прегледа се установи, че в 18:52 ч. бързо преминава мотоциклет с две лица на него без предпазни каски. В 18:52:25 ч. полицейски автомобил с включен светлинен сигнал следва мотоциклета.

От показанията на актосъставителя К. се установява, че на улица ,,Крайречна“ срещу техния полицейски автомобил забелязали срещу тях да се движи мотоциклет тип ,,Ендуро“ с две лица без предпазни каски. Актосъставителят като водач на служебния автомобил подал светлинен сигнал към водача, за да привлече вниманието му, след което колегата му – св. С. слязъл от автомобила и подал на водача на мотоциклета сигнал със стоп палка, с който последният не се съобразил и продължил управлението. Двамата полицейски служители обърнали посоката на движение и последвали мотоциклета, но той продължил да се движи по стръмен черен път, по който вече не можели да го следват. Докато били зад мотоциклета забелязали, че е без поставена регистрационна табела. По-късно в РУ-Рила написал докладна записка по случая и след известно време постъпила справка за лицата на мотоциклета, както и името на водача след изземване на записи от камерите и разследване на колеги от криминална полиция. Актосъставителят връчил на Х. призовка да се яви в РУРила, но същият не се явил, след което му бил съставен акт за административно нарушение в негово отсъствие. Впоследствие с ОДЧ установили, че водачът няма и съответна категория да управлява мотоциклет. Свидетелят С. потвърждава казаното от актосъставителя, като заявява, че той е подал сигнал със стоп палка на водача на мотоциклета, който възприел сигнала, първоначално намали скоростта, но след това подал газ и ги отминал като не се подчинил на разпореждането да отбие вдясно. Колегите от криминална полиция извършили издирвателни мероприятия, в резултат на които установили, че лицето управлявало мотоциклета е Ю. Х.. Била направена и справка чрез ОДЧ дали лицето притежава категория 2 да управлява мотоциклет.

Описаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

С оглед на така установеното, съдът счете, че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник група в ОДМВР Кюстендил, РУ Рила, упълномощен за това съгласно Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

Съдът намира, че при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати процесуални нарушения, които са съществени и не са от категорията на тези, които могат да бъдат преодолени по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, като същите са достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление. Критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е единен в цялата процесуална теория и практика - нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса или когато е довело до ограничаване на правата на страните, в която и да е фаза на процеса.

Съобразявайки съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни актове и процедурата на съставянето им, се налага изводът, че са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до отмяна на НП. Административнонаказателното производство е строго формално и се подчинява на строго регламентирани правила. В АУАН е налице противоречие относно датата, часа и мястото на извършване на твърдяното нарушение. Това противоречие е възпроизведено и в НП. В АУАН е посочено, че нарушението е извършено на две различни дати 22.09.2025 г. и 08.09.2025 г., съответно в различни часове. В НП също са отбелязани тези две дати и часове. Тоест и актосъставителят, и АНО са приели, че процесното нарушение е извършено едновременно на две дати (административните органи не са били наясно кога е извършено нарушението, а с оглед на строго формалния характер на административнонаказателното производство волята им не може да бъде тълкувана, а не е и дължимо). Посочването на точната дата на нарушението е основен признак на състава на твърдяното нарушение и е абсолютно необходим задължителен реквизит на АУАН и НП, видно от чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като датата на извършване на нарушението е задължителен реквизит, както на АУАН, съгласно изискванията на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, така и на НП съгласно изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и липсата или погрешното посочване на последната в АУАН и/или в НП във всички случаи съставлява основание за отмяна на атакуваното НП. От друга страна, погрешно посочената дата в НП води до различие в съдържанието на двата акта - АУАН и НП, което значително накърнява 3 правото на защита и съставлява самостоятелно отменително основание. Посочването на две различни дати в АУАН, възпрепятства съда при осъществяване на контрола за законосъобразност на оспореното НП в аспекта да се установи има ли извършено административно нарушение и кога е осъществено то. Невъзможността да се установи конкретно и безпротиворечиво обективен елемент от фактическия състав на административното нарушение представлява съществено административнонаказателното нарушение, производство, допуснато което в представлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. АУАН е официален документ по смисъла на чл. 93 т. 5 от НК и удостоверителната му сила действа по отношение на датата на извършване на административното нарушение, която е посочена в него. В случая няма как удостоверителната сила на АУАН да действа на две различни дати.

Дори да се приеме, че е допусната фактическа грешка при изписване на датата на нарушението (каквато в ЗАНН и НПК не се допуска), то тя не може да се изправи с докладни записки и/или последващи показания на актосъставителя пред съда, а следва да се издаде нов АУАН в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. АУАН е съставен в нарушение на чл. 40 от ЗАНН. Неправилно и в нарушение на императивната разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, АУАН е съставен без присъствието на нарушителя (срв. показанията на свидетелите К. К. и Д. С.). Наказателното постановление е издадено, без наказващия орган да изпълни задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, като провери съставения против жалбоподателя АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, задължително преценявайки и събраните доказателства, в контекста на изискванията на чл. 40, ал. 1 и сл., чл. 42, т. 4 и чл.

57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. АУАН, въз основа, на който е издадено обжалваното НП, е съставен на 22.09.2025 г. по отношение на която дата липсват данни по делото жалбоподателят да е бил уведомен, че ще се съставя акта именно на тази дата и за процесното нарушение. В делото не са налице доказателства, че нарушителят е било надлежно уведомен, че при неявяване на посочената дата актът ще бъде съставен в негово отсъствие. Няма данни по делото и къде лицето е следвало да се яви, за да му бъде съставен акта. В последния липсва отбелязване, че съставянето му става в отсъствие на нарушителя. В АУАН не е вписано изрично поканата до нарушителя, както и че актът е съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. АНО не е изпратил исканата от съда призовка, за каквато споменават разпитаните свидетели, а е изпратил единствено разписка от призовка, в която е записано, че жалбоподателят е получил призовка на 20.09.2025 г., но съдържанието на същата е неизвестно. От докладната записка относно призовано лице, изготвена от мл. инсп. К. К., е видно, че жалбоподателят е призоваван да се яви в РУ-Рила на 20.09.2025 г. в 17:30, неизвестно за какво. Процесния АУАН е съставен на 22.09.2025 г., за която дата липсва призоваване на жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН въвежда по задължителен начин изискването за съставяне на акта в присъствие на нарушителя и при условията на ал.

2 - съставянето му в негово отсъствие (когато е известен, но не може да се намери или след покана на се яви за съставяне на акта). В случая, на актосъставителя е било известно лицето - нарушител, предвид наличната документация по проверката. При установяване точния смисъл и съдържанието на разпоредбите на чл. 40-44 от ЗАНН не е допустимо 4 разширително тълкуване. АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, без същия да е бил надлежно поканен. Императивността на изискването за лично предявяване АУАН на нарушителя намира израз в разпоредбите на чл. 43 от ЗАНН и спиране на производството ако нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен. Актосъставителят, след като извърши констатация и събере данни, които навеждат на извод за извършено административно нарушение, е длъжен да покани нарушителя за съставяне на акта. Едва при наличието на надлежно връчена такава покана, ако нарушителят не се яви в определения ден и час, съставянето на акта в негово отсъствие ще попадне в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Налице е специален процесуален ред, гарантиращ законосъобразно развитие на правоотношението между страните и нарушаване на който е самостоятелно основание за отмяна на крайния акт при отчитане на конкретните обстоятелства за всеки отделен случай.