Решение № 67 от 25.03.2024, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Велико Търново, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500016 по описа за 2024 година С решение № 487/04.09.2023 г. по гр.д. № 13/2022 г. Великотърновският окръжен съд осъдил ЗК "Лев Инс" АД, гр. София, ЕИК 121265177 да заплати на Л. А. Ч. с посочени ЕГН и адрес в гр. Свищов сумата от 51 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 12.06.2021 г. около 21.15 ч. в гр. Свищов, на **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.07.2021 г. до окончателното й изплащане. С решението съдът е отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 51 000 лв. до пълния му предявен размер от 150 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума като неоснователен и недоказан, а акцесорната претенция за законната лихва върху главницата за периода от датата на увреждането 12.06.2021 г. до 06.07.2021 г. вкл. като неоснователна и недоказана.

Със същото решение Великотърновският окръжен съд е осъдил ЗК "Лев Инс" АД, гр. София, ЕИК 121265177 да заплати: на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от ЗА на адвокат Д. Р. Д. от ВтАК сумата от 1 540 лв. за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ на ищцата по делото и

1 в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВтОС сума в размер на 2 400 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на иска и сума в размер на 374 лв., представляваща направени по делото разноски съразмерно с уважената част на иска, както и сумата от 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Осъдил е също Л. А. Ч. да заплати на ЗК "Лев Инс" АД, гр. София сумата от 425,70 лв., представляваща направени по производството разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Недоволна от постановеното решение, в частта в която предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 51 000 лв. до 150 000 лв., ведно с претендираната законна лихва върху главницата, считано от 07.07.2021 г. до окончателното й изплащане е останала въззивницата Л. А. Ч., която чрез пълномощника си адвокат Д. Д. от ВтАК го обжалва в законния срок като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и се излагат подробни доводи в тази насока. Според въззивницата неправилно ВтОС е определил размера на обезщетението за причинените на въззивницата неимуществени вреди, като не е съобразил представените по делото доказателства относно същите и разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, както и е и з в ъ р ш и л неправилна преценка за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на въззивницата. Счита, че от страна на първоинстанционния съд не е направен пълен и задълбочен анализ на събрания доказателствен материал, което е довело до определяне на необоснован размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. В жалбата са посочени подробно по 16 пункта уврежданията на здравето на въззивницата, акцентира се върху това, че непосредствено след пътния инцидент същата е била в коматозно състояние, с опасност за живота в Клиниката по неврохирургия към УМБАЛ Плевен, извършена й е операция по спешност, при която е отворена черепната кухина и са установени контузионни промени по меките тъкани, тотално е евакуиран субдорален хематом, както и че след операцията на черепа на въззивницата е получена вдлъбнатина, която обезобразява външния й вид и влошава качеството й на живот. Твърди се, че функционалният тремор на клепачите на въззивницата не е отшумял с времето и продължава, като са налични оперативни цикатрикси вляво фронтно-темпорално с размери 6/10 см., с лека импресия и видими пулсации вляво, както и видими цикатрикси на лява предмишница с 2 размери 130/30 см.. Твърди се, че въззивницата се нуждае от допълнителна операция, която да преодолее вдлъбнатината в черепа й и същата е предстояща. Твърди се, че въззивницата продължава да чувства неразположение, има постоянни болки в главата и световъртежи, изпитва болки в лявата ръка и левия крак, в областта на глутеусите, неприятно чувство при допир на кожата, чувства се отпаднала, с шум в ушите, губи ориентация за време и място, трудно се концентрира, като всички тези увреждания я принуждават да живее в състояние на непрекъснати болки и дискомфорт, ограничават физическата й активност, загрозяват външния й вид, което от своя страна води до притеснения от нейна страна, затваряне в дома й, самоизолация от близки и познати, а силната уплаха от случилото се и възможността да се повтори, както и страха за бъдещото й здравословно състояние съществуват и към момента на подаване на жалбата. Позовава се на цитираното ЕР на ТЕЛК, получено на 25.01.2023 г., с което й е определена 50 % нетрудоспособност за срок от три години. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил оплакванията на ищцата за световъртеж, шум в ушите, двустранно намаление на слуха, които са заявени с исковата молба /ИМ/ и са установени с приетата по делото съдебномедицинска експертиза /СМЕ/, като счита, че същите обосновават по-висок размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди на въззивницата. Поддържа се, че оздравителният период е продължил повече от година, не е приключил изцяло, тъй като са останали оплакванията от главоболие, световъртеж и обща слабост, деформацията на костния свод е за цял живот при липса на втора оперативна интервенция с пластична реконструктивна алокраниопластика. Твърди се, ме въззивницата продължава да приема медикамента Конвулекс с оглед резултатите от контролните ЕЕГ изследвания, като е възможно черепно мозъчната травма /ЧМТ/ да остане като трайна увреда на мозъчната тъкан, изразяваща се в епилептично огнище, което генерира възбудни заряди и приема на медикамента да продължи до края на живота й. В жалбата подробно се обсъждат СМЕ и разясненията на вещото лице доц. Д-р Т. А., както и на вещото лице Н. Г. и се прави извод, че на въззивницата е причинено разстройство на здравето временно опасно за живота до извършване на животоспасяващата операция. В жалбата се обсъждат подробно показанията на свидетеля С. Д. относно състоянието на въззивницата след ПТП и последиците от него за здравето, 3 начина й на живот и неговото качество за въззивницата. Прави се извод, че при съобразяване на внезапността на инцидента, възрастта на пострадалата, характера и тежестта на уврежданията, опасността за живота й, продължителността на оздравителния период, трайните белези и увреди на мозъчната тъкан, продължаващите й страдания както физически, така и емоционални и психически, определения процент неработоспособност и останалите увреди, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от същата неимуществени вреди е 150 000 лв.. Счита се, че не е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, тъй като нарушенията на ЗДвП от страна на мотоциклетиста са в значително по-голям обем от това на въззивницата, която е пресякла пътното платно без да се съобрази с приближаващото ППС – мотоциклет. Счита, че не е налице нарушение от страна на въззивницата, тъй като не е била длъжна да прецени, че мотоциклетът се движи с превишена скорост – 78,3 км./ч.. Според въззивницата водачът на мотоциклета с оглед липсата на препятствия по пътя и видимост от 120 м. е имал възможност да възприеме движението й като пешеходка и да намали скоростта си на движение още преди стъпването й на пътното платно, като в тази насока се коментира заключението на вещото лице по приетата САТЕ, съгласно което за изминалото разстояние от 3,4 м. на ищцата са били необходими 2,4 сек., за което време мотоциклетът е изминал 52,2 м.. Счита, че за това разстояние при движение с нормативно разрешената скорост от 50 км./ч. мотоциклетистът е имал възможност да преустанови движението си, за което според вещото лице са му необходими 33 м. и се прави извод, че пешеходецът не е длъжен да съобрази, че ПТП се движи с превишена скорост при липса на обективна възможност за тази преценка.

