Решение № 19950 от 04.11.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 72397/2024
- Вид
- Решение № 19950
- Подписан
- 04.11.2025
- Състав
- МАРИЯ ВЕСЕЛИНОВА БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 411, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 19950 гр. **, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20241110172397 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „** срещу ***, с която по реда на чл. 422 ГПК е предявен иск за признаване за установено между страните, че ответникът дължи да заплати на ищеца сумата от 1711.74 лева, включваща неизплатено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение в размер на 1660.08 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата, както и 51.66 лева мораторна лихва върху предявения регрес за периода от 14.06.2024 г. до 04.09.2024 г.
В исковата молба се твърди, че на 15.01.2024 г. в гр. **, на ул. „***“ в посока към кв. „***“ е реализирано пътно транспортно произшествие /ПТП/ между л. а. „***“ с рег. № ***, собственост и управлявано при настъпване на произшествието от М. Х.
М., и МПС с рег. № *** с водач Д. М. К., притежаващо към посочената дата задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество. Вина за инцидента имал именно водачът на МПС с рег. № ***, който не обезопасил автомобила и последният потеглил без водач, като в резултат на движението си ударил спрелия към този момент поради настъпило ПТП л. а. „***“ с рег. № ***.
1
За произшествието бил съставен двустранен констативен протокол, в който били отразени констатациите на водачите относно вината за реализирането на произшествието. Вследствие настъпилото ПТП на л. а. „***“ с рег. № ***, за когото към датата на произшествието имало сключена застраховка “Каско на МПС” при ищцовото дружество, били причинени вреди (увреждане на предна броня, амортисьор предна броня абсорбер, спойлер предна броня, решетка предна броня лява около халоген, фар за мъгла преден ляв, основа предна броня, фар ляв, кора под предна броня под радиатор), заведени при ищеца под ликвидационна преписка № **. След извършен оглед и оценка на щетите, на 13.03.2024 г. „** заплатило на сервиза, извършил ремонта на автомобила, сума в размер на 1645.80 лева. Дружествотозастраховател по застраховка „Каско на МПС“ поддържа, че поради заплащането стойността на ремонта на увредения автомобил то притежавало регресни права до този размер към застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за възстановяване на платената сума. Искане за изплащането на сумата било изпратено до *** на 13.05.2024 г., но ответникът отказал да заплати претендираното обезщетение. Поради това ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, но срещу издадената по ч. гр. д. № 54129/2024 г. по описа на СРС, 47-ми състав, такава било подадено възражение по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове. Ищецът моли да бъде постановено решение, с което исковите претенции да бъдат уважени изцяло, като в негова полза бъдат присъдени и сторените в хода на производството разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника *** за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Ответникът оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на процесното ПТП, както и твърденията, че същото било причинено по вина на Д. М. К. – водач на л. а. „***“ с рег. № ***. Твърди се, че на същото място и по същото време Д. К. претърпяла ПТП, изразяващо се в настъпил челен удар с л. а. „***“ с рег. № **, в резултат на който тя получила мозъчно сътресение и била изведена от автомобила си. Той обаче потеглил по инерция и ударил л. а. „***“ с рег. № ***. Ответникът поддържа, че Д. К. не била в състояние да обезопаси автомобила си и да предотврати настъпването на процесния удар.
С отговора е оспорен представеният от ищеца двустранен констативен протокол за ПТ, като се сочи, че текстът в поле 13 „Вината е моя“ бил поставен допълнително от водача на л. а. „***“ с рег. № ***. В условията на евентуалност се оспорва размерът на претендираното обезщетение, който не съответствал на действително претърпените вреди в резултат на процесното ПТП. Отправено е искане за отхвърляне в цялост на исковата претенция, а в условията на евентуалност – за присъждане на обезщетение в по-нисък размер, както и на сторените по делото разноски.
2
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Не са спорни между страните и се установяват от събрания доказателствен материал следните обстоятелства: 1/ съществуването по време на настъпване на процесното застрахователно събитие на валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен от ответното дружество в качеството му на застраховател, по отношение на лек автомобил „***“ с рег. № ***; 2/ наличието към датата на процесното ПТП на валидна имуществена застраховка „Каско на МПС“, сключена от ищеца в качеството му на застраховател, по отношение на лек автомобил „***“ с рег. № ***; 3/ заплащането от ищеца в качеството му на застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС“ на лек автомобил „***“ с рег. № *** на застрахователно обезщетение в размер на 1645.80 лева за вредите, причинени от процесния пътен инцидент.
От представената по делото застрахователна полица № ** от 04.04.2023 г. съдът приема за установено, че между „** и собственика на лек автомобил „**“ с рег. № *** е възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективиран в същата, действащо за времето от 00:00 часа на 12.04.2023 г. до 23:59 часа на 11.04.2024 г., като именно в рамките на този период –на 15.01.2024 г. – е настъпило и процесното ПТП.
От справка в сайта на „Гаранционен фонд“ - https://www.guaranteefund.org/bg/, се установява, че към датата на ПТП-то лек автомобил „***“ с рег. № *** е бил с валидно сключена „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в **“, което се потвърждава от ответника с изявление, направено с отговора на исковата молба.
По делото е безспорен фактът, че застрахователят-ищец по делото е заплатил застрахователно обезщетение за вредите от процесното ПТП, което се установява и от фактура № ** от 08.03.2024 г. за сумата 1645.08 лева, както и от платежно нареждане от 13.03.2024 г. с основание за плащане: „Щета: **/рег. ув. МПС ***“ (стр. 42).
В срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие /покрит застрахователен риск, съгласно Общите условия на договора – ПТП, по смисъла на дефиницията, дадена в последните/, за което застрахователят е обезщетил застрахованото лице за причинените на застрахованото имущество щети в размер на 1645.08 лева на 08.03.2024 г., поради което е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на увреждането, доколкото самият увреден има такива права. В подкрепа на този извод е и поведението на самия застраховател-ищец, доколкото след уведомяването за застрахователното събитие той е извършил оглед и е изготвил описзаключение по претенция № **/16.01.2024 г. на щетите по процесния автомобил, във 3 връзка със заведената пред него застрахователна щета, като, видно от възлагателно писмо (стр. 35), е възложил извършването на ремонта на официален сервиз „** и е изплатил застрахователно обезщетение в размер 1645.08 лева.
Представена е регресна покана от 23.04.2024 г. относно преписка № **/16.01.2024 г. за настъпилото ПТП и изплатената сума в размер на 1660.08 лева, включващи 1645.08 лева застрахователно обезщетение, както и 15.00 лева ликвидационни разноски, която е връчена на ответника на 14.05.2024 г., видно от писмо, изпратено на предходния ден, включващо общо 44 бр. регресни щети на „**, вкл. и посочената, с която е уведомен, че следва да заплати тази сума в 30-дневен срок от датата на получаването. Плащане преди образуване на съдебното производство не се установява.
Относно състоялото се ПТП, ищецът представя с допълнителна молба, след указания от настоящия съдебен състав, съставения между двамата водачи на МПС двустранен протокол за ПТП в оригинал от 15.01.2024 г., 16:30 ч., в който са описани видимите увреждания на автомобилите, мястото на инцидента – ул. ***, както и механизма на ПТП-то, а именно, че автомобил с рег. № *** с водач Д. К. се е върнал назад и е ударил автомобил с рег. № *** с водач М. М.. В полето „Забележка“ г-жа К. е посочила, че вината е нейна. Ищецът заявява, че ще се ползва от посочения документ като част от доказателствената маса във връзка с направено от страна на ответника възражение срещу него.
В открито съдебно заседание на 13.05.2025 г. е осъществен разпит на свидетеля М. М. – водач на лек автомобил „***“. Тя разказва, че е участвала в ПТП, случило се през 2024 г., може би през януари или февруари месец, между 16:30 ч. и 17:00 ч.
Шофирала е по ул. „*****“ в посока кв. „***“, където заварила случило се по-рано ПТП между лекия автомобил „***“ и товарен автомобил „***“ (описана като „баничарка“ от свидетеля), ударът между които бил челен. Тя спряла, а в следващия момент л.а. „***“ тръгнал назад, тя започнала да свирка с клаксона, но поради недостатъчното време за реакция той се ударил в нейния автомобил. Потвърждава, че водачът е бил жена, но не помни името . Разказва още, че когато жената се приближила, била много притеснена, казала, че нямала представа защо колата се движи изобщо. Те съставили двустранен протокол за ПТП, като и двете са участвали в попълването му. Дамата с автомобил „***“ била съгласна с написаното в протокола и го подписала пред полицаите, които дошли. В същото о.с.з. на г-жа М. е предявен протоколът от 15.01.2024 г., като тя заявява, че почеркът за превозно средство „Б“ е неин, за нейния автомобил, подписът под колонка № 15 е неин. Не помни дали за другия автомобил тя е попълвала данните, но почеркът в колона № 11 и № 14 не е неин. Г-жа М. споделя още, че е дошъл и съпругът на другия водач, който казал и пред полицаите, че те ще поемат вината за случилото се. След време тя получила обаждане 4 от съпруга на водача на автомобил „***“, който я попитал дали пази протокола от ПТП-то, но той вече бил при застрахователя . Относно другото ПТП разказва, че линейка е взела шофьора на „баничарката“, но не помни дали г-жа К. е имала някакви травми, не помни дали въздушните възглавници на управлявания от последната автомобил са били отворени. Относно катастрофата между двете, тя заявява, че при удара полицаите още не са били там, както и че тя не може да каже какви са били щетите по колата .
Твърдението на ответника, че застрахованото при него лице е претърпяло порано ПТП с товарен автомобил „***“ с рег. № ** се потвърждава от както и от показанията на свидетеля М., така и от получената от Отдел „Пътна полиция“ при СДВР административно-наказателна преписка. От нея става ясно, че в действителност товарният автомобил е осъществил удар с насрещно движещата се кола с марка „***“ с рег. № *** при несъобразена скорост. От декларацията, попълнена от водача на товарния автомобил, става ясно, че другият водач няма вина за инцидента. От преписката е видно, че ПТП между двата автомобила се е състояло на 15.01.2024 г. в 16:30 ч., а АУАН № ** е съставен в 16:50 ч.
Като свидетел по делото е допуснат водачът на л. а. „***“ с рег. № *** Д. К., но поради невъзможност тя да бъде надлежно призована, разпит не е проведен.
Изготвена е съдебна автотехническа експертиза (САТЕ), която съдът кредитира в цялост като обективно и компетентно изготвена. От заключението се установява, че л.а. „***“, управляван от М. М., към датата на ПТП е бил в експлоатация от около 14 години. Вещото лице, водейки се от огледа, извършен от „** относно това кои части са за подмяна, излага в табличен вид информация относно средните пазарни цени на частите към процесната дата, боядисването им и труда, като сборът им възлиза на 1662.36 лева. Относно механизма на настъпване на процесното ПТП вещото лице излага, че на 15.01.2024 г. в С.та част на денонощието по ул. „*****“ се е движил л.а.