Решение № 21188 от 21.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21188 гр. София, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20211110128121 по описа за 2021 година

Ищецът „.... е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П. Й. А. /починал в хода на исковото производство като на негово място по реда на чл.227 ГПК са конституирани наследниците му по закон Б. Т. А., М. П. А., П. П. А., чрез законния си представител Б. Т. А. и Е. П. А., чрез законния си представител Б. Т. А./ за заплащане на сумите, както следва: сумата 1533,46 лева, представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.04.2020г., ведно със законна лихва от 14.01.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 146,95 лева, представляваща мораторна лихва върху горната главница за периода от 15.09.2018г. до 04.01.2021г., сумата от 24,32 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово разпредЕ.е за периода от м.09.2018г. до м.04.2020г., ведно със законна лихва от 14.01.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 3,33 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпредЕ.е за периода от 31.10.2018г. до 04.01.2021г., които суми касаят топлоснабден имот находящ се в ..... и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1987/2021г. по описа на СРС, 81 състав. Ищецът моли съдът да признае за установено, че конституираните по реда на чл. 227 ГПК ответници дължат сумите по издадената на 21.01.2021г. по ч.гр.д. № 1987/2021г. по описа на СРС, 81 състав заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК поравно - по 1/4 част (молбауточнение на ищеца от 27.06.2023г.). Претендират се и направените в производството разноски.

1

Ищецът . . . . твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. В сградата, в която се намира топлоснабденият имот е въведена система за дялово разпредЕ.е, поради което се дължи и цена за услугата дялово разпредЕ.е. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на дължимите суми на интернет страницата на продавача. Съгласно приложимите общи условия сочи, че се дължи и обезщетение за забавено плащане.

Ответникът П. Й. А. /починал в хода на исковото производство като на негово място по реда на чл.227 ГПК са конституирани наследниците му по закон Б. Т. А., М.

П. А., П. П. А., чрез законния си представител Б. Т. А. и Е. П. А., чрез законния си представител Б. Т. А./ е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва да е възникнало облигационно отношение между страните при твърдения, че липсва писмен договор след 12.12.2003г. Оспорва действието и валидността на приложения по делото протокол от проведено общо събрание на ЕС за избор на фирма, извършваща услугата дялово разпредЕ.е. Оспорва претендирания размер на задължения за топлинна енергия, като твърди, че през заявения период е извършвал периодични плащания, за което обстоятелство представя писмени доказателства.

Третото лице помагач на страната на ищеца ... не заявява становище по основателността на исковите претенции.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 1987/2021г. по описа на СРС, 81 състав, по което на 21.01.2021г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П. Й. А. за следните суми: 1533,46 лева, представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.04.2020г., ведно със законна лихва от 14.01.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 146,95 лева, представляваща мораторна лихва върху горната главница за периода от 15.09.2018г. до 04.01.2021г., сумата от 24,32 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово разпредЕ.е за периода от м.09.2018г. до м.04.2020г., ведно със законна лихва от 14.01.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 3,33 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпредЕ.е за периода от 31.10.2018г. до 04.01.2021г.

2

В срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от ответника по настоящото дело срещу издадената заповед, съответно в указания му срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията си спрямо тях в посочените размери, за които е издадена заповедта.

Предявените искове са за установяване съществуването на парични задължения, произтичащи от договор за продажба на топлинна енергия и обезщетение за забава.

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на З. (отм.); и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпредЕ.е по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, опредЕ. в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

3

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на/собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие. Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.

По настоящото дело съдът намира, че следва да се приеме за установено, че през исковия период именно ответникът П. Й. А. /починал в хода на исковото производство като на негово място по реда на чл.227 ГПК са конституирани наследниците му по закон Б. Т. А., М. П. А., П. П. А., чрез законния си представител Б. Т. А. и Е. П. А., чрез законния си представител Б. Т. А./ се явява собственик на процесния имот. От приетия като писмено доказателство нотариален акт за дарение на недвижим имот /лист 16/ се установява, че на 29.05.2012г. Г. П. А. и Й. К. А. са дарили на сина си – П.

Й. А. своя собствен недвижим имот, находящ се в гр. София, район „Младост“, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор .... по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-15/06.03.2009г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с адрес на имота: ..... С оглед на изложеното, доколкото въз основа на безвъзмездната 4 разпоредителна сделка ответникът е станал едноличен собственик на имота, той има и качеството потребител на топлинна енергия, респективно страна по облигационно отношение с ищеца във връзка с предоставянето й. При наличието на облигационно отношение, в тежест на потребителите е да заплащат консумираната топлинна енергия, а установяването на точното количество топлинна енергия, което е доставено в сградата и в процесния имот е от значение за доказване размера на иска. Ето защо и следва да се обобщи, че пълно и главно ищецът е доказал материалната си легитимация на кредитор по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди за адреса на процесния недвижим имот и нему ответникът П. Й. А. /починал в хода на исковото производство като на негово място по реда на чл.227 ГПК са конституирани наследниците му по закон Б. Т. А., М. П. А., П. П. А., чрез законния си представител Б.

Т. А. и Е. П. А., чрез законния си представител Б. Т. А./ дължи цената на потребената през процесния период в имота топлинна енергия. По делото не е спорно между страните, че ответниците Б. Т. А., М. П. А., П. П. А. и Е. П. А. са наследници по закона на починалия в хода на делото П. Й. А.. Същевременно доколкото липсват доказателства в насока придобиване на наследствения имот от наследниците при квоти различни от предвидените съобразно императивното материално правило на чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН, съдът намира, че към всеки от тях е преминала по 1/4 ид.ч. от процесния имот, при каквито квоти и до който размер следва да бъде ангажирана отговорността им за неплатена цена за топлинна енергия за исковия период.