Решение № 136 от 26.11.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Варна, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора С. В. К. като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243000600306 по описа за 2024 година Предмет на въззивната проверка е присъда № 8/12.08.2024г., постановена по НОХД № 151/2024 г. на Окръжен съд Търговище, с която подс.

С. А. К. бил признат за виновен по обвинение за престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 6 предл. 2 и 3 и т. 6 а от НК, като с приложение на чл. 54 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от двадесет години при първоначален строг режим на изтърпяване. Съдът зачел предварителното задържане на подсъдимия. С присъдата били частично уважени предявените от В. М. Ц. и М. Х. Б. граждански искове за обезщетяване на причинени от деянието неимуществени щети в размер от по 100 000лв., ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането, като за разликата до предявения размер от по 200 000лв. – били отхвърлени. Съдът се произнесъл по веществените доказателства, разноските и дължимата държавна такса по уважените граждански искове.

Производството пред настоящата инстанция е образувано по протест на прокурора, който счита, че присъдата следва да бъде изменена с налагане на подсъдимия на наказание доживотен затвор без замяна и с постановяване на 1 специален режим за изтърпяването му. В подробни съображения след запознаване с мотивите към присъдата, прокурорът изразява несъгласие със становището на първоинстанционния съд, че деянието е извършено при евентуален умисъл, като поддържа тезата, че е налице пряк умисъл и се позовава на примери от съдебната практика. Обосновава извод, че наложеното наказание е явно несправедливо, отчитайки акта на убийството като финал на постоянен психически и физически тормоз над жертвата. Счита, че деянието и деецът са с изключително висока степен на обществена опасност и целите по чл. 36 от НК биха били осъществени единствено с налагане на наказание доживотен затвор без замяна. Намира, че акцентът следва да се постави върху генералната превенция. Претендира изменение на присъдата с определяне на наказание доживотен затвор без замяна, при изменение и на първоначалния режим за изтърпяване на наказанието.

В хода на пренията пред настоящата инстанция представителят на въззивната прокуратура поддържа протеста в частта на искането за изменение на присъдата с налагане на наказание доживотен затвор, като не счита че са налице основания за определяне на най-тежката алтернатива – доживотен затвор без замяна. Според прокурора, съдът необосновано е избрал най-леката алтернатива за този вид престъпление, доколкото е налице само едно смекчаващо обстоятелство - чистото съдебно минало на подсъдимия. Оспорва приетите от първоинстанционния съд смекчаващи и счита, че защитната версия не може да се оцени като самопризнания, а в своята млада възраст подсъдимият вече е изградил една негативна ценностна система и отношение към партньорката си на трайно ограничаване и насилие. От друга страна, в недостатъчна степен са били съобразени отегчаващите отговорността обстоятелства: характеровите особеностите на подсъдимия; степента на агресивност, която е установена с психологична експертиза; жестокостта, надхвърляща в много голяма степен необходимата за правната квалификация; криминалните регистрации във Франция; начинът на живот, който е водил при незачитане на правния ред, като се е стремял да осигури доходи за съществуване чрез неправомерни действия като е укривал цигари за превоз.

Прокурорът подкрепя извода в допълнителните съображения към протеста, че деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като евентуален умисъл би бил налице при еднократен силен удар, но не и при този жесток, целенасочен и методичен побой, отхвърлящ всяко съмнение. Намира, че в тази част 2 първоинстанционният съд е допуснал противоречие, като е счел, че деянието е извършено с евентуален умисъл, но обективно изложил мотиви за предумисъл, каквото обвинение не е повдигано. Подчертава значението в конкретната ситуация на обществения отзвук от деянието, засиления интерес на обществото към случаи с домашно насилие, особено такива, които са довели до смърт на жертвата. Прокурорът от въззивната прокуратура счита, че с оглед всички факти и обстоятелства, да се определи възможно найтежката алтернатива би било несъразмерно, и предлага протестът да бъде уважен досежно искането за изменение на наказанието в доживотен затвор.

Конституираните в съдебното производство като частни обвинители и граждански ищци родители на пострадалата – В. Ц. и М. Б., се явяват лично пред въззивната инстанция. Заявяват, че са доволни от начина, по който е преминало производството, но не и от наложеното на подсъдимия наказание.

Поддържат искането на прокурора по протеста за налагане на наказание доживотен затвор без замяна.

Защитникът на подсъдимия – адв. П. В., счита протеста за неоснователен и моли да бъде оставен без уважение. Подкрепя становището на първоинстанционния съд относно умисъла, при който е извършено престъплението, а като неотносими към казуса оценява примерите от съдебната практика, посочени в протеста. Психиатричната експертиза дава основание да се счита, че от субективна страна на деянието е извършено при евентуален умисъл, обосновано правилно и законосъобразно от първоинстанционния съд. Защитникът счита, че при определяне на наказанието съдът абсолютно правилно е отчел всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и е избрал първата алтернатива лишаване от свобода, което е наложил в максимален размер. Това наказание според защитника би допринесло подсъдимият да бъде превъзпитан, т.к. вече е съзнал вината си. Подс. К. не е разказал точно и подробно по какъв начин и с какви удари е извършил деянието, бил в състоянието на отрицание и опит да избяга от действителността, но признава изцяло вината си и разкаянието му е абсолютно искрено. Първоинстанционният съд правилно е определил всички смекчаващи вината обстоятелства - чистото му съдебно минало, изразеното съжаление, процедурата по която да протече наказателното производство, отчел е и отегчаващите отговорността обстоятелства. Според защитника наложеното наказание би изпълнило генералната превенция, като този срок от 3

20 години и разликата във възрастта от влизане и излизане от затвора ще изиграе своята роля, своето превъзпитание, и би трябвало да повлияе и на роднините на подсъдимия, и на всички членове на обществото. Подчертава, че подсъдимият не е желаел да обжалва присъдата и се е съгласил изцяло с наказанието, няма претенции и към гражданските искове. Моли присъдата на първоинстанционния съд като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.

