Решение № 85 от 20.12.2024, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. ЛЕВСКИ, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Административно наказателно дело № 20244410200188 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд - Левски е образувано настоящото производство по постъпила жалба от П. Р. П., ЕГН **********, с адрес: гр.***, чрез адв. Р. Р., срещу наказателно постановление №РД-05-17/27.08.2024г. на директор РЗИ– Плевен,

С обжалваното НП на жалбоподателката е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв., затова, че като директор на детска градина не извършва контрол върху дейността и работата на персонала на детското заведение. Допускало се внасяне и употреба на вода с неизяснен произход в индивидуални пластмасови шишета, надписани с имената на децата. По данни на персонала шишетата са донесени от родителите от вкъщи.

Установено било, че съдовете за резервна вода в санитарните възли не са пълни, с което били нарушени разпоредбите на чл. 17, ал.4 от Наредба №3/2007г. и чл. 117 от Закона за здравето.

Жалбоподателят оспорва издаденото наказателно постановление и счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Съображенията за това са, че е неясно съдържанието на описаното в НП; неразбираемо било колко са констатираните нарушения и какви точно са те. Посочва се, че разпоредбата на чл. 117 от ЗЗ има бланкетен характер и следва да бъде обвързана с друга законова разпоредба, която да вменява законово задължение на конкретно лице, което да води до налагане на административнонаказателна отговорност.

1

Искането е съдът да постанови решение, с което да отмени като неправилно и незаконосъобразно издаденото наказателно постановление.

За административнонаказващия орган – редовно призован – се явява служител с юридическо образование. Изразява становище, че издаденото наказателно постановление е правилно, законосъобразно и целесъобразно. В дадения от съда срок представя писмена защита.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. Представлява се от процесуален представител, който в представената писмена защита навежда подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Установява се, че на 25.07.2024г. актосъставителката Ц. и свидетелката Н. - здравни инспектори, са извършили проверка по текущ контрол в детската градина в с. Малчика. С влизането констатирали пластмасова касетка, в която са поставени шишенца от минерална вода. Всяко шишенце било надписано с имената на децата. АУАН бил съставен, тъй като се водело грубо хигиенно нарушение – някои от шишетата били много мръсни, че следвало да бъдат изхвърлени след употреба, след като били за еднократна употреба, и затова че не се знаело какво е съдържанието, както и че детското заведение следвало да е снабдено с питейна вода.

Актосъставителят в хода на съдебното следствие пояснява, че АУАН е бил съставен на директорката затова, че нямат право да внасят вода в детската градина, тъй като се водела вода с неизяснен произход, нямало информация откъде е налята водата. Според свидетелката, отдавна вадели борба с родителите на територията на Плевенска обл. да не им се позволява да носят шишенца с вода. Категорична е, че в момента не е имало течаща вода поради водния режим. Според св. Ц. задължително следвало да има бидони с резервна вода, които бидони били празни, което също било нарушение. Уточнява, че в деня на проверката в детската градина е имало течаща вода.

Свидетелката Н. заявява в показанията си, че според Наредба №3, в детската градина трябва да има бидони с резервна вода. Според показанията бидоните били празни, защото капаците им били обърнати.

Срещу жалбоподателя на 25.07.2024г. е съставен АУАН затова, че при извършена на 25.07.2024г. проверка в ДГ „Люляк“ с. Малчика, е констатирано, че жалбоподателката като директор не упражнява контрол върху дейността и и работата на персонала в детското заведение. Допуска се внасяне и употреба на вода с неизяснен произход в индивидуални пластмасови шишета, надписани с имената на децата. По данни на персонала шишетата са донесени от родителите от вкъщи. Установено било, че съдовете за резервна вода в 2 санитарните възли не са пълни.

Посочени като нарушени са разпоредбите на чл. 17, ал.4 от Наредба №3 за здравните изисквания към детските градини и чл. 117 от Закона за здравето.

За констатираните с АУАН нарушения административно наказващият орган е издал на 27.08.2024г. обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл.229, ал.1 от Закона за здравето е наложена глоба в размер на 200 лв.

Така описаната фактическа обстановка се установява от приложените писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели.

В настоящото производство следва да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, извършено ли е от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено виновно. АУАН нямат обвързваща доказателствена сила. В тежест на административнонаказващия орган е да докаже по безспорен начин, че има извършено административно нарушение и то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.

И в АУАН, и в НП следва да се съдържа описание на нарушението и следва да бъдат посочени и законовите разпоредби, които са били нарушени.

