Решение № 13231 от 02.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13231 гр. София, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110100280 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на Ц. М. С., подадена чрез адв. Б. Й., срещу „Кредирект“ ЕООД, с която е предявен установителен иск за признаване на установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договорът за потребителски кредит № ****** от 31.07.2023г. е недействителен.

В исковата молба се твърди, че на 31.07.2023 г. между Ц. М. С. в качеството й на кредитополучател и “Кредирект” ЕООД – в качеството му на кредитодател е сключен договор за кредит, по силата на който на кредитополучателката била предоставена в заем сумата от 2 000 лв., която следвало да бъде върната на 4 погасителни вноски по 78, 33 лв. и 14 погасителни вноски по 188, 30 лв. Посочени са следните параметри 47 % фиксиран лихвен процент, 58, 21 % годишен процент на разходите, дата на първо плащане 31.08.2023 г., дата на последно плащане 31.01.2025 г., обезпечение: поръчител или банкова гаранция по избор на кредитополучателя и обща сума за плащане 2 949, 52 лв. В чл. 6 от договора било уредено обезпечението на кредита, а в чл. 18 било предвидено, че ако кредитополучателят не предостави исканото обезпечение ще му заплати неустойка в размер на 3 908, 38 лв.

Според ищцата сключеният договор за потребителски кредит е недействителен, тъй като посочения ГПР не отразява действителните разходи по кредита. Сочи, че уговорената неустойка представлява скрито възнаграждение по кредита и следвало да бъде включена в ГПР. Условията за обезпечение по кредита са такива, че правят неустойката дължима, поради което и кредиторът е знаел предварително, че ще начисли и тази сума по договора, а действителната общодължима сума била в размер на 6 858 лв. При това положение и действителният ГПР не отговарял на законоустановените изисквания по отношение на размера му. От съдържанието на договора не става ясно и по каква методика е формиран ГПР. Сочи още, че договорът съдържа неправомерни клаузи, на които потребителят не е могъл да влияе. Поддържа, че договорът не отговаря на изискванията за валидност, доколкото противоречи на чл. 10, ал. 1, т. 10 ЗПКр, поради което иска да бъде прогласен за недействителен.

1

В срока по чл. 131 ГПК във вр. чл. 62, ал. 2 вр. 60, ал. 6 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от „Кредирект” ЕООД, подаден чрез адв. М., в който исковата молба се оспорва като неоснователна. Не оспорва сключването на договора, както и че в ГПР не е включена неустойката. Поддържа, че дори да се приеме, че клауза на договора е нищожна, тя не влече нищожност на целия договор на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Твърди, че договорът отговаря на всички изисквания за валидност, въведени от ЗПКр. Твърди, че в ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща след сключването на договора, каквато е процесната неустойка. Според ответника оспорената неустойка е действителна и отговаря на предвидените й в закона функции. Цялата необходима информация е предоставена на кредитополучателя и той е могъл да обмисли условията на договора, освен това в продължение на години ищецът многократно е ползвал кредитни продукти от ответника. В този смисъл ответникът сочи, че липсва заблуждаваща търговска практика.

Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е предявена насрещна искова молба от „Кредирект“ ЕООД срещу Ц. М. С., с която е предявени при условията на евентуалност главен осъдителен иск, предявен като частичен, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 110, 75 лв., представляваща част от неизплатено задължение за главница по договор за паричен заем № ****** от 31.07.2023 г. и евентуален осъдителен иск за заплащане на сумата от 110, 75 лв., представляваща неплатената главница по сключения договор за кредит, в случай, че същият бъде обявен за недействителен. Ищецът твърди, че отвената страна не е изпълнявала в срок задълженията си по договора за кредит. Към датата на последната вноска 31.01.2025 г. дължи сумата от 6 556, 15 лв., от които 2 000 лв. главница, 949, 52 лв. – възнаградителна лихва, 3284, 92 лв. – договорена неустойка, 321, 71 лв. – такси.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещния иск от Ц. М. С., подаден чрез адв. Й., в който признава евентуалния иск. Възразява срещу претенцията за разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с установителен иск, който намира правната си квалификация в чл.

22 във вр. чл. 10, ал. 1 т. 11 вр. чл. 26 , ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Основателността на исковата претенция е обусловена от установяване в условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на фактите, които обуславят недействителност на договора на заявеното основание – противоречие със закона. В тежест на ответника съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК е да проведе насрещно доказване на горепосочените факти, както и да установи наличието на валидно облигационно отношение.