При упражняване на личната си защита, подс. К. се извинява на родителите на пострадалата. Иска прошка, заявява, че колкото и да иска, не може да върне времето назад. Твърди, че от сутрин до вечер го гризе съвестта, че се е случило по този начин. Посочва, че се опитал да й помогне, закарал я до болницата, съдействал й с лекар. В последната си дума се присъединява към казаното от адвоката си и иска да си излежи присъдата за 20 години.

След запознаване с материалите по делото и в изпълнение на правомощията си по чл. 314-316 от НПК, съставът установи следното:

От фактическа страна.

По отношение на процесуалния ред, по който е проведено производството пред ОС Търговище и е протекъл процесът по събиране и проверка на доказателствата, съставът счете за необходимо да посочи следното:

Първоинстанционният съд с определение от разпоредително заседание от 16.05.2024г. в съответствие с позицията на подсъдимия и защитника му постановил незабавно разглеждане на производството по реда на чл. 371 т.1 НПК. Даден бил ход на съкратено съдебно следствие, в което съдът одобрил изразеното от подсъдимия С. А. К. и неговата защита - адв. А., адв. В., майката и защитник по чл. 91 ал. 2 от НПК на подсъдимия - А.С., съгласие да не се провежда разпит на всички свидетели и вещи лица по делото и при постановяване на присъдата да се ползват съответните протоколи от ДП във връзка с чл. 372, ал. 3 вр. чл. 371 т. 1 от НПК.

Изложеното очертава допуснато процесуално нарушение по чл. 371 т. 1 от НПК, тъй като първоинстанционният съд не е съобразил, че тази форма на съкратено съдебно следствие изисква изрично съгласие и от гражданските ищци и частни обвинители, и от техния повереник, за прилагането й по 4 отношение на съответни на съгласието на страните доказателствени източници. Нарушението, разглеждано в контекста на съдебните действия пред първоинстанционния съд, настоящият състав не счита за съществено, поради следното: – в становището си относно чл. 248 ал. 1 т. 4 от НПК повереникът адв. Д. И. е посочил, че е възможно прилагането на процедура по чл. 371 т. 1 от НПК; целостта на изложеното от адв. Д.в е било поддържано и вторият повереник на частните обвинители и граждански ищци – адв. Ч.; от повереника адв. Д.в са депозирани и уважени от съда искания за допускане на трима свидетели относно доказването на претендираните по гражданските искове неимуществени вреди; при самостоятелното приобщаване в следващото с.з. от 12.08.2024г. на всеки доказателствен източник от ДП повереникът също е изразявал становище и не се е противопоставил на приобщаването на отделни показания или заключения; в края на съдебното следствие повереникът не е формулирал други искания по доказателствата.

Въззивният съд съобрази и, че присъдата не е била обжалвана от частните обвинители и граждански ищци, независимо, че исковете им са били частично уважени; както и че в становищата си пред настоящата инстанция частните обвинители и граждански ищци заявиха лично, че са доволни от начина, по който е протекло производството. Проследяването на процесуалната активност на частните обвинители и граждански ищци, чрез техните повереници, в процеса на събирането и проверката на доказателства, установява, че правата им на участие в наказателното производство не са били ограничени.

С оглед на изложеното, доказателствената съвкупност, приобщена в хода на съкратеното съдебно следствие по чл. 371 т. 1 от НПК, събрана в досъдебното производство, може да бъде основа за изясняване на фактическите положения по делото. Към нея безспорно следва да се присъединят доказателствата и заключението на допълнителната СМЕ, ангажирани пред първоинстанционния съд.

Съставът установи, че в мотивите към разглежданата присъда първоинстанционният съд е достигнал до фактическа обстановка, която не се оспорва пред настоящата инстанция. С оглед доказателствата по делото въззивният съд прие следните основни фактически положения:

Подс. К. и пострадалата М.К. Х. се запознали през 2022 г. и скоро след 5 това заживели на семейни начала. По време на съвместното им съжителството двамата първоначално пребивавали в България, след това - при родителите на подсъдимия в Република Франция, за определен период били и в Кралство Белгия. Когато се връщали в България живеели в гр. Шумен и гр. Омуртаг.

Двамата не работели постоянно и се издържали предимно с парични средства, предоставяни им от техните родители, както и от социална помощ от Франция, получавана от подсъдимия. Подсъдимият бил известен и в казина в гр.

Шумен. Във връзка с прояви във Франция подс. К. бил наблюдаван от съда в Марсилия, като му било забранено да влиза в контакт с дванадесет конкретни лица, и имал криминални регистрации за участие в ОПГ с цел извършване на престъпление, кражба, пране на пари, вещно укривателство. От 29.03.2023г. за срок от една година подс. К. бил поставен на издирване в ШИС като „лице на дискретно наблюдение“ от френските власти. Мярката включвала негласно събиране на информация относно маршрут и цел на пътуване; лица, придружаващи обекта на наблюдение; използвано превозно средство; превозвани/пренасяни вещи; и изисквала уведомяване на Бюро Сирене, попълване и изпращане на национален хит формуляр.