Позовава се на цитирана съдебна практика на ВКС относно приноса на пострадалия и се прави извод, че в конкретният случай не е налице съпричиняване на вредоносния резултат. Алтернативно се иска при преценка от съда за наличие за съпричиняване да определи същото в по-нисък размер от 40 %, като се акцентира на обстоятелството, че и при движението си с превишена скорост водачът на мотоциклета е можел да заобиколи пешеходката, което не е направил. При тези доводи се иска от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на ВтОС в обжалваната част като вместо него постанови друго, с което уважи предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди, респ. присъди в полза на въззивницата 4 изцяло направените по делото деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Липсва приложена квитанция за внесена държавна такса, като се позовава на освобождаването си от такси и разноски по делото по чл. 83 ал. 2 от ГПК от първоинстанционния съд. С жалбата се представя ново писмено доказателства и иска да бъде прието към доказателствата по делото.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна ЗК „Лев Инс“ АД, гр. София чрез пълномощника й юрисконсулт Р. Ч., с който се оспорва основателността на същата. По отношение на размера на обезщетението се възразява, че същото е завишено за сумата над 70 000 лв., като съдът не е съобразил икономическия стандарт на живот в страната към деня на ПТП и възрастта на пострадалата.

Поддържа се, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, както и че е налице неправилна преценка от страна на първоинстанционния съд относно процента на съпричиняване в посока намаляването му, като счита, че същият е 50 %. В отговора на въззивната жалба се обсъждат подробно заключенията на СМЕ и САТЕ и се прави извод, че уврежданията на въззивницата са се възстановили в обичаен срок, като както субективните й преживявания, така и обективното й състояние са резултат от неакватни действия от нейна страна още към момента на увреждането. Възразява се, че въззивницата е можела да се обслужва сама с оглед представената по делото медицинска документация, че е изписана в добро общо състояние, оздравителният процес при нея е протекъл благоприятно, актуалното й здравословно състояние е добро и не са налице остатъчни последици от уврежданията. Счита се, че определения размер на обезщетението от 85 000 лв. е завишен, като се позовава на цитирано решение на САС, с което за средна тежка черепно-мозъчна травма е определено обезщетение в размер на 60 000 лв.. В заключение се иска от въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба на въззивницата.

Претендират се направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263 ал. 2 от ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от въззивника ЗК „Лев Инс“ АД, гр. София чрез пълномощника му юрисконсулт Р. Ч. против решението № 487/04.09.2023 г. по гр.д. № 13/2022 г. по описа на ВтОС, в частта, в която е уважен предявения от Л. А. Ч. иск за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 35 000 лв. до 51 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.07.2021 г. до окончателното й заплащане. С въззивната жалба се иска отмяна на решението на ВтОС като неправилно, незаконосъобразно и необосновано в обжалвана част и се излагат подробни доводи относно неправилна преценка от страна на първоинстанционият съд на справедливия размер на определеното обезщетение за неимуществени вреди при условията на чл. 52 от ЗЗД като се поддържа, че справедливия размер е 70 000 лв., както и неправилна преценка относно процента на съпричиняване, като се поддържа, че същият е 50 %. Излагат се доводите, описани по-горе в отговора 5 на въззивната жалба на насрещната страна, които не следва да бъдат преповтаряни. Претендират се направените по делото разноски. Представена е квитанция за внесена държавна такса по сметка на ВтАС за сумата от 320 лв. и юрисконсултско пълномощно в полза на юрисконсулт К. А..