Не е спорно между страните, а и от събраните писмени доказателства се установява, че на 31.07.2023 г. между „Кредирект“ ЕООД и Ц. М. С. е сключен договор за потребителски кредит № ******, по силата на който ответното дружество се е задължило да предостави на ищцата под формата на кредит сумата от 2 000 лв. при фиксиран лихвен процент – 47 % и ГПР - 58.21 %. Общата сума, подлежаща на връщане, възлиза на 2 949,52 лв. и е платима на 18 месечни погасителни вноски, първите четири от които в размер на 78,33 лв., а останалите четиринадесет на стойност от 188,30 лв.

В чл. 6, ал. 1 от процесната сделка е реглемантирано задължение в тежест на кредитополучателя да предостави обезпечение под формата на поръчителство или 2 безусловна банкова гаранция, отговарящи на посочените в клаузата изисквания, което обезпечение следва да бъде предоставено в 2-дневен срок от сключването на договора. В чл.

6, ал. 6 е обективирана декларация на кредитополучателя, че договорът не би бил сключен от кредитора без поемане на задължение за предоставяне на обезпечение. При несвоевременно предоставяне на договореното обезпечение е дължима неустойка в размер на 3 908,48 лева, която съобразно чл. 18, ал. 4 е резултат от проведени преговори и съгласие на страните. Размерът е определен преди сключване на договора, като са взети предвид общия размер на кредита, срока на договора и предходната кредитна история на кредитополучателя.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено и обстоятелството, че в ГПР не е включена процесната неустойка.

От съвкупния анализ на събраните доказателства се установява, че кредитополучателят е физическо лице, по отношение на което не се твърди, а и не са налице данни същото да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност. В тази връзка, следва да се държи сметка, че в ЗПК е предвидена възможност за сключване на договор за потребителски кредит от разстояние по правилата на ЗПФУР – арг. от чл. 5, ал. 9 и ал. 13 от ЗПК. При това положение, договорната връзка между страните попада в приложеното поле на ЗПК и по отношение на нея са приложими не само специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Като твърдян порок на процесното съглашение е посочен неспазването на изискванията, регламентирани с чл. 11 ЗПК, в частност на реквизита относно годишния процент на разходите. По силата на чл. 10, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. От данните по делото може да става ясно, че в процесната сделка не е посочен по ясен и еднозначен начин годишният процент на разходите по кредита, тъй като липсват сведения относно начина на формиране на посочения процент на разходите, алгоритъма за изчисляване, както и какви компоненти са включени в тази величина. В раздел III, т. 2 от СЕФ е отбелязан единствено стойностният израз на ГПР, а в чл. 3, ал. 4 от въпросния договор е отбелязано, че при изчисляването му е взета предвид възнаградителната лихва, както и че уговореният ГПР не може да бъде променен, освен при съгласие на съдоговарящите, обективирано в писмена форма. Посочен е ГЛП по кредита, който е фиксиран, но не се изяснява как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по-горе, остават неизвестни и на практика, така се създават 3 предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на кредитния продукт.

Действително, двете величини са с различни математически измерения, но винаги възнаградителната лихва следва да бъде включена при формирането на ГПР. В този порядък неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е включено в тях. Този пропуск сериозно препятства реалната преценка на потребителя за размера на разходите и общата сума, която подлежи на връщане. Разбираемото и ясното посочване на ГПР с описание за инкорпорираните в него компоненти е от особено съществено значение за интересите на потребителите, тъй като чрез регламентацията му се цели да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора, за да се ориентира потребителя при избор на финансов продукт и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Тази цел няма как да бъде постигната, когато бъде отбелязано само стойностното изражение на годишните разходи, доколкото липсва прозрачност какви разходи са включени в кредита. В този смисъл е и съдебната практика на Съда на Европейския съюз, обективирана в Решение от 20.09.2018г. по д. С-448/ 2017г., според която при посочване само на математическата формула на ГПР, без да са предоставени необходимите за изчисляването данни, следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят е достатъчно информиран с условията по изпълнението на бъдещия договор, като в разглеждания случай дори и формулата не е отбелязана.

За прецизност на изложението следва да се отбележи, че вписаният ГПР не отговаря на действителния такъв. Съгласно § 1, т. 1 ДР на ЗПК, „общ разход по кредита на потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. В този смисъл е и Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Изначалното включване на клаузата за неустойка както в договора за кредит, така и погасителния план е индиция, че същата е призвана да бъде средство за генериране на допълнителни разноски за сметка на потребителя, чийто размер е известен на кредитодателя към момента на сключването на договора. Аргумент в тази насока може да бъде изведен и от чл. 6, ал. 1 от процесната сделка, в който са уговорени множеството ограничения и конкретно определени изисквания относно обезпечението, както и изключително краткия срок, в който следва да бъде предоставено с оглед поставените критерии, които правят задължението изключително трудно изпълнимо.

Разпечатката съдържа 27 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0d02e377-17b8-4d7c-a718-1216b69091be