Законосъобразното издаване на наказателното постановление изиска пълно съответствие между деянието, вменено та нарушителя така, както е описано в АУАН и НП, и посочените като нарушени норми, или описаното деяние следва да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. Като не е конкретизирал коя точно правна норма е нарушена с описаното в НП деяние, АНО е нарушил чл. 57, ал.1, т.6 ЗАНН. По този начин се създава неяснота относно приетото от АНО за нарушение. Непосочването в наказателното постановление на правната норма, съдържаща изискване за конкретно поведение, ограничава правото на защита на наказаното лице, тъй като същото е лишено от възможността да разбере кое конкретно законово изискване е нарушило.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът констатира процесуални нарушения от категория на съществените, които са основание за отмяна на последното.

В съставения АУАН липсва точна правна квалификация на нарушението, която да кореспондира с описаното нарушение. И в обжалваното НП липсва точна правна квалификация на описаното нарушение.

На административнонаказаното лице е вменено извършването на административно нарушение по чл. 17, ал.4 от Наредба №3/2007г. за здравните изисквания към детските градини и чл. 117 от Закона за здравето.

Според чл. 17, ал.4 от Наредба №3, санитарният възел се осигурява със съдове с резервна вода.

Разпоредбата на чл. 117 от Закона за здравето предвижда, че държавата и общините, юридическите и физическите лица създават условия за осигуряване на здравословна жизнена среда и нормално физическо и психическо развитие на децата.

Съдът споделя възраженията на процесуалния представител на 3 жалбоподателя, че съдържанието в АУАН и НП е неясно и е неразбираемо колко са констатираните нарушения и какви точно са те. Посочената като нарушена норма на чл. 117 от Закона за здравето не съдържа конкретно правило за поведение. Същата има бланкетен характер и следва да бъде обвързана с друга законова разпоредба, която вменява съответно законово задължение, неизпълнението на което да води до налагане на административнонаказателна отговорност. Не са посочени конкретни разпоредби, които са нарушени. Позоваването от страна на административнонаказващия орган на разпоредбата на чл. 117 от Закона за здравето не е достатъчно, тъй като изрично следва да се посочат кои конкретни норми от закона или подзаконови нормативни актове са нарушени.

В съдебно заседание актосъставителят, след поставяне на конкретни въпроси от процесуалния представител на ответника дали е извършено нарушение на чл. 28, ал.4 от Наредба №3/2007г., която предвижда задължителното внасяне на храни и тяхната употреба на територията на детските градини да се извършва с документ за произхода им, отговаря положително, но нито в АУАН, нито в НП е вписана като нарушена цитираната норма. Този пропуск представлява съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на наказаното лице да разбере какво точно нарушение й е предявено и за какво нарушение й е наложена административната санкция, което и е основание за отмяна на наказателното постановление като процесуално незаконосъобразно. В конкретния случай е налице е несъответствие между правната квалификация на деянието и неговото текстово описание.

По отношение на второто вменено нарушение – по чл. 17, ал. 4 от Наредба №3/2007г. - разпоредбата предвижда, че санитарният възел се осигурява със съдове за резервна вода.

От събраните по делото доказателства се установи, че санитарният възел се осигурява със съдове за резервна вода, както и че такива съдове са били налични. Към момента на проверката е имало течаща вода в детската градина.

Съдът приема, че в случая не е налице извършено нарушение.

В показанията си свидетелите акцентираха, че актът е съставен на директорката, че нямат право да внасят вода в детската градина, че нямат право да внасят вода, защото се води с неизяснен произход и отдавна водят борба с родителите на територията на плевенска област да не се позволява да се внася вода с неизяснен произход, като същевременно здравният инспектор заявява, че /водата/ „не е изследвана и няма да бъде никога изследвана, защото тя дори не трябва да е там“.

Имайки предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло като такова.

Претендира се от страна на упълномощения защитник адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 от ЗА.

Съгласно чл. 63д, ал.1 ЗАНН, в производствата пред районния и 4 административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

Представен е сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че такава се предоставя безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА, като наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае доказване. Поради изложеното следва да бъде заплатено от ответника адвокатското възнаграждение на адв. Р. Р. в размер на 400 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №РД-05-17/27.08.2024г. на директор РЗИ – Плевен, с което на П. Р. П., ЕГН **********, с адрес: гр.***, на основание чл. 229, ал.1 от Закона за здравето е наложена глоба в размер на двеста лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА РЗИ – ПЛЕВЕН да заплати на адв. Р. Р. за осъществена по реда на чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата адвокатска защита, адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Левски: _______________________ 5